Раждаемостта ни е нормална за европейска държава

Само Нигер, Тонго, Уганда и Мали са със свръх висок коефициент на детност, казва доц. Георги Бърдаров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Раждаемостта в България е съвсем нормална за една европейска държава, която следва своето развитие. Според коефециента на детност, който определя средния брой на родени деца от жена в детеродна възраст, нашата страна е с 1.8 и е трета в Европейския съюз. Там той също е нисък. За да има разширено възпроизводство, следва да е над 2.1, но държава в Еврапа с такъв коефициент няма. Колкото и да е парадоксално, но Индия е с 2.1., като там има щати, с по 1.6 и 1.6, а Китай е 1.6. Това е процес, който доказва, че вече само 27 държави имат коефициент на детност над 3.

- Кои са тези държави?

- Това са Нигер, Тонго, Уганда и Мали. Те са със свръх висок коефициент на детност. Има и няколко в Океания. Дори в Азия вече няма такава страна. Този процес минава през целия свят. Просто, Европа е водеща. Ние сме преживели свръхвисока раждаемост в XIX век. Сега у нас тя е ниска, но е обективно ниска. Други са демографсски проблеми на България.

- Какви са те?

- Това са обективните фактори и причини – все по-високо ниво на образование, все по-ангажираният живот на хората, все по-големите възможности за прекарване на свободното време. Тук е и все по-отговорното родителство, което често се пропуска. Дори се говори, че младите са безотговорни, което е точно обратното. Тук е и равното отношение на жената и мъжа в обществено-икономическия живот и много други причини. По специфично за съвременния свят е свръхвисокият процент стерилитет във фертилна възраст. Преди 30-ина години го определяха в Европа като пандемия, а тук някои се смееха. Вече и в България е пандемия.

- Националният статистически институт отчита 3 000 – 4 000 раждания на българки в чужбина, но не знаем дали тези деца някой ден ще се върнат в България. Във Вашите доклади и прогнози отчитате ли ги?

- Отчитам ги в анализите.Те са родени извън България и никой не знае дали те ще се върнат, както и родените тук, дали няма да заминат. Факт е, че през 2023 г. имахме много висок коефициент от положителен механичен прираст. Вече имаме наченки на позитивна демографска промяна. Подчертавам, само наченки. От 1990 г. до пандемията през 2020 г. България намаляваше средно с 60 000 души всяка година. Това е един средно голям град. Голям прогрес е фактът, че през 2023-та намалението беше едва 2200. Дължеше се на положителния механичен прираст. Имаме една немалка част българи във фертилна възраст, които се върнаха и се връщат от чужбина. Ето така може да се промени раждаемостта, макар и дълго време да не може да има постоянен тренд за рядко увеличаване. Това е световен процес, обусловен от обективни фактори. В крайна сметка, населението на планетата не може да се увеличава до безкрайност. Само преди хиляда години то е било 300 млн., сега сме 8 млрд. Просто, действат едни съвсем естествени регулатори.

- Обикновено след демографски срив следва пик на раждаемостта. В България обаче, като че тази формула не работи. Така ли е?

- Тук става въпрос за демографска компенсация и тя се отнася, обикновено, само до ситуация на военни конфликти. Смятам, че след 30-40-50 години раждаемостта ще започне да се покачва по естествен път по света, след като преди това е била достигната критичната точка. Вече имаме държави, макар и много малки, с коефициент на детност под 1, тоест под едно дете на семейна двойка. Такива са Испания, Италия, Малта, където този коефициент е 1.1 – 1.2. След време, по съвсем естествен път ще започнем да имаме увеличаване на раждаемостта.

- На първо време, при намаляването на населението сега, какви социални изненади можем да очакваме?

- Преди сто години в Европа средната продължителност на живота е била 40 години. Хората на 40 са били смятани за стари. Женели са се млади, но и рано за умирали. На 40 едва сега започваш живота си. Това е капитална промяна, която променя и всички социални категории. Жаргонно днес се казва, че 40 е новото 20, 50 е новото 30. На практика е реален демографски факт.

- Излиза, че в бъдеще ще имаме едно значително по-възрастно население?

- Това вече се усеща.

- Пенсионната система няма ли да прегрее или и тук на помощ ще дойде изкуственият интелект?

- Със сигурност трябва да се променят пенсионните системи чрез повишаване на пенсионната възраст. В Западна Европа вече го правят, макар и да имаше протести особено във Франция. Съпротива има и в Германия, и в Италия, но няма как да не се случи. Пенсията се изчислява прогнозно на базата колко хора ще доживеят до пенсионна възраст и колко години ще изкарат в пенсионна възраст. Едно е да изкарат 10 и съвсем друго 30 години в пенсия. Колкото до изкуствения интелект, той много ще промени нещата. Тук вече има различни хипотези, какво точно ще се случи с него. Определено той ще промени пазара на труда и цялостната картина. Например, ООН предвижда до 2050 г. 50% от сегашните професии на пазара на труда да не съществуват. Няма да има нужда от тях. Промени винаги е имало и като знаем това, няма място за страх. Оцеляват и прогресират адаптивните, които са и по-бързи и по-динамични.

- При премиера бе създаден съвет по проблемите на демографията. Имате ли информация какво се случва, има ли набелязани мерки, до къде стигна работата?

- Нямам представа какво се случва с този съвет. Самият аз бях поканен по време на „сглобката" като консултант по демография към Министерството на труда и социалната политика. В продължение на три месеца работихме по по-модерна демографска програма на България, но „сглобката" падна и нещата бяха дотам. За да имаме политическа роля при решаване на демографските въпроси трябва да имаме стабилитети и прогнозируемост в някакво обозримо бъдеще – неща, които в нашата страна ни няма. Това обаче не е големият проблем.

- Кой тогава е големият проблем?

- За демографията все по-голямо значение има местната власт и как тя създава условия за младото население. Един уникален подход в това отношение е Бургас, където имах удоволствието да работя шест години. Там развиват тезата, че няма да има значително увеличаване на раждаемостта, но голямата битка там е за привличането на млади хора. А, както е известно, те отиват там, където има нормални условия за образование и условия на живот. Ще дадем еди колко си пари за увеличаване на раждаемостта вече не е правилна демографска мярка, тя е важала за преди 50-60 години. Такова нещо сега не работи. Създаването на възможности за младите хора, сигурност в институциите и добра жизнена среда. Който осъзнае това нещо, той ще прогресира като управленец.

- В годините са правени няколко програми по отношение на лошата демографска картина. БАН преди пет-шест години разработихме цялостна демографска политика в шест тома. Защо, според Вас нищо не се прави. Или и демографията вече е в обръщение само преди избори?

- Във времето се правени много подобни програми. За демографията се говори все повече в България заради демографската криза. То обаче е продиктувано от едно старо мислене. Явно тя все още не е разбирана. Аз съм абсолютно убеден, че нашата страна има бъдеще. Имаме позитивни наченки. Нека се хванем за тях.