2.3 млн. хоспитализации са много

Предлагаме 30 КП да бъдат заменени напълно от амбулаторни или клинични процедури, което ще намали случаите в болница с 300 хил. за година, казва Красимир Грудев

- Може да се каже, че този бюджет не е реформаторски и запазва параметрите от м.г. Нещо положително, което беше направено тогава, беше изнасяне на част от дейностите в извънболничната помощ. Имам предвид премахването на тежките изискванията за КП за много от дейностите, които могат да се изпълняват като процедури в болниците.

- Да, но не се ли получи един дублаж - те бяха изнесени като процедури, но останаха и като КП, как това отбремени финансово НЗОК и намали хоспитализациите?

- Това не намали особено хоспитализациите, защото някои КП не бяха изнесени като процедури. Предложението за бюджета за следващата година включва 2.3 млн. хоспитализации, но много от тях би трябвало да са процедури. Затова предлагаме някои КП (например КП 241.3 – СТ при онкологични и/или онкохематологични заболявания и КП 241.5 – МРТ при онкологични и/или онкохематологични заболявания) да бъдат заменени напълно от амбулаторни или клинични процедури.

Мотивът за такава промяна е, че стадирането и рестадирането с цел определяне или промяна на терапията включва образното изследване, за което не е необходимо пролежаване. Тези процедури са провеждат преди началото на лечението и задължително на всеки 4-6 или 12 курса на терапията. Дори с известно намаляване на цената им, ще бъде изгодно за болницата, ако стане процедура, защото тя ще харчи по-малко и ще има свободно легло за други дейности.

Същото се отнася и до КП 260.2 за роботизирана рехабилитация при деца с Детска церебрална парализа, където всяко дете има право да бъде хоспитализирано 12 пъти в годината за не по-малко от 120 дни общо. Но за да се възползва от този най-съвременен метод на лечение, то (а в случая с такива деца и техен родител) трябва да пролежат в болницата въпросните 120 дни, което за детето води до отсъствие от училище, а за родителите – от работа, с всички психологически, финансови и често житейски последици от това.

Тези промени могат да намалят необходимостта от лечение в условията на хоспитализация с 300 хил. за година.

- Но, ако една дейност се изнася като процедура, не трябва ли да спре да е КП?

- Това имаме предвид - обръщането на КП в процедура.

- Ще се борите ли за тази промяна в новия анекс?

- Да, даже вече сме се разбрали с д-р Николай Брънзалов, който също е притеснен, че се залагат прекалено много хоспитализации, което ще доведе до по-ниски цени на КП.

- Колко КП, които вече са изнесени като процедури и колко които са само КП, трябва да станат само процедури?

- Мисля, че са около 30.

- Около 50% от бюджета на НЗОК е за болници, не противоречи ли това на идеята да обърнем пирамидата към профилактика и извънболнична помощ?

- Миналата година бяха заложени със 70-80 процента пари нагоре за ИМП, но какво се случи. До края на лятото те бяха усвоявани с голямо изоставане. В едно от заседанията на Надзорния съвет на НЗОК, Григор Димитров буквално искаше да се направи всичко възможно тези средства да се усвоят. Тоест, получава се така, че ние насила даваме едни пари, които насреща няма капацитет да бъдат усвоени. Проблемът не е само дали ще дадем парите, а дали на практика има кой качествено да ги усвои в полза на пациента.

- Добре, но вие визирате изпълнителите, а аз дейността, тоест тя може да се делегира на други изпълнители, които могат да я реализират. Защо това не се прави, да не говорим, че у нас няма изобщо скрининг, а 70-80% от спасените живото се дължи на превенцията, не на лечението?

- Тук нещата наистина куцат много в България и не са поставени на правилна основа. Ние не веднъж казваме, че не е нужно да се задължават болниците да правят нещо насила, а трябва да се създадат програми и на конкурсни начала в тях да участват всички. Ако има програма за съдебна медицина, аз няма да участвам, защото нямам, но ще участват областните болници. Но, ако се пусне една програма за онкологичен скрининг, има много болници, които ще се включат. Когато има финансиране, една дейност може да бъде осъществена.

- Не е ли дошъл моментът, когато болниците да поискат подобни скринингови програми, които да се финансират през НЗОК, след като нищо друго не работи?

- Много пъти сме писали подобно предложение до съответния здравен министър, но нямаме никаква комуникация. В момента д-р Галя Кондева обективно не разполага с необходимата политическа подкрепа за съществени реформи. Но ако някой каже, че ние не сме за реформи, дълбоко се лъже, ние сме за реформи, но на принципа на прозрачност, конкурентност, състезателно начало и контрол на свършената работа.

- Бихте ли били съгласни да се задели част от бюджета на касата за подобни начинания?

- Тези програми се финансират по цял свят от държавата. На този етап не съм готов да кажа, защото не знам колко биха били тези разходи. Ако скринигът за година струва 300 млн. лв., ще пострадат другите дейности, а този скрининг ще даде резултати в бъдещето. Лошото е, че много от нещата, които са функция на държавата, се вкараха за заплащане от бюджета на НЗОК. Ако има трансфери за тях, може би няма да има проблеми.

- НЗОК предлага да се вкара текст в ЗЗО, с който да се ограничат харчовете на болниците в рамките на бюджета й за годината заради решението на КС. Това ще реши ли финансовия проблем според вас?

- Това са чиновнически еквилибристики и ненужно повтарят онова, което е вменено по закон за бюджета на НЗОК. А това, което се получи с решението на Конституционния съд е да се възстанови справедливостта. Защото, когато нещо се извърши, то трябва да се плати. И за да няма съмнение, че се правят фалшиви или ненужни хоспитализации, има постоянен, включително ежедневен физически контрол от страна на РЗОК, в нашата болница постоянно текат проверки.

- Добре, но има противоречие - от една страна законът казва болниците да работят в рамките на бюджета на НЗОК, от друга те го надвишават - къде е решението?

- Когато има достатъчно добър контрол и целесъобразно разпределение на средствата по перата на бюджета, нещата могат да се случват в рамките на бюджета и да има решение и за двете страни. Истината е, че и тази година парите ще стигнат, включително и за разплащане на т.нар. „надлимитна" дейност, ако се прехвърлят средства от перата с икономии към тези с дефицит. Въпрос на гъвкавост при планирането и разходването. Справедливостта изисква, когато дадена дейност е извършена според правилата, тя да бъде заплатена. Как да се самоогранича, когато има пациент на вратата на болницата и той има нужда от помощ. Той има пълното право да я получи където той е избрал, след като коректно си е платил осигуровките, а аз нямам право да му я откажа по причина на изчерпан финансов „лимит". Ако и при това преразпределение парите не стигнат по обективни причини, ще актуализира бюджета.

- Какво правим с качеството - вие казвате, ние работим, трябва да ни се плати. Аз обаче, като човек, който си плаща осигуровките, имам съмнения дали не се отчитат фалшиви хоспитализации, както и в качеството на услугата, особено с оглед на повсеместния кадрови дефицит. Тогава защо да плащам, ако не съм доволна от качеството?

- За съжаление въпросът с качеството е заложен в едни алгоритми на НЗОК, друг е въпросът, че независимо от сложността на операцията, винаги се дават едни и същи пари за нея. У нас има 260 КП, а във Великобритания 2600, но там всяка пътека има определена степен на сложност и разлика в цената. Съгласен съм, че имаме проблем с разпокъсаността на медицинската помощ - имам предвид извънболничната и болничната. Отива пациентът на единия край на града при специалист, а той му казва - не мога да ти помогна, иди някъде в болница. Добре, но къде. И като отиде – връзката с извънболничния специалист вече е прекъсната. Затова ние имахме предложение преди време, когато що-годе имаше някакъв парламент, да се обединят двата вида помощ на едно място, където може да се свърши всичко от А до Я. Сега има изкуствено делене между болнична и извънболнична помощ, ние водим един лекар 8 часа в болница и 4 часа в ДКЦ, той не работи 12 часа, но няма как иначе да поддържаме връзката между двете структури. Затова правихме подобно предложение, но не беше разгледано.

- А правихте ли предложения да се махнат договорите по изключение с НЗОК, които се сключват дори за неуникални дейности в столицата?

- Имаме предложение да се уеднаквят изискванията за необходимостта от кадри в наредбата, която промени д-р Стойчо Кацаров като министър, с алгоритмите на НЗОК, които са по-високи. Искаме за първо ниво да е нужен един лекар, за второ - двама, за трето - трима, а не както е сега да има шест, девет и т.н.

- Тоест вие искате да снижите изискванията и пак всеки да има договор с НЗОК? Защо постоянно да се намаляват изискванията, защо да няма изисквания за брой сестри?

- Има и други изисквания за договор с НЗОК - не само за персонал, а и за апаратура и т.н. Колкото до сестрите, вече се прокрадват подобни заявки, но тихомълком, защото всеки знае, че под този удар попадат всички болници - държавни, частни, общински.

- Но защо ние пациентите трябва да плащаме за по-ниско качествени услуги от болници без персонал?

- Това можете да регулирате вие като пациенти като направите своя свободен избор на болница, в която ще получите качествена и своевременна медицинска помощ. А тези, които предлагат по-ниско качествени услуги и са без необходимия персонал и по тази причина нямат пациенти, просто няма да получат финансиране от Касата. Това което ние можем да направим, е да стимулираме качествената работа с добри условия на труд и добри заплати.

- Не съм съгласна - защо, след като няма персонал за сегашните, се откриват нови болници?

- Не мога да кажа, знам, че тези нови болници са плод на много голям лобизъм.

- Не е ли тук място на сектора - след като държавата резистира, защо не я принудите да си свърши работата?

- Има достатъчно ясни регламенти, по които се одобряват тези болници, с предварителни анализи и съгласувания с НЗОК, МЗ, а накрая – с решение на МС и въпреки това, под натиска на общественото мнение се наложи, ако си спомняте, дори министър-председателят да се намеси и да спира някоя.

- Защо толерирате това неморално, но законно положение?

- Не го толерираме, частните болници в София надигнаха глас срещу разкриването на нова голяма болница в града, защото ще им отнеме специалисти, които и без това са недостатъчни.

- Но това е една болница, въпросът е принципен и трябва да засяга решение за цялата страна и за всички болници? Защо няма принципно решение?

- Нашето принципно виждане е че сме за пазарния принцип и за конкуренцията, която смятаме, че е двигател на развитието, разбира се - честна, лоялна, при спазване на законите.

- Това е вашата философия, но очевидно нормативната база е несъвършена, защото позволява да се откриват нови болници при липса на персонал. Какво правите тогава?

- Ние сме против това да се промъкват разни болници без да се спазват изискванията, които ние се опитваме да спазваме. Аз като частна болница трябва да осъществява качество. Съгласен съм, че трябва да има изисквания, които да се спазват, но те не трябва да се определят от някаква администрация, а от добрата медицинска практика и нуждите на пазара, а ние като участници в него, да ги въведем.

- Какви са очакванията на сектора от следващата година?

- Първо искаме да се променят алгоритмите на НЗОК, така че да съответстват на нормативно заложените в наредбите и да няма излишно високи изисквания за персонал в тях. Също така ще искаме преразглеждане на парите за онколекарствата, защото средствата за тях са увеличени с 27%, за разлика от тези за медицинските дейности, увеличени с 16% и искаме да знаем на какво се дължи това. Ако има нови молекули, това е разбираемо, но много от най-скъпите онколекарства изчезват, защото фирмите не искат да се занимават с нашия пазар и регулациите на Касата в него. И тук въпросът не е само дали ще се усвоят парите, а дали хората ще получат адекватно и своевременно лечение. Това важи с най-голяма сила тъкмо за онкологията. Според нас НЗОК или МЗ трябва да правят единен търг и да договарят най-благоприятни цени, обеми, срокове на доставка на онколекарствата по предварителни заявки на болниците, които да ги получават и отчитат по съответните правила и контрол, а НЗОК или МЗ да ги заплащат по договорените от тях самите цени.

Имаме още много предложения, например да се отвори път за ПЧП. За регионалните болници особено, които са в по-затруднено положение откъм финанси и кадри, това е огромен резерв, който не се използва. Имаме добри примери в това отношение. Ще настояваме и за промени в кадровата политика, където искаме програми, които да осигурят медицински сестри. За съжаление в българското общество традиционно най-лошото е разпокъсаността - между държавно и частно, болнична и извънболнична помощ и т.н., което препятства намирането на добри и практически ефективни решения.