Пренасочването на деца не може да е трайно решение

За по-малко от два месеца три педиатрични отделения в страната затвориха напълно или ограничина приема на деца. Какви са причините, могат ли другите болници да поемат потока, ще се стигне ли до още затворени структури, какво е решението, попитахме д-р Благомир Здравков. Той е директор на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев".
- Д-р Здравков, за месец три педиатрични отделения в страната - София, Варна и Перник, затвориха или редуцираха приема си, какви са причините?
- Причините са ясни и предвидими. От една страна дейностите в болничната педиатрия остават сериозно недофинансирани. Ако спешно не се вземат мерки това да се коригира, вероятно и други структури ще изпитат същите проблеми. От друга страна, недалновидността в кадровата политика за ресора и либерализацията на пазара неизбежно водят до дефицит на специалисти в болничните детски отделения.
- Как се отразява това затваряне на педиатричната система? Очаквате ли и други отделения в страната да ограничат дейността си? Увеличава ли се натоварването в останалите структури и могат ли те да се справят?
- Затварянето нa детски отделения или преминаването им на непълно работно време води до неравномерен достъп на гражданите до педиатрична помощ. Разбира се, ние никога няма да върнем нито едно дете, но пренасочването не може да е трайно решение. България има нужда от добри общопедиатрични структури по места, които да гарантират равен достъп на пациентите, независимо от адресната им регистрация или от мястото на инцидента, а утежнената или специализирана детска патология, да бъде насочена към бази от трето (най-високото) ниво на компетентност.
- Как се отразяват тези промени конкретно на Вашата болница – имате ли възможност да приемате малките пациенти и от Перник?
- За съжаление често капацитетът на болницата е почти запълнен. Дори в тези условия дежурните ръководители на екипите правят размествания, като винаги се стремим да намерим легло за най-нуждаещите се деца. Не толкова тежко болните се пренасочват към други лечебни заведения, които имат свободни места, а децата с банална патология, след преглед и консултация, се изписват с лечение за дома и за проследяване от личния лекар.
- Подобни проблеми на тези в педиатрията, се появиха и в психиатрията, опасявате ли се, че ще се случат и в други специалности?
- Мисля, че нещата все още са обратими и могат да намерят решение. Това зависи от нас и управляващите ресора.
- Какво е решението?
- Първите стъпки са налице. МЗ стартира програма за финансиране на специализиращи млади лекари, избрали дефицитни специалности. За съжаление педиатрията не попадна в тях, но възнамерявам да проведем разговор с новия министър по този въпрос. Главният проблем остава финансирането на дейностите за болнична педиатрична помощ. През последните години императивно се наложи вдигането на основните заплати в болниците. Разбира се всички ние, които искаме да задържим най-добрите специалисти и да открием възможност за обучението на нови, държим да осигурим достойно заплащане за тази толкова отговорна работа. За тези разходи на болниците не бяха осигурени съответните средства, стойностите на клиничните пътеки не бяха индексирани пропорционално на разходите.
- На този фон на самоограничаване на ключови медицински дейности смятате ли, че ще се продължи с постоянното издаване на разрешения за нови печеливши дейности или болници в страната?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Той е в полето на МЗ. За мен е много по-важно какви решения ще се вземат за детското здравеопазване, така че те да гарантират устойчивост на системата в следващите 20-30 години, а не да се чудим как да закърпим една или друга възникнала ситуация.
- При актуалната кадрова криза това не застрашава ли от разпад цялата здравна система?
- От разпад не бих казал, но от нужда за преосмисляне на модела на медицинско обслужване – със сигурност.
- Здравеопазването бе изведено като приоритет в споразумението на редовното правителство, мислите ли, че наистина ще последват действия, които да помогнат за „оцеляването на системата". Какви трябва да са те?
- Редно е да дадем време на правителството, за да очертае конкретните мерки за постигането на своите приоритети. Но тук искам да кажа и нещо много важно, според мен хората от системата също трябва да дадат предложенията си, защото те най-добре познават проблематиката в своята дейност и вероятно много от тях имат конструктивни решения. Ключът остава диалогът.
- Без тях ще има ли кой да работи в Националната детска болница след три години, когато чакаме да е готова?
- В нашата болница има значителен брой лекари, както утвърдени специалисти, така и много желаещи да специализират. Вече нямаме свободни места на които да ги назначаваме. Ако проектите за стимулиране на кадрите в педиатрията се разширят, смятам че персонал за новата болница ще има.

Променят НПК заради вейповете

Намалиха парите на НЗОК с 60 млн.
На 9.4 млрд. лв. възлизат приходите в новия проектобюджет, в него се залага и механизъм за контрол на болниците с два вида цени на пътеките

Пак ще вървим по пътя на делата

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Кога ни трябва направление за лекар

Българчетата водещи по пиене и пушене

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава
