Главоболието при децата може да е сигнал за очила

Най-трудно се открива и лекува „мързеливото око”, твърди офталмологът доц. Виолета Чернодринска

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

когато детето не вижда с едното око,

защото другото компенсира. Почти няма дете, което по собствена инициатива да си затвори едното око и да съобщи на родителите си, че не вижда с другото”, споделя доц. Чернодринска. Затова и първите симптоми на нарушено зрение започват да се забелязват, когато детето тръгне на училище. Случва се самото то да сподели, че не разчита написаното на дъската или буквално се „забива” в книгите и учебниците у дома. Най-често родителите предвидливо организират първата му среща с очен лекар преди 15 септември и остават неприятно изненадани от констатациите на специалиста.

Доц. Виолета Чернодринска работи като детски офталмолог вече почти 20 години. Ръководител е на детското отделение по очни болести в УМБАЛ „Александровска". Освен това е главен асистент в Катедрата по офталмология към Медицинския университет - София. През 2002 г. като млад офталмолог получава първа награда „Проф. Стоимен Дъбов" за научен принос. Специализирала е във Великобритания, Япония и Франция. Има издадени над 250 публикации и презентации в областта на детската офталмология.

Силно препоръчително е малчуганите редовно да ходят на профилактични прегледи. Те са нужни дори, когато по нищо не личи, че детето не вижда добре, защото именно късното диагностициране стои в основата на увреденото детско зрение.

Първото посещение при детски офталмолог

трябва да се направи до едногодишна възраст, второто – между 3 и 4 години и задължително в предучилищната възраст. „Профилактичните прегледи не болят, забавни са и децата ги харесват. По никакъв начин не нарушаваме комфорта им, но когато хванем проблем, имаме по-голям шанс да подобрим зрението”, изтъква предимствата на профилактиката доц. Чернодринска.    

Главоболието е един от малкото симптоми, по които родителите могат да се досетят, че децата им не виждат ясно. С този факт са запознати също общопрактикуващите лекари и дори невролозите, към които родителите често се обръщат. „Когато едно дете често се оплаква от главоболие, първо трябва да се прегледат очите, след това да се прегледа от специалист по УНГ и накрая от невролог. Защото много често причината за главоболието е нуждата от очила”, коментира офталмологът.

Родителите често се стряскат от думите на специалистите, но първата стъпка към правилната терапия на нарушеното зрение е

очилата да се сложат навреме.

Ако детето е имало нужда от очила, но по една или друга причина не е носило такива, очите страдат, защото не са им осигурени оптималните условия за правилно развитие, допълва доц. Чернодринска. Най-често късното слагане на очила води до амблиопия, тоест до т. нар. мързеливо око. При тази диагноза зрението на едното или и на двете очи не се е развило правилно и трябва да му бъде помогнато. Причината за забавянето в процеса често е силното далекогледство в бебешка възраст. По правило всички новородени са далекогледи с около 2 диоптера над нормите при разширяване на зениците. Когато стойностите са още по-високи, се препоръчва поставяне на очила. А когато това не се случи, развитието на зрението страда и най-често се стига до диагнозата „мързеливо око”.  

За да се преодолее състоянието, по-силното око се закрива със специална лепенка, а по-слабото започва да се „учи да вижда” само, тъй като цялото натоварване пада върху него. В терапията се включват специални упражнения и по-чести посещения при очния лекар, като

ефектът е оптимален до 15-годишна възраст

на децата. След това корекциите стават много по-бавно и по-трудно, категорични са експертите.

 „Лечението е продължително и изисква много усилия от страна на детето, родителите и специалистите. Затова е по-добре да не се стига до това състояние, което е напълно предотвратимо. Тежестта е дори финансова, тъй като терапията не се поема от здравната каса. Последната година, не знам по каква причина, тя беше изключена от нашите клинични пътеки и остава за сметка на пациентите”, коментира доц. Чернодринска.

В кабинета й през учебната година влизат деца с много други зрителни проблеми. Най-често срещани са късогледството, далекогледството и астигматизмът. За разлика от „мързеливото око” обаче, те не могат да бъдат излекувани, но се коригират с помощни средства – очила и лещи.

Късогледството и астигматизмът остават завинаги,

защото са обусловени от генетични фактори и наследственост. Хората обикновено се раждат с астегматизъм, а късогледството е въпрос на гени. Проявява се през първите две-три години в училище, когато проблемите със зрението по-лесно се улавят. Коригира се само с очила, докато не завърши цялостният процес по развитие на окото. Това се случва обикновено около 18-20 годишна възраст, след което вече порастналите младежи могат да се възползват от модерните лазерни операции за коригиране на зрението.   

Вместо очила подрастващите могат да ползват и лещи, стига да се научат да ги слагат и махат сами. Пазарът предлага голямо разнообразие от детски меки лещи, но употребата им е свързана с много задължения от страна на децата. Те трябва да свикнат да пазят добра хигиена на ръцете, да внимават повече в ежедневието си, а тези ангажименти често ги отказват от лещите. Затова пък те са доста предпочитани от по-големите каки и батковци, а най-вече от тийнейджърите.