Неуморимият борец
.jpg)
Родена е на 17 декември 1950 година в Русе, където завършва имназия, а след това Медицинската академия (сега университет) в София. След дипломирането си, като млад лекар, е изпратена да работи три години по разпределение в Пернишки окръг. Там минава всички стъпала на здравната система в онези години – от болнично здравеопазване, до лекар в селски медицински пункт и кабинет в голямо предприятие. Следва работа в бившата Хигиенно-епидемична инспекция, сега РЗИ, и Министерството на здравеопазването. Инициатор е и е сред основателите на Сдружение „България без дим" и Коалиция за живот без тютюнев дим.
Професионалният път
За д-р Гавраилова определящи се оказват трите години по разпределение в Пернишки окръг. Както самата тя твърди, те са я направили лекар. „Докато следвах, не ми се беше налагало да опипам остър корем, да водя раждане. Практиката се оказа изключителен университет", започва своя разказ тя. Самите степени на разпределението били две – субординатура и интернатура. „Първата година работих в окръжната болница. Там минах през всички оделения, спешната помощ, лаборатория, физиотерапия– всичко, което трябва да знае пряко един доктор. След това, както и останалите колеги по разпределение, бяхме изпратени на село. Аз бях в здравните служби на Горна Диканя, Долна Диканя и Гълъбец. Това беше много полезно, тъй като бях прочела маса учебници, но нямах никакъв практически опит. Не бях се срещнала с никакъв спешен случай, какъвто можеше да ми дойде още първият ден, когато съм на село", пояснява тя полезността на системата субординатура и интернатура. И добавя, че подобно нещо би било от голяма полза и за сега завършващи млади лекари. На нея тя много й помогнала, тъй като вече познавала колегите и отделенията в болницата, и знаела към кого да се обърне при нужда за пациент, да поиска консултация по телефона или направо да закара болния при специалиста. Най-тежко, но не по-малък университет за д-р Гаврилова се оказало т. нар. работническо здравеопазване. Пак в рамките на разпределението я назначили в медицинския кабинет в металургичния завод „Ленин". „Тогава за пръв път разрбах колко болно е населението. Работниците бяха с разклатено здраве. Случвало се на ден да приема по 60 човека. В понеделник идваха най-много. Едва изкарали почивните дни, нощта и търсеха медицинска помощ", продължава д-р Гаврилова разказа за своето практическо обучение като лекар. Минала и през поликлиничната практика. Макар и без специалност, разпределили я в кардиологичен кабинет. „Много ме беше страх от тази специалност, не исках да я работя, но трябваше да се подчинявам. Мечтата ми беше да се занимавам с патология и дори казах на окръжния главен лекар, но той ме отряза: Ще работиш там, където ти посочим", въздъхва тя. Не успяла да я реализира – омъжила се, дошли децата. Животът тръгнал в друга посока.
Мисия „Здраве"
Д-р Гаврилова съвсем нямала в началото идея, че профилактиката и превенцията здраве ще се превърнат в нейна мисия. Започнала работа в тази сфера, някак си, случайно, уж за малко. През 1979 г. се освободило място в тогавашната ХЕИ. „Доста се колебаех, какво ще правя там. Години наред все се случваше да ме назначават по заместване. И за да не остана пак без работа, като се върне титулярът, реших да отида. Един вид компромис. Казах си, че ще започва, пък после ще мисля къде да се насоча", връща се в спомените си д-р Маша Гавраилова. По онова време строели сградата на сегашната Военномедицинска академия. Тайната й надежда била, че като стане готова, ще имат нужда от много лекари и сигурно ще я вземат. Мислела си, че точно там ще може и да специализира патология. Неочаквано за самата нея, в отдел „Комунална хигиена" на инспекцията й станало интересно, а и колегите я предразполагали да остане. „Пак тогава забременях, родих първата си дъщеря и вече нямаше накъде да се занимавам с патология", разказва тя за раздялата със своята професионална мечта. Но както е известно, на тази земя и в това време няма пусто място. Работата в ХЕИ започнала да й става все по-интересна. Там изкарала до 1993 г., когато я поканили в Министерството на здравеопазването, в Отдела по държавен здравен контрол. „През 1999 г. разработихме създаването но новите отдели Профилактика на болестите и Промоция на здравето, които трябваше да дадат нова насока на модели за здравна просвета. Поисках да ме върнат в Столичната РЗИ, за да разбера на място, дали това, което правим може да се приложи, какво трябва да се доизглади, за да върви работата на колегите от инспекцията по-гладко и да има наистина по-добър ефект", казва д-р Маша Гавраилова. Постепенно всяка регионална инспекция направила такива отдели и започнали работа, но за твърде кратко време. Лентата започнала да се върти на обратни обороти – започнали да съкращават същите тези отдели, за да се реализират икономии в държавата. Така, една добре замислена и с инвестиция във времето инициатива, била погубена за твърде кратко време. За нея лекарката съжалява и до днес. Убедена е, че ако програмите тогава на тези звена работеха, днес нямаше да чуваме новини за загинали деца след пушене на вейпове с непозволени опиатни съставки, нямаше да сме в палмата на първенството по употреба на тютюн в Европа, както и в челната класация по сърдечно-съдови заболявания. „Сега се чудим как да бъде наваксано пропуснатото. Ако направеното не бе унищожено с лека ръка, досега щяхме да имаме натрупан опит. Щяхме да имаме добри резултати", въздъхва за пропуснатото д-р Гавраилова.
Няма място за отчаяние
И действително, тя не познава това понятие, като усещане. Наясно е, че има познания, има и възможности, все още, в страната, а най-важното е, че проблемът липса на промоция здраве е налице. А, както самата тя казва, това са все неща, които могат да я накарат да върви напред и да не отстъпва. И го прави. Скоро след пенсионирането си, с колеги и съмишленици правя Сдружене „България без дим", а сетне инициира и създаването на Коалиция за живот без тютюнев дим. Двете неправителствени организации се борят вече десетилетие за ограничаване на пушенето. В последния ден на едно от разпускащите се Народни събрания е приета и забраната за пушене в заведенията – нещо, за което д-р Гавраилова и колегите й настояват твърде дълго време. От 2014 г. то вече е недопустимо в затворени помещения за хранене, кафенета и други. Със съжаление обаче тя посочва факта, че в училищата все още не е въведен час по здравна култура, а медицинските сестри нямат възможност да влязат в класовете, за да промотиват здраве пред учениците. Причината е натоварената учебна програма и липсата на регламент за такава работа. С удовлетворение обаче разказва за проведени обучения с деца и тийнейджъри, които дават вече добър ефект, защото те привнасят наученото в кръга на хората, с които общуват. „Въпросът е те да бъдат научени как да кажат „не", когато им се предлага цигара или вейп по такъв начин, че да не бъдат изхвърлени от компанията. Начини има и това може да се превърне в добра практика, но ако има последователен и устойчив начин за преподаване на здравна култура в българските училища", заявява д-р Маша Гавраилова. Като добър пример тя сочи Ирландия. Била там в командировка преди години. Направила си труда да влиза от кафене в кафене, от бистро в бистро, от ресторант в ресторант. И установила, че хората си пият питиетата, но без да палят цигари. После разговаряла с тамошния министър на здравеопазването, който й споделил, че след забраната, въведена преди повече от десетилетие, вече има цяло поколение, което не знае и не е виждало да се пуши на обществено място. „Щом другите мога, ние защо да не можем?!", възкликва тя. Безпокои я обаче едно обстоятелство. "Ние, които сега се занимаваме в неправителствения сектор с ограничаване на тютюнопушенето, сме все стари колеги, за които това е мисия. Няма обаче млади, да продължат борбата ни, когато ние вече няма да можем да я водим", въздъхва д-р Гавраилова.
Женско царство у дома
Д-р Гавраилова има две дъщери, но нито една от тях не е наследила лекарската й професия. Внучка й е още малка и още не е наясно, каква иска да стане, като порастне. „У нас сме само жени, дори кучето ни е женско, но това не ни пречи да се разбираме", казва през смях тя. Съпругът й Цанко Гавраилов, инженер по образование, е починал преди три години. „Аз не съм палила цигара никога в живота си, но той пушеше. Беше по-силно от него", разказва тя. Когато вече го нямало, направили ремонт вкъщи. „Не очаквах, че има толкова много натрупан остатъчен никотин от цигарите по стените и мебелите. Едва след това миризмата на цигари изчезна", казва тя. По време на ремонта открила куп непрочетени книги. Решила е да ги прочете, когато излезе от болницата, където се възстановява след операция на крака. Любим автор й е Джон Гришам. Обича да пътува и не си отказва екскурзия винаги, когато има възможност. „Да се движа, да посещавам нови места, да събирам впечатления. Това беше основната причина за се подложа на операцията", казда д-р Маша Гавраилова. Още не е определила маршрута за първото си пътешествие след хирургичната интервенция, но със сигурност той ще бъде по-лек.

Парамедик възроди село Ивайло

Лекарят с поетична душа

Рицарят на стоманените дами

Крадена невеста

Дамата никога не вдига белия флаг

С нюх на детектив

Дядо Коледа от Горна Оряховица

Баритонът роден да помага

От дърводелското длето до спринцовката
