Орисана да лекува жени

Ако нямаш в сърцето си любов, ако не носиш в душата си преклонение към неродения живот, не можеш да бъдеш успешен лекар, казва доц. Катя Тодорова

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

„Вероятно името по някакъв начин е въздействало върху мен. Освен това непосредствено след като съм се родила, съм била орисана да бъда лекар. Както в гръцката митология има три мойри, които наричат какъв да бъде живота на човек, как да се оплетат нишките на съдбата, така и аз си мисля, че тези два фактора – името и ористта, която съм получила, по някакъв начин са предопределили посоката на моя живот", казва тя. Не отрича обаче, че зад успехите стои и много, много труд.

Родена е в Монтана (тогава Михайловград), където завършва гимназия.

Като ученичка има подчертан интерес към два предмета - химия и биология, и някак си съвсем естествено решава да кандидатства медицина, без върху този избор да са повлияли нейни близки. В Медицинска академия в София попада на високо ерудирани преподаватели, които възпитават у нея дълбоко преклонение към фундаменталната медицина. „Именно тази потребност да изучавам процесите в тяхната дълбочина, по-късно предопредели следващия ми избор през последните години на следването - вътрешната медицина", казва доц. Тодорова. Завършва с пълен отличен и се връща в родния град, където работи в болницата в продължение на три години. „Там, под въздействие на ръководителите ми, които бяха много висока класа лекари, започна да се развива и моята човешка, личностна същност. Учеха ни да не отстъпваме пред болестта, да се чувстваме победители в битката с нея. Да не се отказваме, дори когато тя върви към своя фатален край. Да бъдем до хората, да съхраняваме човешкото достойнство на своите пациенти. Това е една голяма школа, оказала много силно въздействие върху моето развитие," спомня си лекарката. И заявява: „Така превърнах медицината в своя човешка съдба".

Към ендокринологията се насочва отново случайно, но пък за цял живот.

Вижда, че е обявен конкурс за специализант в Клиниката по ендокринология към Института по вътрешни болести (Александровска болница). Готви се дълго и го печели. След това отново с конкурс се мести в „Майчин дом", където попада в клиниката по диабет и бременност. Оттогава повече от 20 години помага на млади жени, засегнати от това състояние, да родят здраво бебе. Споделя, че с развитието на ендокринологията в България е свързан целият й живот. Така например, още през 1977 г. в тогавашния Институт по акушерство и гинекология (Майчин дом), в Клиниката за висок майчин риск е създадено отделение, което има за цел да хоспитализира бременните жени с диабет от цялата страна, за да бъдат под наблюдение и да се проследяват техните инсулинови потребности и състояние на въглехидратен метаболизъм. „Там попаднах на екип от млади, ентусиазирани лекари и всички заедно се учехме по този проблем, защото в онези години медицинската литература беше оскъдна и ние изграждахме своето знание само от научни статии, до които успявахме да се доберем в медицинската библиотека", разказва лекарката.

Благодарна е проф. Атанас Кацулов, основоположникът на този сектор,

който е осигурявал на младите си колеги статии с постиженията на световната медицина. „С голяма гордост искам да кажа, че преди настъпването на демократичните промени, такъв сектор за диабет и бременност, имаше само в Берлин и София от всички страни на източния блок", обяснява доц.Тодорова.

Припомня, че през 1989 г., когато започва работа в Майчин дом, пациетите са се лекували само с животински инсулини и това често е довеждало до проблеми. „Освен това бременността се съчетаваше с много висока майчина и детска смъртност, което за нас, лекарите, беше изключително неудовлетворяващо.

 Всяко едно усложнение, което възникваше, беше много разтърстващо човешки. То ни караше да учим, да четем, да се развиваме. Благодарение на многото монографии от проф. Кацулов, които той изписваше от чужбина, благодарение на това познание, ние успяхме наистина да овладеем проблема и да започнем съвсем пионерски да търсим неговото решение", казва лекарката.

Така постепенно бременните с диабет минават на човешки инсулин,

а лекарите, използвайки немския опит, създават стратегия за предварително планиране на бременността. Въвеждат я в периода 1990-2000 г. По думите на доц. Тодорова, тогава са първите добри резултати за България, които са съобщени в световната научна литература и които будят много голям интерес сред ендокринологичната общност. „След като бяха постигнати тези положителн

и резултати по отношение на изхода от бременността на пациенти с тип I захарен диабет – инсулинозависимия диабет, започна значителна редукция на честотата на неблагоприятните усложнения, които водеха

 до висока майчина смъртност, до бъбречни проблеми или прогресирала диабетна ретинопатия и дори до слепота. Постепенно

 намалихме и честотата на вродените аномалии сред новородените, които бяха 3-4 пъти по-високи до този момент. Редуцирахме и спонтанните аборти. За нас тези успехи бяха нещо много значимо и показаха, че когато се прилагат терапевтини и профилактични методи преди започване на бременността, а след това тя се проследява от екип от различни специалисти, се постигат добри резултати", убедена е лекарката.

След това интересът на ендокринолозите се насочва към жените,

които имат II-ри тип захарен диабет и които до този момент са били извън обсега на интересите на специалистите. Така се очертава нов проблем пред България. Разбира се, че тези жени са високо рискова популационна група, като една част не знаят, че имат нарушения във въглехидратния метаболизъм, а друга част дори приемат медикаменти, които могат да увредят плода.

Затова по това време голяма част от пациентките забременяват при лош метаболитен контрол или неправилно лекуван диабет тип II, а даже и при настъпили сърдечно-съдови усложнения, което предопределя висок майчинофетален и неонатален риск. „Така започнахме да обхващаме все повече пациенти с тип II захарен диабет чрез специални програми на обучение, електронни сайтове, популяризиране на проблема с помощта на медиите. Все по-често започнахме да прилагаме централизиран подход и да изискваме от колегите ендокринолози от периферията да насочват към Майчин дом пациентите с диабет тип II. Установихме, че случайните бременности на жените с диабет тип II също имат висока честота на усложнения, но те вече са друг тип – микроваскуларни, които се съчетават с висок сърдечно-съдов риск, коронарно-съдова и мозъчно-съдова болест, високо кръвно налягане, ранни бъбречни промени, които бременността ускорява и водят до сериозни проблеми. При тях също въведохме стратегия за планиране на бременността.

Постепенно формулирахме нашите нови задачи – обхващане на жените с диабет тип II, като наблягаме на редукция на телесното тегло, своевременно лечение на съпътстващите сърдечно-съдови усложнения, за да няма никакъв риск за прекъсване на бременността.

Според доц. Тодорова,

един от най-важните въпроси е проблемът с гестационния диабет.

Той възниква за първи път по време на бременност и се съчетава с висок риск за бъдещо развитие на тип II захарен диабет. „Почти 50% от майките, които са имали гестационен диабет са проявили захарен диабет тип II в следващите 5 години след раждането на бебето", казва лекарката. И допълва, че той води до висок риск от вътреутробно програмиране на захарен диабет, затлъстяване и сърдечно-съдови болести при новороденото. Тези проблемия е възможно да се изявят още в ранна детска възраст и ще имат своите усложнения в средна възраст. „По този начин ще се ражда едно поколение, което е програмирано да бъде болно и ще носи в себе си тази предопределеност", предупреждава специалистът. Разказва, че затова още преди десетина години са започнали да насочват интересите си към учениците, да проучват момичета с наднормено тегло, които трябва да бъдат обект на целенасочени профилактични програми.

„Обучаваме ги как да променят начина си на хранене,

да увеличат физическата активност. Искаме по този начин, чрез промяна в стила на живот, да въздействаме и върху механизмите, които са в основата на т. нар. инсулинова резистентност, подчертава проф. Тодорова. И цитира данни, според които гестационният диабет засяга 19% от всички бременни жени, а за България цифрата е около 15%. „Това за мен е основният проблем, върху който си струва да се работи от всички. Добре е ендокринолозите, които контактуват с младите жени, да не забравят, че най-важното нещо, което зависи от нас, е своевременно да разкриваме тази високорискова група, за да се насочват усилията към контрол на телесното тегло и здравословен начин на живот, за да може да се намали гестационният диабет по време на бременност. В Америка вече се докладва, че над 70% от пациентите са с метаболитен синдром и той е в основата на затлъстяването и на тип II захарен диабет. Ограничаването на тези два вида епидемии може да стане само когато се преодолеят рисковите фактори за метаболитен синдром", категорична е лекарката.

Доц. Тодорова отдава голяма част от живота си на бъдещите майки с диабет,

за да могат да родят своето здраво дете. Това прави и днес, въпреки че вече е началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Д-р Г. Странски" в Плевен и доцент към катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология" към Медицинския университет в същия град. „Там тематиката е по-обширна, но работим и върху проблемите на метаболитния синдром, защото те са значим научен въпрос навсякъде по света", обяснява тя.

Според нея е добре, че по-голямата част от ендокринолозите са жени. „Ако ти нямаш в сърцето си любов, ако не носиш в душата си преклонение към Негово Величество неродения живот, ти не можеш да бъдеш успешен лекар, в смисъла на професията, вложен в нея още от древността. Защото се смята, че медицината се е появила от състраданието на човек към човека. Жената носи милост към другия, жената носи всеобгръщаща любов към хората, каквито и да са те – мъже или жени, деца или възрастни. Жената може да даде своята обич, която стартира и ускорява лечебния процес", категорична е доц. Тодорова.

И подчертава, че битката с диабета е особено ожесточена.

Навсякъде по света се цитират тревожни данни, че сме в състояние на епидемия от захарен диабет. Броят на засегнатите непрекъснато расте, защото той се дължи на съвременния начин на живот – неправилно хранене, липса на движение, стрес. Наличието на редица генетични фактори също водят до развитие на страданието. Затова трудните моменти в справянето с него са много. Според доц. Тодорова на първо място е важно очертаването на рисковите групи. Не трябва да се пренебрегва и това, че голяма част от пациентите са с предиабет. Други не знаят, че имат такова метаболитно нарушение и именно откриването на тази високорискова група, на ниво недиагностициран диабет или предиабет, който би се развил в тип II захарен диабет, е най-голямата трудност. Тези хора не търсят своевременно помощ и проблемът се открива случайно във връзка с появило се сърдечно-съдово заболяване. На второ място е борбата с

постигането и поддържането на добър метаболитен контрол на кръвната захар

още с откриването на диабета, което се постига трудно и изисква сериозна мотивация, упоритост и включването на един, два, дори три медикамента или преминаване на инсулин, което се определя от самата същност на диабета. Не на последно място това е страдание, което изчерпва ресурсите на обществото, но и на семействата. Въпреки това доц. Тодорова вярва, че битката с диабета може да бъде спечелена. „На този етап можем да се похвалим, че вече откриваме децата с метаболитни проблеми още в ученическа възраст. Успех е своевременното диагностициране, това, че имае възможност да лекуваме със съвременни медикаменти, с иновативни терапии, които постигат добър контрол на захарта, редуцират теглото, намаляват риска от сърдечно-съдови усложнения и по този начин определят добро качество на живот на пациентите. Това е голям успех като цяло.

Успех е обучението, което ние прилагаме на нашите пациенти,

това, че предаваме нашето медицинско познание пред тях и семейството им, с цел да могат сами да управляват диабета и да живеят по-лесно с него. Не на последно място успех е, че ние въздействаме психологически върху тези хора и те вече не крият своето страдание и гледат на него като на нещо, което ги прави по-силни в своя живот", обяснява лекарката.

Доц. Тодорова обича всички свои пациенти, независимо с каква патология са. Казва, че ендокринологията включва заболявания, които са изключително фини в своята регулация и начин на протичане. Но определено има слабост към хората с диабет. „Професията не ми тежи, работният ми ден никога не е ограничен във времето. Започва в 8 часа сутринта, а понякога продължава до 10 часа вечерта, в зависимост от това дали се занимавам с прегледи и консултации на пациенти или с четене на медицинска литература и писане на статии. Защото ние носим отговорност към развитието на българската медицинска наука и знание.

Ние сме следовници на нашите учители - пионери,

които са слагали основите чрез въвеждането на много национални скринингови и профилактични програми. Всеки един от нас трябва да продължи научната и теоретична дейност, за да остави нещо след себе си", убедена е лекарката. Споделя, че се радва, когато успее да открадне малко време, което да сподели със семейството си и се надява да успее да предаде на двете си малки внучки доброто, което носи в себе си. „Близките ми винаги са ме подкрепяли, защото знаят, че моят живот е отдаден на другите", подчертава тя. А иначе, когато си открадне свободен миг, обича да ходи на симфонични концерти, задължително поне един час дневно чете художествена литература, защото смята, че в книгите всичко е казано и така човек изгражда допълнително представите си за света, за живота. „Това са моите малки моменти на човешко щастие", казва доц.Тодорова.

Горда е с двете си деца – син и дъщеря, които са инженери,

доказани специалисти в своята област. Те са избрали друга съдба, самоче се е зарекла да ориса внучките си да бъдат лекарки. Но смята, че по-важното е те да станат достойни хора, честни и трудолюбиви. А за себе си запазва удовлетвореността от чистата човешка благодарност, от почитта, която получава от пациентите си. „Срамувам се, когато някой от тях се опита да целуне ръката ми. Изпитвам дълбоко вълнение от този жест, който е израз на много дълбоко уважение. Това е нещото, което изпълва живота ми и ми носи много радост", споделя лекарката.