Няма лоши деца, има лоши родители

агресията обикновено е защитен механизъм
– отговор на средата и заплахите, които идват „отвън”. Често се проявява при импулсивни действия, които са изключително характерни за децата, тъй като те действат първично и нямат задръжки. „Колкото по-малко е едно дете, толкова по-нисък е самоконтролът му. С порастването се научаваме да контролираме всички свои реакции, включително и агресията, или да ги заменяме с друго по-социално приемливо поведение. В една среда, където агресията се толерира или по-скоро не се наказва, е нормално децата, които са много интуитивни, да имитират и да повтарят този модел на поведение, като „печеливш”, коментира доц. Манолова.
С други думи, малките копират поведението на големите и го проектират върху света около себе си. Това обяснява защо някои деца избухват безпричинно пред приятелите си или грубо издърпват от ръцете им вещи, които не им принадлежат. Статистиката, с която разполагат психолозите, дори регистрира едно от най-неприятните явления във всяко общество –
![]() Доц. Хариета Манолова е клиничен психолог с дългогодишна практика. В Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола" към УМБАЛ „Александровска" работи с всички диагнози, поставяни в детска възраст – хиперактивност с разстройство на вниманието, обучителни затруднения, които пречат на децата да се научат да четат, да пишат и да смятат (дислексия, дисграфия, дискалкулия и други), емоционални и поведенчески разстройства, юношеските психози, както и разстройствата от аутистичния спектър. През лятото на миналата година клиниката въведе уникален инструментариум за диагностика на аутизъм при деца под 3-годишна възраст. |
„битите деца също бият”,
защото копират агресивния модел на поведение, на който са били научени. „Агресията всъщност се проявява в различни форми, не само чрез физическа саморазправа. Много често, например, родители общуват с децата си чрез сарказъм, което не само е унизително, но е и проява на пасивна агресия. Проблемът е, че така ги приучават те също да използват този похват”, разказва експертът. За много хора агресивните прояви са проява на лошо възпитание, но на практика това е сигнал за проблеми в заобикалящата среда на децата.
Не рядко проявеното желание да бият, да ритат, да хвърлят и да блъскат, се провокира от пасивна агресия от страна на възрастните. Един родител, който пренебрегва детето си и му подмята саркастични реплики, или учител, който игнорира свой ученик и не забелязва положените от него усилия, на практика упражняват емоционално насилие над развиващата се детска психика. Затова на всеки изблик трябва да се обръща адекватно внимание и
да се търси първопричината,
съветва доц. Манолова. „Ние самите сме много несигурни в съвременния свят, пълен с агресия, която не можем да си обясним и не можем да предвидим. Освен това много семейства в България се борят ежедневно с финансови и други проблеми. В този луд и забързан свят се оказва, че децата са оставени на самотек и им е връчена непосилната отговорност сами да се справят със страховете и емоциите си”, споделя своите наблюдения доц. Манолова.
През последите години в България се наблюдава лек ръст на поведенческите разстройства. За момчетата характерни са импулсивните действия, ниският праг на фрустрация и избухване, след които се изпитва силно чувство на вина. При момичетата промяната в поведението по-често се изразява в затваряне, депресивни състояния, отказ от социално общуване, изолация, включително и от семейната среда. Причините за подобно поведение са много, но една от основните е
липсата на контрол и личен контакт с децата.
Безкрайно заетите родители обикновено нямат поглед върху развитието на собствените си деца. Не контролират реакциите им, рядко обясняват какво е добро и какво е лошо, нямат дори капацитета да следят с какво се занимава детето им в свободното си време. Семейството и училището обикновено нямат котрол върху съдържанието в интернет и това е така, защото подрастващите се справят много по-добре от тях с модерните устройства и владеят по-добре чужди езици. „Раборя с един юноша, който чете и пише текстове главно на английски , а родителите не владеят езика и на практика така той ги държи извън своя свят. Трябва да имаме непрекъснат контакт с детето си, да знаем с кого се среща, от какво се интересува, какво го вълнува. Трябва да намерим начин да му осигурим време и пространство да разговаря с нас за всичките си проблеми и страхове. И да обясняваме – да знае какво е позволено и какво е забранено, да е запознато с всички рискове и последствия от собствените постъпки”, съветва доц. Манолова.
Не зад всяко буйно дете обаче се крие младеж с поведенческо разстройство. Понякога причината е чисто физиологична и се обяснява с по-специфично функциониране на нервната система.
Някои деца реагират лошо не, защото са лоши,
а защото страдат от т. нар. хиперактивност с разстройство на вниманието. Те много трудно контролират импулсивното си поведение и обикновено първо действат, а след това мислят. После много съжаляват за поразиите, които са направили, и трупат в себе си чувство на вина. Постепенно се озовават в затворен кръг, който допълнително се отразява на психиката им и ги прави още по-невъздържани.
„Проблемът е, че родителите много често се оправдават с подобни диагнози за поведението на своите деца, защото в повечето случаи това поведение е свързано с възпитанието. Много често едно дете може да има поведенчески отклонения и без да е диагностицирано с хиперактивност и разстройство на вниманието. А просто, защото не е имало възрастни, които да го научат какво може и какво не може”, категорична е доц. Манолова.
Децата с хиперактивност и разстройство на вниманието се отличават от връстниците си в училище по буйното поведение, но това
това не означава да ги гоним от клас,
обясняват експертите. Когато бъдат диагностицирани, родителите им могат да ползват ресурсно подпомагане – система от грижи, насочена към децата със специални образователни потребности. Те имат право на ресурсен учител, специално обучен да работи с тях според възможностите им, а също така на логопед и психолог. В България има достатъчно професионалисти, които знаят как да помогнат на такива деца. С тяхна помощ „неспокойните” малчугани постепенно се научават да контролират импулсивните си реакции и да насочват своята хиперактивност към занимания с положителен знак. Основните принципи са учебният материал да се поднася на по-малки порции, ученето да се редува с активна почивка и движение, в ежедневието да има ред и правила, а детето да бъде непрекъснато ангажирано със смислени и разнообразни дейности.
Схемата, всъщност, е изключително успешна и за децата, които нямат хиперактивност и разстройство на вниманието, твърди доц. Манолова. Известно е, че
на скучаещите деца може да им хрумне всичко,
включително и много неприемливи за възрастните занимания А заетите деца просто нямат време за това. „Едно дете трябва да е постоянно ангажирано. Не само с четене и учене, разбира се, но с различни приятни за него дейности. Да ходи на училище, после да спортува или да се занимава с изкуства, музика, народни танци и прочие”, съветва специалистът. И ако в останалото време общува пълноценно с родителите си, няма да има причини да трупа агресия.
„Всичко е много просто и същевременно изключително сложно. Възрастните трябва много да внимават за поведението си и докато се справят с личните си и професионални проблеми, да намерят път към децата си и техния емоционален свят. Човешкото дете се развива 18 години, а понякога и повече от 20, и отговорността за съзряването му е изцяло на възрастните”, обобщава доц. Хариета Манолова.
При инцидент Не отговаряйте на агресията с агресия
Адекватната реакция на родители, педагози и социални работници при случаи на агресия от страна на деца е изключително важна за справянето с конкретния случай. В България съществува не само законова уредба, но и стройна организация на действията, които се изпълняват добре от всички по веригата, категорична е доц. Манолова. Първото лице, което осъществява контакт с агресивното дете в училище, обикновено е училищният психолог (или т. нар. педагогически съветник). Неговата задача е да разговаря с детето, родителите и учителите, за да разбере какво се е случило и да предотврати следващи изблици на агресия. Следващата стъпка е да се сигнализира на социалните служби и по-конкретно на Отдела за закрила на детето, защото това е органът, който може да интервенира в семейството. Ако взетите мерки не помогнат, се стига до Детска педагогическа стая и Комисията за борба с детските противообществени прояви. „Работата е там, че това са санкции, които се взимат по закон, но никой не може да промени семейството на едно дете и времето, в което живее. Цанностната ни система и моралните норми са нещата, които могат да противостоят", коментира психологът доц. Манолова. |

Открита навреме, сколиозата е лечима
15-ти септември дойде, особено внимание родителите трябва да обръщат на подрастващите между 11 и 16 години. Каква е причината, обяснява физиотерапевтът д-р Ирина Събинова.

Свръхамбициозните родители стават опасни
Адекватно ли е училището, какви грешки допускат родителите в стремежа си да отгледат „успешни деца". В поредицата "15 септември" потърсихме отговорите на тези въпроси от психолога Светла Стайкова.

Главоболието при децата може да е сигнал за очила

Заменете антибиотиците с чесън и мед
Поредицата ни, посветена на здравето на учениците продължава. Фокусът й този път е алтернативната медицина. Как да повишим имунитета на децата, попитахме д-р Мариян Иванов.

Плуването е най-полезният спорт за децата
Наднорменото тегло e сред най-честите проблеми при учениците. Опаснo ли e здравето, защо се стига до него и как да се преодолее, попитахме д-р Антония Василева.

Как изглежда съвременният ученик
Затлъстяването и проблемите със зрението са най-големите бичове за българските деца

Залягането над домашните – най-много 4 часа

Гърбът се изкривява между 3 и 7 клас

Лошият чин е по-коварен от тежката раница
