Бактерии „саботират” химиотерапията

Специфични микроби могат да разграждат лекарствените молекули, твърдят микробиолози от Израел

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Оказва се, че част от микроорганизмите притежават свойството да разрушават някои медикаменти, саботирайки напълно терапевтичните им свойства. Проблемът е, че бактериите живеят в туморите и съседните на тях клетки и на практика ги защитават от лекарствените молекули, които се опитват да ги убият.

Откритието прави екипът на молекулярния биолог Равид Страусман от научния институт „Вайсман” в Израел, докато анализира противоречиви резултати по едно от проучванията. Изследователите установяват, че изненадващо

Д-р Равид Страусман е роден в Израел и завършва медицина в еврейския университет „Хадаса". Има магистратура по биохимия и докторска степен по медицинска биохимия. През 2002-2003 г. е стажант в Медицински център "Рабин" в Петах Тиква, а от 2005-а до 2008-а е постдокторант в катедрата по клетъчна биохимия и човешка генетика в Еврейския университет. Работи в института по микробиология на Харвард до 2013 г., когато се присъединява към Института „Вайсман" в Израел.

здрави клетки в организма стават „съюзници” на туморните,

като им помагат да се противопоставят на лекарствата. Ефектът се наблюдава за първи път при специфична група кожни клетки, заразени с бактерията Mycoplasma, които не позволяват на онкомедикамента гемцитабин да разруши съседни ракови клетки. Лекарствената молекула има свойството да предотвратява деленето на клетките и често се изписва на болните с рак на дебелото черво и пикочния мехур. Откритието на учените дава отговор и на въпроса защо голяма част от пациентите с рак на панкреаса не се повлияват добре от терапията с гемцитабин. Причината е в наличието на

бактерии, които разграждат лекарството и го правят неефективно.

Микроорганизмите са открити в една четвърт от биопсиите на 113 души с рак на панкреаса и могат да обяснят защо същата терапия се проваля и при други онкодиагнози.  

„Бактериите успяват да постигнат целта си чрез синтезиране на „дълга форма” на ензим, наречен цитадин деаминаза. Сред тях има и „прочути” видове като ешерихия коли (E. coli) и салмонела (salmonella)”, разказва Страусман пред научното издание NewScientist. По думите му от общо 2674 различни бактерии, част от които живеят в човешкото тяло, близо 11% могат да създават дълга форма на ензима, т.е. да саботират онкотерапия. Половината от тях изобщо не са способни да го синтезират, а останалата част правят „къса форма”, която не може да разгражда лекарства.

Други две подобни изследвания върху мишки наскоро показаха, че

ефектът от онкотерапията зависи и от чревните бактерии.

Лечението не страда при нормална чревна флора, но превесът на т. нар. лоши бактерии се отразява негативно. При едно от проучванията експертите установяват, че специфична инфекция в дебелото черво, причинена от микроба Streptococcus gallolyticus gallolyticus (SGG), е пряко свързана с колоректалния рак и се открива в биопсиите на пациентите. Обратно, стимулирането на растежа на „добри” бактерии подпомага ефекта на медикаментите. Резултатите обаче са показателни за приложението на имунотерапията при онкозаболяванията, а не при химиотерапията. Направените тестове обхващат лекарства, изписвани на пациенти с напреднал меланом, които стимулират имунната система да пребори рака.

В тази сложна бактериална обстановка

главна роля в лечението получават антибиотиците.

Препаратите, борещи се с инфекции, пречат на съвременните имунотерапии, защото нарушават чревната флора и намаляват ефекта на онкомедикаментите. Но могат да помогнат за по-успешното прилагане на химиотерапията, стига да елиминират специфичните бактерии, разграждащи лекарствата. „Стратегията не е лоша, но може да доведе до усложнения, тъй като хората ще приемат антибиотици за дълъг период от време, а това стимулира появата на бактерии, устойчиви на антибиотици”, предупреждава Страусман. Затова учените предпочитат да работят върху създаването на лекарства, които да блокират активността на ензима, разграждащ гемцитабин. Това ще намали ефекта на бактериите, без да провокира атибиотична резистентност, категорични са микробиолозите.

Екипът на Страусман вече проучва как микробите саботират друг онкомедикамент, съдържащ оксалиплатин, използван за лечение на рак на дебелото черво или ректума. Учените са убедени, че откритието им, касаещо гемцитабин, не е изолиран финомен и може да даде много отговори за бъдещата терапия на онкологични заболявания.