Психиатричната система е на ръба

В края на миналата година стана ясно, че психиатричната помощ в страната е пред колапс. Защо е така, има ли някаква промяна и разбиране от страна на властта досега, какво ще се стане без промени и може ли да остане България без психиатрична мрежа, попитахме д-р Теменужка Матева. Тя е управител на ЦПЗ в Русе.
- Д-р Матева, последните месеци станахме свидетели на доста голямо напрежение сред колегите ви в цялата страна, на какво се дължи то?
- То се дължи на ниското заплащане за леглоден в психиатрията, който от 2022 г. насам е 65 лв. за тежките денонощни стационари и 52 лв. за дневните. Това е изключително малка сума, за да поддържаме качеството на труда, който даваме. Освен това тези пари са за преминал болен, но за не повече от 95% заетост на леглата, а ние в Русе не рядко имаме и заетост от 98%. С тези средства ние трябва да платим всички разходи, които прави центъра, това са заплати, ток, консумативи, лекарства, храна, отопление, всичко, което се прави в една болница. Тъй като заплатите изостанаха много в психиатрията, това води до напускане на млади и перспективни сестри, които отиват за по-високи доходи в други лечебни заведения. Аз съм представител на център за психично здраве, но положението е същото в държавните болници и в отделенията към многопрофилните болници.
- За какво ви стигат тези средства?
- На нас ни стигат за ток, вода, заплати, които обаче са доста мизерни, защото една сестра взема 1650 лв. Ние имаме и 7 социални услуги, по наредба заплащането там на една сестра или фелдшер е 2300 лв. Сега сравнете една много тежка работа в остро отделение с една сравнително по-лека, от гледна точка на психичното състояние на хората, социална услуга. И там са настанени 15 човека, а в отделенията са 35-40 пациенти.
- Как рефлектира това на кадровия състав при вас специално?
- Засега имаме лекари, имаме и млади хора, но сериозно се опасявам, че сестрите и фелдшерите, които работят при нас, които са много грамотни хора, скоро ще си потърсят друга работа, защото възрастовата граница там е по-висока. Сега се зарадвах, че идват две млади сестри, защото миналата година ни напуснаха няколко от тежките отделения заради по-добро заплащане. Въпреки че много им харесваше при нас, те имат да хранят семейства.
- Вие сте един от центровете, които се дават за пример в страната, но какво е положението в областите около вас?
- В Разград миналата година закриха отделението, което функционираше в областната болница и всички пациенти вече се изпращат към Русе и към Бяла. Това е свързано с транспортни услуги и други проблеми.
- Има ли друга област в страната без психиатрична помощ и как се отрази пренасочването на пациентите от Разград при вас?
- С пълни отделения сме, имаме пациенти не само от Разград, но и от Тутракан, Силистра. Даже сега има много тежки случаи и всеки ден ходим по дела, защото хората нямат съзнание за болест, агресивни са. Налага се да изписваме хора, които не са съвсем излекувани, да ги прехвърляме към дневните стационари, за да можем да поемем потока от хора, който идва всеки ден. Миналата седмица говорихме с колежката от Бяла, при нея мъжкото отделение е пълно и тя ще трябва да изписва хора, за да поеме новите, които идват. Става една въртележка, но ние трябва да сме готови всеки ден да приемаме хора и да имаме свободни легла - затова сега приемаме мъже дори в женското отделение.
- Колко време може да издържи системата без промени?
- Ако не се промени това заплащане на кадрите, които в психиатрията са най-важни, защото ние нямаме някаква сложна апаратура, с която да работим, ще се самозакрием. Може би в рамките на тази година ще започнем да закриваме отделения, защото не виждам начин да се справим без помощ. Разбира се, последни ще останат тежките отделения. Когато видях, че може да останат тези 65 лв., те не покриват само хотелската част, а при нас има и персонал, бани, храна, само 6 хил. лв. е сметката ни за вода на месец, защото пациентите трябва да бъдат чисти, те не са виновни, че са болни и изоставени. Има хора, които близките им искат да ги гледат, но не могат, защото са агресивни. Нещата не са никак розови и мисълта, че нещо, което сме изграждали години, ще го закрием, защото не можем да работим без персонал, ме води дори до психосоматични заболявания.
- Според вас обществото разбира ли какво означава страната да остане без психиатрични грижи и хората с нужда от грижи да излязат на улицата?
- Според мен - не. Въпреки че в Русе имаме пълното съдействие на кмета и ресорния заместник, те напълно си дават сметка какво означава психиатрията да излезе от строя, но хората не. Стигмата към психиатрията е много голяма, на хората не им пука - те казват, този е пияндурник, онзи е луд, ако отиде пред блока им обаче и проявява агресия, пишат писма, докато не отидем да ги приберем. Тоест, човек трябва да има личен сблъсък, за да разбере какво правим.
- От декември досега има ли среща с някоя от властите и някакво решение?
- Аз лично не, имах само един разговор по телефона с МЗ, Но имаше събиране на Националния съвет по психиатрия и на него се е приело, че в края на месеца ще има нова среща за финансирането. Но освен разговори, друго засега няма. А не е нужно много - само да ни вдигнат финансирането, не могат да ни оставят с 65 лв.
- А имали ли сте разговор с партиите, които направиха новия кабинет?
- Да, с всички съм говорила, по принцип имаме подкрепа, чакаме. Доколкото знам, има някакво разбиране за 90 лв. за най-тежките стационари. Но аз съм малко обезверена, защото това увеличение трябваше да се случи още август 2022 г., а сега сме януари 2025 г. Не знам как ще успеем. Имаме счетоводителка, която ни казва, че трябва да правим по-малко разходи и аз я питам какво да спрем - храната, тока, парното, ремонтите ли. Вярно, че имаме трима майстори, които оправят всичко в баните, тоалетните, всички те са изрядни, но всеки ден имат работа, тях ли да махна, психолозите ли, защото имаме 12, но всички са на мястото си.
- Общината помага ли ви финансово?
- Да, с капиталови разходи, за които няма как да отделим средства. Даже сега трябва да се направи покрива на поликлиниката и ще се заложи като бюджет.
- Д-р Цветеслава Гълъбова призова за протестни действия, ако няма чуваемост, ще излезете ли?
- Съгласна съм, че в един момент трябват и по-други мерки, но засега не смятам, че ще излезем на протест. Трябва да има чуваемост, не можем да бъдем изоставени от МЗ. Нека дойдат хората от него и да видят какво правим тук. Защото отвън много лесно се говори, но когато влезеш вътре, видиш каква агресия може да очакваш, нещата се променят. На мен ми е много свидна психиатрията, защото всичко тук в Русе сме направили заедно. С тази развита рехабилитация, която имаме, с тези 6 работилници, ние намираме работа на хората в бюрото по труда и те не се връщат повече при нас. Вместо обаче това да направим в цялата страна, то остана само при нас. Ако се наложи да закрием рехабилитацията ни, ще напусна и аз. А решението е просто - нужно е държавата да увеличи издръжката ни, защото КП или общините не могат да са решение за психиатрията.

Без бързи мерки психиатричната система се разпада

70% от колегите са над 55 години
Преди коледните празници работещите в стационарните психиатрични лечебни заведения биха камбаната, защото са на път да загинат. Защо политиците неглижират психиатрията, колко време имаме, за да решим проблема, попитахме д-р Пламен Попов.

Без мерки оставаме без психиатрии до 2 години

Психиатриите искат 110 лв. на леглоден
Изправени сме пред финансов колабс, алармират депутатите, началниците на 16 ключови лечебни заведения в тази област

МЗ избра кой ще ремонтира психиатриите

Всеки втори в ЕС в риск от депресии

Депресията е водеща причина за самоубийствата

МЗ пусна и търга за психиатриите

Психично болен остана на улицата
