Въпросите около смъртта на Спас Добрев са много

Министърът следва да обърне внимание на добрата синхронизация и на недофинансирането на спешната дейност, казва Анна Илиева

Прави чест на съпругата на починалия пациент – Спас Добрев, да публикува Открито писмо в социалните мрежи, защото ако на пострадалия пациент или негов близък не се чуе неговия глас, или медиите не съобщят за такъв факт за медицински инцидент, завършил фатално, никой не разбира за трагедията. В случая, докато не приключат съответните проверки, не мога да взема отношение какво точно се е случило на всеки един етап, тъй като това са факти и обстоятелства, които следва да се изяснят – от проверката от Медицински одит, а по-късно е възможно и от Прокуратурата.

Факт, обаче е, че пациентът не е бил приет в „Пирогов",

а би следвало да бъде оценено неговото състояние в „Противошокова зала", където да се извикат всички необходими специалисти. Според мен проблемът е точно в този кабинет. Неясен е въпросът дали това е кабинет на ДКЦ или е част от „Спешен център" в съответствие с Медицинския стандарт" по „Спешна медицина". Но това не е единственият подобен случай. През 2016 г., след 10 години разследване и преминаване през 3-инстанционно съдебно производство беше осъден лекарят-хирург от Пирогов, при бездействието му в подобен спешен кабинет. Тогава д-р Каров – детски хирург в Приемно детско отделение, не е извършил необходимите диагностични и терапевтични процедури на 14-годишния Милушев, който умира няколко часа по-късно.

Недоумение буди в мен факта защо, след като са отвели пациента

до „Александровска", която се намира на около няма и километър от „Пирогов", екипът на спешна медицина не е освободен. Според мен мобилният екип излишно е забавен от Приемно спешно отделение на втората болница - повече от 20 минути, докато бъде освободен. Твърди се, че линейката е изчакала повече от час и половина, което излишно ангажира този екип, да не е свободен, вместо да окаже помощ на поне двама спешни пациенти.

Какво е забавянето от повикването на „Спешна помощ", до приемане в Реанимация в „Александровска болница", следва да се извърши съдебно-медицинска експертиза. Но досега не е изяснено дали има извършена аутопсия и в действителност от какво почива пациента, а не което обичайно се пише в Съобщението за смърт – „Остра сърдечна и дихателна недостатъчност".

Конкретният случай поставя обаче и доста въпроси на национално ниво.

Годишно в страната умират над 100 хил. пациента, а се раждат не повече от около 70 хил. деца, затова имаме и отрицателен прираст. Но най-големия дял от смъртността не са онкологичните заболявания, които са около 14%, а сърдечно-съдовите – 65%, за които не се отделя необходимото внимание и ресурс за предотвратяването им. Според Националната здравна стратегия, смъртността при тези заболявания трябва да се намалява поне с 20%, но реалността е друга.

Проблем, на който министърът следва да обърне внимание е недофинансирането на спешната дейност. За преглеждането на един пациент в Спешно отделение, са осигурени от държавния бюджет около 20 лева, при необходим минимум от 60 лева, който обезпечава поне двама специалисти, клинико-лабораторни изследвания, образни изследвания. Ако следва да се направят ЯМР, скенер – минималният пакет става с 200-300 лв. по-голям и финансирането следва да се промени, за да се решат подобни многобройни случаи в цялата страна.

Друг голям проблем на национално ниво е да се премине към

реалното изпълнение на Стандарта по „Спешна медицина" в последната му версия. Недопустимо е пациент да бъде разкарван между 2-3 и повече лечебни заведения, вместо да бъде преведен в лечебно заведение от необходимото ниво на компетентност, апаратура и специалисти. Защото това „разтакаване" често пъти се оказва фатално за живота му.

За сравнение – спешната помощ в съседна Румъния, в последните 13 години създаде успешен модел, който независимо колко правителства са сменени, всяко следващо не започваше отначало. Имаше ясно определена отговорност на екипа, който извършваше тази реформа и този модел беше презентиран вече 2 пъти в България. Ако желае, сегашното правителство може да подходи като румънците, за да се постигне по-добра координация и синхронизация между мобилните екипи, спешните центрове и спешните отделения в лечебните заведения, с цел постигане на по-добра ефикасност. В крайна сметка, това касае спасяването на човешки живот, а той е безценен.