БСК с резерви към бюджета на ДОО

БСК потвърждава принципната си подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2025 г., доколкото той е разработен в съответствие и при спазване на действащата нормативна уредба. Заедно с това, запазваме резервите си по отделни негови параметри. БСК не подкрепя планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв., доколкото бюджетният ефект е незначителен (300 млн. лв. за 2025 г. и намаляващ тренд за периода след това – 203 млн. лв. за 2026 г., 186 млн. лв. за 2027 г. и 165 млн. лв. за 2028 г., при дефицит от над 10 млрд. лв. само за фонд „Пенсии"). Темпът на нарастване на максималния осигурителен доход трябва да се разглежда комплексно и с оглед дългосрочното развитие на пенсионната система. 

 

Необходимо е да се отчита 

 

неговата взаимовръзка със средния осигурителен доход, минималната работна заплата, размерите на минималната, средната и максималната пенсия. Запазва се таванът на пенсиите в размер на 3400 лв., което допълнително намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи. Въпреки очакванията за промени в ТЕЛК и оценка на работоспособността, не се предвиждат реформи, насочени към ограничаване на броя на лицата получаващи инвалидни пенсии – проблем, за който работодателските организации алармират от години, но реални действия на този етап не са предприети. БСК изразява принципната си подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., доколкото той е разработен в съответствие и при спазване на действащата нормативна уредба.

 

Мотивите за това са следните:

 

1. Положителна е тенденцията за увеличаване на средствата за извънболнична болнична помощ от 13,8% за 2024 г. на 14,7% в бюджет 2025, при средни равнища в страните от ЕС от около 25-30%. Запазват се стимулите при заплащането на общопрактикуващи лекари, които имат по висок обхват на обхванати за профилактичен преглед лица. Опростява се достъпът до пакета от дейности – прегледи, консултации и медико-диагностични изследвания, включени в профилактиката по възрастови групи като обем, вид и честота. Отделя се значително финансиране на дейностите, свързани с разширяване на услугите по програма „Детско здравеопазване". Предвижда се допълнително еднократно стимулиране на специалистите от специализираната извънболнична помощ за извършване на дейности, свързани с ранна диагностика или проследяване на кардиологични заболявания, онкологични и диабет в отдалечени райони, без ежедневен достъп до медицинска помощ.

2. Значително се увеличават средствата за дентална медицинска помощ, с повече от 25% спрямо 2024 г. По този начин се увеличава обхватът на предлаганите услуги за децата и за лицата над 18-годишна възраст.

 

 

3. Продължава практиката да се 

 

осигуряват необходимите средства за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания. В бюджета са предвидени 1 082 млн. лв., което е около 15% повече спрямо предвидените през 2024 г. Заедно с това, за поредна година изразяваме сериозна тревога, че с предложения проект не се променя философията на бюджета от предходните години, като се запазва структурата на заложените здравноосигурителни плащания. Публичните източници за финансиране на здравната система представляват 65% от разходите, в сравнение със страните от ЕС, които са 81%.[1] Разходите за здравеопазване за сметка на пациентите непрекъснато се увеличават и стават непосилни за голяма част от населението. Около 45% от здравните услуги се плащат от пациентите, което е много по-висок от средния за ЕС (15%). Очакваме с този бюджет тази тенденция да се запази и през следващата година.

 

Предложеният бюджет продължава

 

практиката 75% от разходите да са за болнична помощ и лекарства при средно равнище за страните от ЕС 45-55%. Продължава практиката за свръхконцентрация на болничната помощ, което ограничава голяма част от населението в достъпа им до качествена медицинска помощ. Продължава практиката да не се организират централизирани електронни търгове за онколекарства, които ще имат огромен ефект за намаляване на разходите за лекарства, поради корпоративни и други интереси. Не са осигурени достатъчно средства за пълноценното обхващане с профилактични прегледи на населението над 18 години. Гарантирано е заплащането на 2,8 млн. профилактични прегледа, около 50% от подлежащите за профилактични прегледи.

Липсват политики за преодоляване на критичното състоянието на общинските болници и голяма част от областните болници. 

 

Не се отделят необходимите средства

 

за инвестиране за нова техника и въвеждане на нови здравни технологии в държавните и общински болници. Делът на средствата за заплати и осигуровки в голямата част от тях е далече над 60%. БСК не може да се съгласи с практиката средства от бюджета на Касата (от предвидените в болничната медицинска помощ) да се използват за заплащане на медицински дейности. Това е в противоречие с принципите на осигурителната дейност и целевото използване на средствата от осигурителни вноски – да се заплаща само за извършена дейност на изпълнителите:

Продължава практиката да се заплащат дейности на работещите в т.нар. приоритетни лечебни заведения. Осигурява се заплащане на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони. Заплащането на подобни дейности е част от социалната политика на държавата и следва да се осигурява от държавния бюджет. Предлагаме да се извършат законодателни промени за да се прекрати тази порочна практика.

БСК приветства грижите, които се полагат за лечение на хората със злокачествени заболявания. 

 

Подкрепяме непрекъснатото увеличение 

 

на размера на средствата за закупуване на лекарства. През последните 5 години те са се удвоили и за 2025 г. достигат 1 млрд. лева. Това е около 40% от предвидените общо средства за лекарства. Предлагаме в мотивите за бюджета или по друг подходящ начин да получаваме информация за прогреса в лечението на тези пациенти. БСК подържа отново становището си, че дейностите по администриране на процесите, свързани с договаряне, отпускане, заплащане, предоставяне и контрол на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) за хора с увреждания не следва да се изпълняват от НЗОК. Има достатъчно убедителни основания в подкрепа на нашето становище. Предлагаме при предстоящото реформиране на управлението на социалния сектор тази дейност да се ситуира на подходящо място. Апелираме отново за отмяна на въведеното в чл. 55, ал. 2, т. 3б на Закона за здравното осигуряване задължение „националните рамкови договори да съдържат изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване".

 

Задължителното здравно осигуряване

 

е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). НЗОК закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност, като за осъществяване на тези дейности НЗОК и Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз подписват Национален рамков договор (НРД), съответно – за медицинските и денталните дейности. Трудовите възнаграждения не са и не следва да са част от НРД. БСК отново потвърждава, че има готовност да участва с конкретни предложения в дискусиите по реформиране на здравната система.

 

С уважение,

Добрин Митев

Председател на УС на БСК

_____________

[1] България: Здравен профил за страната 2023