Увеличават се трудните раздели при родителите

Тогава психологическата помощ е абсолютно необходима, тя може да предотврати трайното емоционално увреждане на децата, майките и бащите им, казва Слави Несторов

- Г-н Несторов, увеличават се случаите, в които децата не могат да поддържат нормални отношения с двамата си родители? Защо?

- Да, за съжаление, наблюдаваме значителен ръст на случаите, в които децата не могат да поддържат нормални и здрави отношения с двамата си родители след раздяла. Един от основните фактори за това е недостатъчно зрялото и отговорно отношение на родителите към собствените им конфликти и взаимоотношения, които често поставят децата в центъра на проблемите.

Също така, неефективните и несправедливи решения на съдебната система в много случаи допринасят за задълбочаването на проблема. Това включва както неправилно прилагане на закони, така и забавяне на процесите, което води до излишна конфронтация и затруднения при определянето на адекватни решения в полза на децата.

Друг важен аспект е липсата на ефективни механизми и практики за защита на правата на децата, които да се използват при случаи на родителска изолация и манипулация. Много пъти се стига до ситуации, в които единият родител използва психологическа манипулация или дори активна агресия към другия родител, с цел да въздейства негативно на децата. Това поведение води до отчуждаване на детето от единия родител.

За децата е изключително важно да растат в среда, която им осигурява стабилност, обич и обективна подкрепа, а не да бъдат въвлечени в конфликти, които ги поставят в изключително тежка и уязвима позиция.

- Кои са най-честите причини, поради които децата не успяват да поддържат отношения с всеки от родителите си?

- Причините са разнообразни, но най-често срещаните са:

● Родителско отчуждение – когато единият родител саботира отношенията на детето с другия родител, за да го изолира и контролира.

● Липса на правна защита – често съдебните решения не гарантират на децата право на равен достъп до двамата родители, особено ако отношенията между тях са влошени.

● Психологически натиск – децата често се поставят в позиция, в която трябва да избират между родителите си, което води до емоционално объркване и стрес.

● Неадекватна намеса на институциите – когато проблемът се неглижира или не се вземат навременни мерки, за да се предотврати ескалация.

- Има ли случаи, в които самите родители не желаят да имат контакт с децата?

- Според мен всеки човек, който е станал родител, е направил съзнателен избор да поеме тази роля. Затова и дори в трудни ситуации, съществува дълбокото желание на повечето родители да бъдат с децата си и да играят активна роля в тяхното възпитание и развитие.

Родителите, с които съм се срещал и които споделят болката от родителското отчуждение, често изразяват една и съща мъка – невъзможността да бъдат с децата си. Всички те се сблъскват с чувството на безпомощност и безкрайна загуба.

В повечето случаи, когато родителите са лишени от контакт с децата си, това не е резултат от тяхното желание, а поради външни обстоятелства и обстоятелства, които налагат тези ограничения. Родителите, които преживяват подобна загуба, разбират колко важно е децата да растат в обстановка, изпълнена с любов и подкрепа от двамата си родители и стремежът им е да възстановят този контакт, когато обстоятелствата го позволяват.

- Какви са последиците за самите деца?

- Последствията за децата от родителското отчуждение са много сериозни и оставят трайни следи върху тяхната емоционална и психологическа стабилност. Емоционалните травми, като чувство на изоставеност, вина и страх, могат сериозно да повлияят на самочувствието и развитието на детето, което изпитва несигурност и тревога за бъдещето. Те често водят до социални затруднения, като проблеми в отношенията с връстници и страх от нови социални контакти. Детето може да започне да се затваря в себе си, да избягва ситуации, в които е необходимо взаимодействие с други деца, и да изпитва трудности при създаването на нови приятелства.

Може да се стигне и до поведенчески и психологически проблеми, изразяващи се в агресия, депресия, тревожност, проблеми с концентрацията и дори изолация. Децата, преживяващи родителско отчуждение, често показват поведение, което е извън нормалните им реакции и се опитват да се справят с болката по начин, който не винаги е здравословен. Това може да се отрази не само на тяхното ежедневие, но и на представянето им в училище и в социалната среда.

Дългосрочните последици могат да повлияят на взаимоотношенията на детето в зряла възраст и на самото му възприятие за любов и доверие. Като възрастни, тези деца може да изпитват затруднения в изграждането на стабилни и здрави връзки, да имат проблеми с доверието към партньорите си и дори да се страхуват от повторение на травматичните преживявания от детството.

- А за родителите?

- На първо място са болката и страданието, които оставят дълбоки емоционални и психологически следи. В някой случаи се стига и до социалната изолация, тъй като те се сблъскват с липса на подкрепа от обществото и трудности в изграждането на нови социални връзки.

Тези родители също така могат да се сблъскват с психологически трудности като депресия, тревожност и чувство на вина, а в някои случаи, дори с мисли за самоубийство. Освен това, отношенията с правосъдната система често са сложни и разочароващи, когато исканията за права се сблъскват с неефективни механизми и решения. Това води до дълбоко чувство на несправедливост и безизходица, което усложнява още повече процеса на справяне със ситуацията.

- От каква подкрепа имат нужда родителите и децата в тези моменти, за да постигнат нормални отношения?

- На първо място е всестранната подкрепа, за да преодолеят емоционалните и психологическите последици и да изградят здрави връзки - поотделно и помежду си. Психологическата помощ е от съществено значение, като позволява на родителите и децата да се справят с болката и стреса, да развият умения за ефективна комуникация и да изградят основи за устойчиви отношения. Медиацията и консултациите са важни за улесняването на диалога между родителите, като същевременно осигуряват възможности за намиране на компромисни решения, които да отговорят на интересите на децата. Не на последно място, правната помощ е необходима, за да се гарантират правата на децата и да се осигурят защитни механизми, които да позволят честно и справедливо разглеждане на казусите.

Затова с Фондацията работим усилено за създаването на консултативен център, в който специалисти ще предлагат помощ на родителите и децата. Центърът ще предоставя комплексни услуги, включващи психологическа подкрепа, правни консултации и медиация, с цел да се улесни процесът на възстановяване на връзките и да се осигури стабилност и благополучие за семействата.

- Доколко тя е осигурена сега? Нужно ли е осигуряването на безплатна психологическа помощ за тези родители и деца?

- В момента системата е далеч от идеалната. Много от услугите за психо-социална помощ са или недостъпни, или скъпи. Безплатната психологическа помощ е абсолютно необходима, особено за тези семейства, които не разполагат с финансови средства. Подкрепата трябва да е лесно достъпна, за да може да се предотврати трайното емоционално увреждане на децата и родителите, които преминават през тези такива ситуации.

- Какви законодателни промени смятате, че са необходими, за да се решат проблемите?

- За да се направи реална промяна, са нужни:

1. Задължително споделено родителство – съдебната система трябва да приема това като норма, когато е в интерес на детето.

2. Насочване към медиация – като ефективна стъпка преди започването на съдебния процес, за да се намалят конфликти и да се стигне до решения, удовлетворяващи всички страни.

3. Противодействие на родителското отчуждение – с ясни правила и санкции за родителите, които го извършват.

4. Подкрепа и развитие на социалните и психологическите услуги – те трябва да са добре финансирани и лесно достъпни за всички.

Защо се стига до проетести, няма ли чуваемост сред институциите?

Протестите са последният ни опит да привлечем вниманието на институциите, когато всички други средства се изчерпват. Истината е, че чуваемостта е ограничена – дългогодишни проблеми, свързани с родителските права и защита на децата, не се възприемат с достатъчно сериозност. Именно затова се налага да излезем на улицата и да покажем, че този въпрос е важен и заслужава внимание и действие. Предстоящият протест ще бъде четвъртият за Фондацията, като до момента сме постигнали много с нашите действия. Един от протестите беше национален, а освен тях организирахме и информационни кампании с билборди в София, Бургас и Варна. Ние също така няколко пъти внесохме предложение за реформа за споделено родителство и участвахме на Кръгла маса в Народното събрание, където дискутирахме необходимостта от тази реформа. Истината е, че отговорите, които получаваме, са, че поради политическата нестабилност не може да бъде гласувана реформата за споделено родителство. Но със или без политическа стабилност, това е крачка, която трябва да се направи!