Дамата никога не вдига белия флаг

Лиляна Петрова е родена в Пловдив, където живее и сега. Коренячка е, няколко поколения назад в рода й са от този град. Завършила е гимназия „Георги Димитров" (сега „Св. Климент Охридски), а след това Медицинския колеж. Дипломирала се е като помощник – фармацевт – професия, за която както самата тя казва, не би сменила за никоя друга. От 2008 до 2019 г. е първоначално секретар, а след това и председател на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите. Както сама обяснява, това е доброволна организация, която успя да консолидира хората с тази професия от цялата страна, да направят структури и поведе битката за създаването на самостоятелна съсловна организация. Тя стана факт под името Българска асоциация на помощник фармацевтите (БАПФ) на 6 юни 2019 година, като беше учредена с решение на Народното събрание и заповед на министъра на здравеопазването. Нейн председател е Лиляна Петрова. Оттогава, та досега борбата й за отстояване на професионалните права на колегите й не е спирала.
Силите генерират нови сили
Така е при Лиляна Петрова, точно както в бленуваното от не един и двама механици перпетуум мобиле. „За мен по-важно е дали хората са оценили труда ми. Това ме мобилизира и ме кара да вървя напред, да се боря за правата на съсловието, на колегите, защото те заслужават, заявява тя. Прекалено дълго време професията ни на помощник-фармацевти остава низвергната. В последно време някои дори казват, че не сме компетентни и едва ли не сме опасни за здравето на хората. Такива изказвания са недопустими", категорична е тя. И за да онагледи ползата от професията пояснява, че през 2011 г. на международна среща на обучението на помощник-фармацевтите в българските колежи е дадена много висока оценка. По същото време в Португалия решават да създадат своя съсловна организация, като дори заявяват, че ще се стремят образованието да постигне качеството на това в България. Нещо повече, БАПФ има и високата оценка на Световната здравна организация. С писмо от 9 май 2022 г. оттам препоръчват законодателството в България да се реформира така, щото помощник-фармацевтите да бъдат призната професия, според образованието, което имат, международният стандарт на професията и акта на СЗО за развитие на аптеките. „Ето такива оценки няма как да не ме радват и да не ме мобилизират да работя свръх сили за съсловието", казва Лиляна Петрова.
Парадоксите у нас
Оказва се обаче, че на местна почва нещата стоят по-различно. „В същото време на колегите се налагат рестрикции. Те не могат да вършат неща, за които са обучавани, които са учили и които са в прерогативите на професнията помощник – фармацевт", заявява Петрова. Като илюстративен пример тя посочва, че до приемане на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (чл.220, ал.3) преди близо 20 години, помощник-фармацевтите са работели успешно особено в селата. По силата на този нормативен акт, те могат да отпускат лекарства без лекарско предписания, санитария, хранителни добавки, но под контрола на магистър-фармацевт. Практиката й сочи, че в големите, градски аптеки сега се случва да дават лекарства и с рецепта, но също под контрола на магистър-фармацевта – нещо, което обаче не е записано в същия този закон.
Какво да се направи
Лиляна Петрова обаче е категорично, че тази практика трябва да бъде регламентирана законово. В нормативната уредба обаче тя съзира куп несъответствия. „Питам, как така ще отпускаме хранителни добавки под контрола на магистър при положение, че в дрогериите, че дори и в супермаркетите се продават свободно, а там специалисти по фармация няма. Освен това, тези обекти са регистрирани по Закона за храните, а не по Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, и са само на уведомителен, а не на регистрационен режим. Ние в аптека обаче не можем да ги отпускаме самостоятелно. Тук има явни противоречия, които трябва да бъдат отстранени, заявява председателката на БАПФ. Друг е въпросът, че това положение очебийно противоречи и на логиката", заключава тя. Като нелогичен казус посочва и факта, че помощник – фармацевтите не могат да консултират пациентите, та дори и да става въпрос за хранителна добавка. Дори човек да си купи магнезий срещу крампи, тя няма право да му каже, че поне половин час преди и след приемането му не бива да се пие кафе. Няма право да му каже и по колко витамини да пие, за да не ги предозира. И допълва, че повечето от колегите й помощник-фармацевти, както и самата тя, са преминали обучение точно за хранителни добавки преди време, организиран от Изпълнителната агенция по лекарствата, за което са получили и съответните сертификати.
За какво се бори
Преди дни Българска асоциация на помощник фармацевтите (БАПФ), на която тя е председател, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) подписаха писмо-обръщение до НС, МС и президентството за повече чуваемост и диалогичност за разрешаване на проблемите им. „Искаме в законодателството да се регламентира лекарства по лекарско предписание да се отпускат в аптеката и от помощник-фармацевт под контрола обаче на магистър така, както се практикуваше някога, практикува се на много места и сега. Това правим със знанието и на магистър-фармацевтите, и на управителите, с които работим. То обаче е нелегално, защото не е записано в закона. Налага се при проверки да се крием, за да няма глоби. Такова нещо няма по света! Редно е и да можем да консултираме хората, що се отнася до хранителните добавки", казва Лиляна Петрова. Тя смята, че даде ли се това право, няма да бъдат иззети правата и хляба на никой друг. Тези искания на съсловието не са от сега. Още през месец юли 2024 г. оттам обявиха протестни действия, като те бяха символични само със знаменца в аптеките. Сега обаче от БАПФ са се зарекли да излязат ефективно пред аптеките, ако бъдещият кабинет и депутатите не ги чуят и не променят законодателството, зачитайки техните искания.
Делници и празници
За Лиляна Петрова работният ден не свършва със смяната в собствената дрогерия, която има в Пловдив. За хората, които я познават, това е човек, който постоянно организира нещо, чертае стратегии, съгласува ги с колегите, организира прояви. „Така ще бъде, докато постигнем исканията си. Няма да отстъпим. Вкъщи копютърът винаги е включен, защото имам нещо да пиша, да доработвам организационно. Уморително е, но колегите помощник-фармацевти заслужават признание на своя труд", казва тя. И посочва, че само преди няколко години те са наброявали в страната 7000. Сега са останали 4000. Мнозина заради всички тези неудерици, просто напускат професията и се захващат с нещо друго. Има немалко и такива, които заминават за Испания, Португалия и Великобритания, където веднага започват работа в аптека. Тя обаче е категорична, че не би я заменила с никоя друга. И си спомня, как решила да кандидатства в колежа. Нейна братовчедка работела в аптека. „Всеки път като влизах вътре, пристъпвах на пръсти. Всичко беше бяло, чисто, носеше се една специфична миризма, която ме пленяваше", спомня си тя. Понякога се случва съпругът й, който е икономист, да й каже да понамали малко темпото, за да се съхрани. „Обичам професията си и не бих я заменила. Каквото мога, правя за колегите си, защото от нас обществото има полза", казва тя. Като наблюдава какво се случва в съсловието, е доволна, че децата й не са я последвали в професионалния й път. До преди време тайно се надявала някое от тях да завърши фармация, за да наследи и работата в дрогерията. Сега е доволна, че няма да се сблъска с проблемите, които тя трябва да разрешава. В почивните дни се старае да е извън Пловдив. В едно близко село семейството има малка вила, но с голяма градина. В нея Лиляна Петрова си почива. Цветята са страстта й, както и песните на Хъмпердинг и изпълненията на Елвис Пресли.

Лекарят с поетична душа

Рицарят на стоманените дами

Крадена невеста

Неуморимият борец

С нюх на детектив

Дядо Коледа от Горна Оряховица

Баритонът роден да помага

От дърводелското длето до спринцовката

Вирусът на добротворчеството
