Има голям недостиг на обезболяващи

В момента да не си онкоболен пациент, няма с какво да обезболяваме тези хора, казва доц. Николай Йорданов

- Доц. Йорданов, има ли проблем с обезболяващата терапия за онкоболните пациенти?
- Да, в момента има голям недостиг на обезболяващи лекарства в страната. От началото на 2022 г. изчезна обезболяващия пластир Бупренорфин който се използва за лечение на силна ракова болка и го няма и до днес. А от края на миналата година се получи писмо от производителя, че няма да има внос първоначално на определени грамажи фентанилови пластири (Виктанил). Първоначално изчезнаха тези от 25 мг., след това от 75 мг., а сега вече има отказно писмо за всички размери фентанилови пластири и никой не може да каже, кога ще има внос. И на двата вида пластири използвани за лечение на болката при рак производител е фирма Тева. Те ги внасят в страната, и всеки месец на нашите записвания отговарят с писмо, в което обясняват, че имат проблеми с производството и следващия месец евентуално ще има внос. Да не си онкоболен пациент, в момента на практика има много малко възможности, с които един онкоболен, който страда от силна болка, да бъде обезболен. Има само един вид таблетки – оксикодон и ампули морфин. Ако болният по някаква причина не може да приема лекарствата през устата остава единствено морфин, който трябва да се поставя на болния през 3-4 часа, т.е. 6-8 пъти в денонощието. Това нормално ли е в ХХІ век в Европа?
- Няма ли пластири на други фирми?
- Не, в страната други фирми не внасят пластири. В България пазарът на опиати е парцелиран между отделни фирми и няма реална конкуренция. Ампулните форми се произвеждат и ги доставя единствено Софарма, трансдерматалните пластири ги доставя единствено Тева. Ние сме и единствената страна в ЕС, която няма таблетки с морфин. Другите силни опиоиди, които се използват за лечение на болката в онкологията просто отсъстват от нашия пазар
- Защо?
- Поради липсата надържавна политика в тази сфера. В България преди години имаше различни фирми, които доставяха таблетки морфин – Мундифарма, Бристол Майерс, Никомед, Тева. Но последната фирма продаваше морфин на най-ниската цена в продължение на няколко години, само с нея се сключваха договорите за реимбурсиране от НЗОК и другите фирми се оттеглиха от пазара. Само че след една-две години и тя спря вноса на морфин и го замени с оксикодон, който беше и е по-скъп от морфина, а сега често има проблем и с него. За щастие в България все още оксикодон внасят едни австрийци и в момента има таблетки, т.е. има конкуренция - има лекарство. При трамадола също внос осъществяват няколко фирми и в момента има. Но, ако Софарма по някаква причина се наложи да спре производството на морфин ампули, оставаме без него, тъй като тя е единственият доставчик на пазара на ампули. А това не са лекарства, за които да кажеш на болния - иди до Гърция или до Румъния и си ги купи от първата аптека, както много често се случва с редица евтини цитостатици.

- А паралелен внос може ли да помогне в случая?
- Тук говорим за опиати и не знам дали той е възможен. Съобразно международните конвенции България трябва да заяви пред СЗО какви количества са й нужни за следващата година. Например, тази година до април трябва да бъдат официално заявени количествата за производство през 2026 г., които ще са ни нужни за функционирането на здравната ни система .
- Какво се случва тогава - нямаме пластири, нямаме таблетки с морфин, имаме ли ампулни форми и какво правят пациентите?
- Имаме само ампулни форми с морфин, но те действат в рамките на 3- 4 часа. Тоест, ако един човек с рак иска да не го боли, той трябва постоянно да получава инфузия с морфин или да бъде инжектиран на всеки 3-4 часа. Тоест, нужни за перфузори, които няма как да осигурим, а и дори да можем, това означава хората да носят апарат със себе си и постоянно да са включени на инжекция. Нали си представяте колко е неудобно това. Затова морфинът на ампули се използва за лечение на остра болка, а за хронична ракова болка се използва морфин на таблетки, които вече нямаме.
- Има ли друга причина, поради която фирмите да не искат да внасят тези лекарства у нас?
- Другият проблем е, че у нас фирмите биват притискани да дават едни много ниски цени за тези евтини лекарства, а България е референтна на още 6 или 7 други държави. Тоест цените се съотнасят. Когато в България държавата натисне фирмите да регистрират лекарствата на по-ниски цени, представете си как това рефлектира в Германия. Тогава фирмата казва - по-добре да не внасям тук, за да не загубя пазара си в Германия.
Другият проблем е, че в МЗ има един Съвет за контрол на наркотичните вещества и прекурсори, но в него лекари са само двама - министърът и един представител на НЦОЗА. Те обаче не са прегледали нито един пациент с рак в живота си, а останалите членове са прокурори, съдии, общественици и т.н. Тях ги интересува да предпазят хората от незаконна употреба на опиоиди, а не да осигурят лечението на болката.
- Колко вида лекарства трябва да имаме в страната и колко реално има?
- Опиоидите се разделят на две големи групи. В сферата на палиативната медицина, в зависимост от магнитуда на болката, се използват две групи опиоиди. В едната, при по-слаба болка, са по-слабите обезболяващи лекарства. като кодеин, дехидрокодеин, трамадол и тапентадол. А в другата са силни опиоиди, като морфин, оксикодон, хидроморфон, фентанил, суфентанил, метадон, бупренорфин. Те се използват за лечение на силна и много силна по магнитуд онкологична болка. В България в момента има само морфин ампули и оксикодон. Метадонът у нас не е разрешен за лечение на болката.
- Какво става с пациентите?
- На кого му пука за тях. На мен ми пука, защото всеки ден са пред мен. Но в МЗ и в този съвет за наркотични вещества никой не знае дори какви са потребностите. А у нас трябва да има опиоиди за лечение не само на онкологичната болка, но и за травматизма, за лечение на болката по време на оперативно лечение и т.н. Да не говорим в случай на война какво става.
- Какво е решението според вас?
- Решението е държавата да определи какви са нуждите. Тази година ще поръча по-малко повече, другата по-малко и ще разбере от какво има нужда. А няма да казва на фирмите да внесат съобразно техния бизнес-план. Тоест, държавата трябва да има политика.