Благотворителността утвърждава човечността

Това, което искам, е да можем да помагаме повече и да имаме по-малко отклонения от тази мисия, да си пожелаем повече лечими заболявания и ще си спомняме нелечимите, за съжаление, казва проф. Красимир Минкин

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- За щастие ние имаме много дълга съвместна история с Българската Коледа. Един от първите ни проекти, заедно с доц. Димова e за лечение на деца с фармакорезистентна епилеписия в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" . Този проект стана възможен, както с подкрепата на болницата, така и с тази от страна на "Българската Коледа". Първите апарати за електроенцефалография (ЕЕГ), за продължително мониториране с много канали бяха закупени преди девет години чрез инициативата. Нашите връзки с "Българската Коледа" са от много години, кампанията ни е подкрепяла по различни проекти, свързани с пациенти с епилепсия, закупихме и друга апаратура за диагностициране. През 2024 г. бяхме оборудвани от Българската коледа с интраоперативен ултразвук, който е много полезен при деца с хидроцефалия или с мозъчни тумори, тоест с патологии, различни от епилепсията, в които УМБАЛ "Св. Иван Рилски" е водеща болница за страната.

- Какво няма да забравите от благотворителните акции, в които вие и вашите колеги сте участвали досега?

- Това, което винаги впечатлява, е, че благотворителните акции са полезни, както за тези, за които се дарява, за децата в случая, така и за тези, които даряват. Чувството, което създава този акт, е положително и утвърждава човечността, същевременно страдащият, нуждаещият се получава нещо, което може да подобри значително живота му и за което по една или друга причина не са могли да бъдат отделени средства, съответно от болницата или от дадена институция. Мисля, че дарителството е едно взаимодействието между хората, при което и двете страни са щастливи от това, което се случва и е показателно за човечността.

- Заразно ли е доброто или (само) лошото?

- Аз не вярвам, че лошото е толкова заразно. Проблемът е, че егоизмът, който съществува във всички хора много често е по-важен от други цели. Хубавото на доброто и добрите примери е, че всъщност по този начин хората виждат, че могат да са щастливи по различен начин, не само като си купят нова много скъпа вещ, но и като дарят за дадена кауза, чиито резултати могат да видят. Понякога човек мисли, че дарявайки пари, те отиват неясно къде. Специално при „Българската Коледа" аз съм впечатлен от организаторите на кампанията от Президентството и специално от госпожа Дарина Владова, която отговаря за нея. Те работят за това парите да бъдат използвани максимално добре и за най-много деца, а не просто да бъдат похарчени за нещо, което няма да се използва. И след като това бъде видяно от хората, то се превръща в добър пример, който може да е заразен. Поне моята логика е, че повечето от лошите постъпки не са заради някаква вродена лошотия на хората, а заради незнание. Понякога човек си мисли, че правейки дадена постъпка, то тя няма да има лоша последица и обратното, че не правейки нещо, това няма последици. И правенето на лоши неща и не правенето на добри има последствия. Информирането за съществуването на добро води до неговото мултиплициране и намаляване на злото. Даването на информация за доброто чрез медиите е изключително важно за функционирането на едно общество.

- Какво можем да научим от най-малките ви пациенти. Кои са най-ценните уроци, които вие получихте от тях през тези години?

-Хората сме много привързани към децата, това е биологично обосновано. От една страна се чувстваме добре, когато общуваме с някой, който е невинен, от друга обаче е много тъжно, когато едно дете страда и това се приема по-трудно от страданието на възрастния. Общуването с децата ни показва двете страни на живота, радостта от това да помогнеш на невинно създание и мъката от това, че то страда, без да има никаква вина.

- Какви подаръци си пожелавате в болницата през новата година?

- Това, което искаме да се случва през новата година е естествено да вървим към по-добро, да можем да лекуваме повече заболявания, които до вчера не сме могли, тъй като цялата роля на медицината е в това да помагаме на пациентите. Иска ми се да бъдат измислени повече лекарства, които да ни правят по-малко безпомощни в ситуации, в които често изпадаме и да имаме естествено по-малко усложнения. Всяка една хирургична интервенция има ползи и рискове и всеки път, когато оперираме ни е страх да не навредим, вместо да помогне. Така че това, което най-много искам е да можем да помагаме повече и да имаме по-малко отклонения от тази мисия. Поне това е моето лично желание.

- От какво имате нужда вие и вашите колеги, за да сте спокойни, апаратура или нещо друго?

- Честно казано апаратурата в УМБАЛ „Св. Иван Рилски" е много над средното европейско ниво и ако кажа, че аз искам повече и че нещо не ни достига, мисля, че ще звучи нахално. Заплащането смятам, че е повече, отколкото е средното за медицинската професия в България, така че нямам никакви претенции и в това отношение. Бих предпочел да има някакви иновации, които да бъдат подкрепяни от НЗОК. Например ние ще кандидатстваме за това другата година здравната каса да реимбурсира едни електроди, които се имплантират в мозъка и са важни за пациентите с епилепсия. Т.е. бих искал пациентите да плащат все по-малко за допълнителни консумативи. Естествено, за да не звучи това като едно желание към Дядо Коледа, то е важно да отбележим, че за да стане факт, са нужни и по-високи здравни осигуровки. Нещо, за което политиците не говорят, но в крайна сметка е невъзможно със здравните вноски от 8% в България, да се покрива качествено здравеопазване. За сравнение с Франция там те са 14% от много по-високи заплати, а апаратурата и разходите за консумативи са същите. Следователно аз си пожелавам повече солидарност между нас като хора, което означава повече средства в НЗОК. Когато солидарността е ограничена, и ние всички плащаме по 8%, се оказва, че по-бедните хора имат нужда от интервенция, за която трябва да плащат консумативи, които са непосилни за тях и за мен е много трудно да казвам, че здравната каса поема това, а останалото трябва да се поеме от пациента. И затова не е виновна НЗОК, просто бюджетът за системата определено трябва да е по-голям, ако искаме да имаме по-добро здравеопазване. Това е видно и от съществуването на допълнително здравно осигуряване. Хората, които го имат, не плащат пари, но в повечето случаи това са по-богатите, а не по-бедните.

- Какви са ви плановете, ще участвате ли и в следващата кампания на Българската Коледа?

- Тъй като апаратурата, която получихме тази година е значителна, вероятно ще участваме, но много по-скромно, за да има подкрепа и за други клиники. Ще кандидатстваме за модернизация на нашата ЕЕГ апаратура. Ще се включим и като дарители, и като подкрепящи тази прекрасна инициатива, която доказано помага и дава възможност за още по-качествено здравеопазване в България.

- Отзивчиви и съпричастни ли сме един към друг като общество?

- Според мен сме умерено съпричастни. Мисля, че нямаме чак толкова развито организирано дарителство в България. Един от проблемите на дарителството е неговата организация. За мен то трябва да се случва по начина, по който се осъществява от „Българската Коледа". „Българската Коледа" е възхитителна не само с това, че е под патронажа на Президентството, но и с това, че там има комисия от лекари, които решават къде има най-голяма нужда от средства, защото колкото и пари да бъдат дарени, те все ще са недостатъчно. Медицинската апаратура струва толкова много, че винаги има нужда от още и „Българската Коледа" може да покрие малка част. Но, там изразходването на парите е много добре контролирано, прави се всичко възможно цените да бъдат свалени възможно в най-голяма степен, така че максимално много деца да се възползват от тези дарения. Докато при някои други дарителските кампании, които са извън „Българската Коледа", според мен се рискува те да бъдат за пациенти, на които наистина не може да бъде помогнато. На този етап от развитието на медицината, както в България, така и по света, лекарите са безсилни пред някои заболявания. Събирането на пари за каузи, в които не може да се помогне, е много тъжно, тъй като е събиране на пари за „продавачи на надежда", а не за лечение. Смятам, че част от ролята на медиите е да предоставят информация за това, че ако нещо не се лекува в България, то не значи непременно, че се лекува някъде. Обикновено заболяванията, които не се лекуват в България не може да се лекуват и другаде. Заради това мисля, че трябва да имаме дарителство, което да е добре организирано и да има строга отчетност за резултата от даренията. Все пак имаме няколко добре организирани дарителски организации, като една от най-добрите е „Българската Коледа".

- Много се говори колко е важна връзката лекар-пациент. Каква е тя, когато насреща стои дете?

-Първо се разчита на връзката с родителя, тъй като решението за лечението на детето се взема от него. Отделно ние естествено имаме връзка и с детето, с което трябва да си говорим, а не да гледаме на него като на възрастен. Поне на мен ми е било винаги приятно да си контактувам с децата. Когато децата са болни, имат нужда човекът отсреща да е на „детското" ниво, да може да им обясни, че това, което им се прави е с цел да им се помогне, а не да им се причини болка. Дори когато има болка тя е само временна, за да няма в бъдеще страдание. Така че по-особеното при децата е, че освен връзката между възрастните, която е много важна за вземане на правилните решения, има и една допълнителна връзка между лекаря и детето. Тази връзка е по-скоро човешка, не толкова лекар-пациент, колкото човек и човек, в случая между възрастен и дете.

- С какво ще запомните изминаващата година?

- С многото пациенти, които сме оперирали и за съжаление това, което винаги помним най-ясно са случаите, в които не сме могли да помогнем. Много ми се иска да кажа, че ще запомня годината с това колко много сме помогнали. За съжаление повечето лекари обикновено помним препятствията, които не сме могли да преодолеем. Аз винаги съм си признавал, че помня много повече случаите, в които сме били безсилни, поради факта, че медицината все още има граници. Затова и си пожелавам другата година да бъдат измислени все повече лекарства и апаратура, така че да имаме все по-малко непреодолими препятствия.