Над 4 млрд. заработиха болниците от НЗОК

В цифри

Над 3.6 млрд. са платените досега средства за болнична помощ, а за декември лечебните заведения ще получат още 333 млн., става ясно от отчета на фонда. За тази цел към техния бюджет бяха пренасочени още 33 млн. лв. от приходите на НЗОК. Така общо средствата, които ще им бъдат платени до края на годината възлизат на 3.9 млрд. лв. при заложен бюджет от 3.5 млрд. От тези средства 99 млн. са надлимитна дейност, която бе платена на два пъти през годината. Освен това обаче има още 146 млн. лв. надлимитна, която болниците са отчели и за която все още не са получили пари. Ако не се намерят средства за нея през т.г. обаче, тя ще остане дължима за следващата. Така равносметката показва, че тази година лечебните заведения са увеличили значително дейността си, като са генерирали над бюджета си 500 млн.

Причините

Едната е в традиционното увеличение на цените на КП, само по себе си обаче, то не можеше да доведе до подобен преразход. Ако не беше отмяната на лимитите от Конституционния съд, болниците нямаше да си позволят да генерират 245 млн. от преразхода си през предходните години, защото те нямаше да им се платят. Доколко основателни са тези нови разходи за здравната система е изключително спорно, защото явленията като фалшиви и ненужни на хората хоспитализации са в ход с пълна сила. Те са следствие както на желанието на лечебните заведения да увеличат печалбите си, така и на несъвършенства в системата на финансиране, която стимулира приема в болница за изследвания и процедури, които могат да се извършат извън тях. Липсва и всякакъв реален контрол над дейността на болниците, въпреки че проверките им се увеличиха, те касаят дали документацията е попълнена изрядно, а не дали е имало пациент в болницата, нито дали той е трябвало да бъде изобщо там. Въпреки че здравните власти са напълно наясно с всички тези слабости на системата, те не предприемат мерки за промяната им, а бюджетът на НЗОК за следващата година ги бетонира.

Останалите дейности

За разлика от болничната помощ всички останали дейности са или в рамките на бюджета си, или са генерирали слаби увеличения или намаления на дейността си, чието удовлетворение би било в рамките на заложените средства в резерва на касата. Така на пример за джипитата вместо заложените 558 млн. ще се дадат отгоре още 2, за специалистите още 7.5 млн., за дентална помощ са нужни допълнително 13 млн., за лекарствата - 36 млн., а за медицински изделия - 13.5 млн., като тези искания са удовлетворени в различна степен (виж. таблицата). При някои дейности като лабораторните изследвания има дори неусвояване на средствата.

Едно изключение

Едно изключение в това отношение се явяват разходите за лечение на деца в чужбина, с които обаче се финансират скъпи нерегистрирани у нас лекарства или медицински изделия, които не се плащат по друг начин в страната. От планираните 72 млн. парите за тях станаха 114 млн. Този огромен ръст се бележи за поредна година и се дължи отново на нежеланието на здравните власти да регламентират правила, по които фирмите формират цените си към болниицте и респективно към здравната каса. Заради липсата им, те заявяват стойности над тези, на които продават лекарствата си в други държави.

Извънредните приходи

Обикновено при генерирането на преразходи като този, който тази година отбелязаха болниците, здравната каса иска актуализация на бюджета си. През тази година той не се наложи, защото изведнъж се оказа, че преизпълнението на приходите на фонда е доста добро. Към момента то е в рамките на 119 млн. От тези средства 98 млн. са влезли вече в употреба, а имаше и трансфери от МЗ и МС специално за лечението в чужбина. Трябва ли обаче обществото да плаща сметката, след като няма достатъчно добри правила, които да осигурят изразходването на средствата по целесъобразност и в негова полза, а не на определени инвеститори в болници или дистрибутори на медикаменти е риторичен въпрос.

Дейност	Заложен бюджет	Разлика
ПИМП	558 млн.	2.2 млн.
СИМП	567 млн.	7.5 млн.
Дентална помощ	358 млн.	13 млн.
Изследвания	261 млн.	- 12 млн.
Лекарства	2 млрд.	40 млн.
Такси за рецепти	45 млн.	21 млн.
Медицински изделия	162 млн.	19 млн.
Болници	3.57 млрд.	над 500 млн.
Лечение в чужбина	72 млн.	42 млн.
Източник: НЗОК