Наблюдава се сегрегация на пациентите съобразно финансовите им възможности, казва д-р Любомир Балабански
Clinica.bg
press@clinica.bg
Липсата на регламент за заплащане на биомаркери от здравната каса е чрез водещите причини за увеличаване на смъртността от ракови заболявания у нас. Без тях не може да се приложи персонализирано лечение с най-модерните терапии. Парадоксът е, че същите тези терапии се поемат от касата. Около това виждане се обединиха специалисти по време на събитие на тема „Болните от рак нямат време за чакане". Как пациентите се справят и колко от тях могат да си ги платят от джоба, как и кой ги осигурява в Европа и САЩ, какви са тенденциите и каква картина дават още модерните изследвания. По тези въпроси говори молекулярният генетик д-р Любомир Балабански.
Съвременното лечение на онкологично заболявания не може без персонализцираната и прецизирана медицина. Вече не може да се говори, например, за рак на гърдата, а говорим за рак на гърдата с определен хистопатологичен резултат и определен генетичен профил.
Уточняването именно на тези
молекулярни характеристики е ключово в избора на терапевтичния подход. Онкогеномиката е една от най-търсените сега. В медицинските направления най-бързо прогресира тази сфера на таргетната терапия, която до голяма степен върви ръка за ръка с генетиката. Като молекулярен генетик се занимавам предимно с мултигенни панели. Срещам се за консултации с онкоболни. Разяснявам им каква е целта на генетичното изследване, тъй като много често хората не са наясно.
Моя отговорност е и да им кажа
каква е цаната. Когато им я спомена, голяма част от пациентите директно се отказват да си направят изследването, защото нямат финансова възможност. В последните месеци направих свое статистическо проучване. Установих, че при една на три – четири генетични консултации завършва с отказ от генетично изследване. Както знаем, много често онкологичните заболявания се развиват в напреднала възраст, когато голяма част от хората са пенсионери и нямат възможност да покрият изследването сами. Дори голяма част от тези със семейства казват, че не могат да си ги позволят. Наблюдава се нещо подобно на сегрегация на пациентите съобразно финансовите им възможности.
Има такива, които могат да си
платят генетичната диагностика с помощ от близките, но има и такива, които не успяват. Вторите често пъти не очакват цени от порядъка на няколко стотин до над 1000 лева, колкото достигат тези на по-специализираните и по-широкоспектърните генетични изследвания, като например за рак на гърдата. За недребноклетъчен рак на белия дроб е 1100 лв., на панкреаса – 900 лева. Въобще, цените са доста неприемливи за повечето хора. В днешно време все повече се налага NJE секвенирането, т.е. на по-скъпите мултигенни панели. То вече става стандарт в световен план за извършване на допълнителни изследвания за прецизиране на терапията.
В момента има девет локализации,
за които Европейското общество по медицинска онкология препоръчва въпросното NJE секвениране като действие на първа линия. За жалост, това е нещо, което не се е наложило в България. Ние масово действаме по старите препоръки за изследване на единични биомаркери, базирани на PCR технологията, изследваща определен район на определен ген. Подобни изследвания са крайно недостатъчни за проучване на всички възможности за терапия. Масово българските пациенти тръгват по пътя за изследване на единични PCR базирани маркери, които се оказват много малка част от генетичния профил на тумора. Често пъти могат да се изпуснат реални възможности за лечение поради това, че не е препоръчано широкоспектърно изследване чрез NJE секвениране, отговарящо на препоръките на добрата медицинска практика.
Дори и то да не е препоръчано,
по време на консултацията работа на нас, генетиците, е да кажем неговото предимство в съответствие с гадлайните. Много често обаче точно финансовият аспект е този, който възпрепятства пациентите да си направят широко спектърни изследвания. Със сигурност сред тях имаме такива, на които нови терапии биха помогнали, но те не могат да си ги позволят, защото не могат да си платят точно необходимите изследвания. Това е тъжната истина. В Европейския съюз и САЩ вече те се ползват за тези цели, защото NJE снеквенирането дава висока прогностичност заради голямата си чувствителност. Затова и там вече масово се покриват от здравноосигурителните фондове. Япония, например, заплаща от преди пет години най-широкоспектърно генетично изследване. В резултат вече може да се види и ефектът от терапията и каква е преживяемостта от нея.
Надявам се и в България да стигнем
до момента всеки пациент да има достъп до такива прецизни генетични изследвания, а с това и да бъде насочен към най-добрата и подходяща за неговото състояние терапия. Само ще добавя, че през миналата година са добавени 60 нови терапии за различни онкологични локализации.
Под 50 000 са ражданията за втора поредна година у нас. Защо раждаемостта у нас е ниска, ще се повиши ли тя след спада, попитахме демографа доц. Георги Бърдаров.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм