Реформа

Властта иска да клонира ТЕЛК

20-09-2017 09:20

Социалното министерство предлага съществено орязване на правата на хората с увреждания, здравното - козметични промени

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Значително орязване на правата на хората с увреждания и драстично увеличаване на бюрокрацията и комисиите, през които те трябва да минат, за да получат помощ обсъжда властта. Идеите са част от проектите за промяна на системата за медицинската експертиза, които трябва да изготвят социалното и здравното министерства съвместно с НОИ, НЕЛК и пациентите. Окончателният им вариант все още не е готов, но предложенията на властта вече разтревожиха хората с увреждания.

Най-рестриктивни са мерките, които предлага министерството на труда и социалната политика (МТСП) в проекта си на „Концепция за реформиране системата на експертизата на работоспособността". С него се предлага създаването на нова оценка - на работоспособността, за хората над 18 години, които не са достигнали възрастта за пенсия. Създаването й трябва да се ръководи и организира от НОИ. Към него се предвижда разкриването на нови комисии за експертиза на работоспособността (КЕР). Те трябва да се намират във всеки град, където има териториално поделение на осигурителния институт. Комисиите ще са постоянно действащи и ще работят въз основа на медицинската експертиза, която преди това е взел човекът с увреждане от ТЕЛК. Новите комисии ще решават дали пациентът може да работи или не, дали има нужда от рехабилитация. В зависимост от преценката им, той ще трябва да отиде съответно в нови комисии. Ако КЕР реши, че може да работи, това ще е структура към Агенцията по заетостта, за да му се потърси място на труд. Ако се реши, че човекът не може да работи, тогава ще трябва да отиде в НОИ за нова оценка и отпускане на пенсия за инвалидност, към АСП - за социална оценка и получаване на социални помощи и на още едно място за рехабилитация, с оглед възстановяване на работоспособността.

Така на прима виста социалното министерство възнамерява да клонира опашките,

на които се редят хората с увреждане в момента от една на шест. Освен това иска да изземе самостоятелното им решение дали и какво могат да работят, както и да ограничи правото им на получаване на инвалидна пенсия, ако се трудят.

От МТСП възнамеряват да се промени и самата методика за оценка на увреждането, така че да не се считат за увреждане заболявания, които са получени заради остаряването. Това ще стане като медицинската оценка се прави с «оглед на възрастта» и болежките, които са характерни за нея не се калкулират. По този начин много пенсионери ще останат без инвалидни пенсии, които сега получават към основните си, тъй като са минали през ТЕЛК. Целта на мерките, които предлага социалното министерство е да се намалят разходите на държавата за инвалидни пенсии и помощ, тъй като сега са много големи и има съмнение за неефективно изразходване ан средствата, се казва в мотивите към предлаганите реформи.

Далече по-минимални са промените, които предлага здравното министерство.

Основният им фокус този път е оздравяване на съществуващата система на ТЕЛК и НЕЛК, разширяването й и подобряването на контрола в нея. За тази цел от ведомството на Николай Петров искат да се определят болници, в които може да има ТЕЛК, да се разреши на лекарите от доболничната и болничната помощ да работят в комисиите, както и НЕЛК да има контрол над тях, както и всички да са вързани в електронна система. Също така да се въведат изисквания за обучението на медиците в ТЕЛК, както и единен стандарт за изследванията и прегледите, с които ще се доказва всяка една диганоза. Сред другите предложения на МЗ са да се разшири кръга с дефинитивните заболявания, за които се дава пожизнено решение и така да се спре разкарването на пациентите през няколко години до комисиите, както и да се премахнат специализираните ТЕЛК-ове. Единственото откровено рестриктивно желание на здравното ведомство е да отпадне предварителното изпълнение на експертните решения. В момента при обжалването им от държавните органи, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния законов срок, дори да намали процента на трайно намалената работоспособност и обезщетението, което получава човека, той не връща разликата със задна дата. МЗ обаче иска това да отпадне.

Хората с увреждания са категорично против всички рестрикции,

които се предлагат с промените от двете ведомства. Ако целта на властта е да ощетява хората с увреждания, по-добре е да остане настоящият модел, колкото и несъвршенства да има в него, категроична е Веска Събева, член на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет. Цялата позиция на тази най-голяма и легитимна организация на пациентите може да видите тук.

МЗ: Прекалената децентрализация е под въпрос

Трябва да се вминава с промените на медицинската експертиза, няма единен модел в света, а идеята за пълната децентрализация на медицинската експертиза и поверяването й на отделни лекари, както искаше екипът на предишния министър Петър Москов, не е полезна за страната. Това става ясно от становището на здравното ведомство по готвените промени в ТЕЛК. „В Германско-Българският проект – „Препоръки за България" не е препоръчана промяна на структурата на органите на медицинската експертиза в страната. Напротив в проекта е направен паралел, като е посочено, че в болшинството страни експертизата не се извършва самостоятелно от лекар експерт (включително и в Германия), а от структури, които освен него включват и експерти по рехабилитация, трудови експерти и социални работници и др", се казва в становището на МЗ този път. Оттам добавят, че няма единна система на медицинската експертиза в ЕС. „Пример за напълно децентрализиран процес на експертизата е само Германия, където всяка институция оценява правото на помощите, облекченията и придобивките за инвалиди, за които тя самата отговаря. Това на практика означава, че във всяка институция се осигурява съответна структура, реализираща експертизата. Експертизата в Германия се извършва от лекари на свободна практика или на щат, като не е посочено че това се осъществява самостоятелно, а в комбинация с експерти по рехабилитация, трудови експерти и социални работници", добавят от МЗ. В Швеция експертизата има широка децентрализирана мрежа от около 200 осигурителни служби. В Холандия основния дял на придобивките за инвалидност се осигуряват основно от общините. В Чехия е предвидено отделянето на осигурителните и неосигурителни услуги по оценката, като неосигурителните услуги се извършват чрез комбинация от медицинска и социална оценка на лицето с увреждания. Дори там обаче, въпросът коя институция да отговаря за неосигурителната оценка все още не е решен, допълват от МЗ.

Още по темата