Доказахме, че в България може да се прави скрининг

Европа през 2022 г. призова за тестове за рак на дебелото черво при хората между 50-74 години, но това все още не е част от пакета на НЗОК, призоваваме за промяна, казва д-р Росица Кръстева

- Д-р Кръстева, какви са резултатите от кампанията, колко бяха хората с проблеми, които открихте?

- Резултатите от кампанията са изключително впечатляващи и удовлетворяващи, а също така и много информативни. Само за 3 месеца кампанията достига до заложеното в Националния противораков план до 2027 г.! На първо място, тази кампания доказа, че в България скрининг може да се прави, защото скринингът означава ежегодни мероприятия, насочени към определена група хора, към които се прилага сравнително евтин тест, за да се отграничат рисковите групи, на които след това да бъде приложен последващ диагностичен метод.

Второ, кампанията показа начина и стъпките, по който да бъде проведен един скрининг, направен в съответствие с Европейските директиви и с това, което е наложено като добър стандарт в страните с опит в скрининга.

Трето, кампанията беше остойностена. Съвсем прозрачно и ясно се вижда каква сума е дадена на всеки един от етапите на скрининга и за всеки един негов компонент. Много ценен е и докладът, изготвен от HTA Ltd., който посочва не само остойностяването, но и икономическите параметри, а именно какво това ще донесе като спестени пари към БВП, какво ще се спести на България, на колко хора животът ще бъде спасен.

Скрининговата програма има потенциал да допринесе с над 31 милиона лева към БВП през живота на пациентите, които потенциално могат да бъдат диагностицирани чрез нея. Това е резултат от само от еднократното провеждане на пилотната скрининг програма. Ако се въведе на национално ниво, скрининг кампанията може да спести над 27 милиона лева от здравни разходи до 2029 г., благодарение на предотвратените случаи на напреднали стадии на заболяването. Относно броя на откритите хора с проблеми, нека уточним, че скрининг се прилага към здрави хора и не всеки положителен тест при този скрининг показва, че човекът има злокачествено заболяване. Може да се открият случайни находки, възпалителни проблеми и др. Затова на всички хора с положителен тест трябва да бъде приложен следващ диагностичен метод, който да уточни какво заболяване имат.

Ето някои от числата, свързани с най-масовата кампания за скрининг, правена някога в България:

● Близо 1000 теста на ден за 3 месеца

● 93 318 скринингови теста общо

● 101 населени места и 322 лаборатории в цяла България

● 11 000 обаждания в кол-центъра

- В какъв стадий бяха случаите?

- Скрининговата кампания ще предостави и допълнителни статистически данни, но по отношение на случаите, диагностицирани с карцином, очакваме тази информация от Министерство на здравеопазването, тъй като тя касае личните данни на пациентите. Информацията, която Фондация „Лъчезар Цоцорков" може да предостави, е за положителните резултати и тя е следната: във възрастовата група от 18 до 49 години положителните резултати са 9%. В групата от 50 до 60 години – 12%. В групата между 61 и 74 процентите се покачват на 16 и достигат 20% при над 75-годишните. Това е нормално, тъй като, статистически, карциномът на дебелото черво засяга най-често хората над 60 години, което подчертава важността на редовния скрининг за хора над 50 години.

- Защо е нужен скриниг, профилактичните прегледи, които плаща НЗОК, не са ли достатъчни, за да се установяват заболяванията в ранен стадий? Защо?

- Профилактичният преглед категорично не е скрининг. Профилактичен преглед означава, че в един прекрасен ден някой, дали самият човек, дали под влияние на негов работодател, или член на семейството му, е решил да отиде на лекар и да си пусне кръвни изследвания, евентуално да си направи ехография или друг метод на изследване. В този случай няма нещо конкретно или целево, което да се търси за някакъв вид рак.

Скринингът, от друга страна, е ежегодно провеждане на определен тест или изследване, което да отграничи от всички здрави хора, които са отишли, тези, които са със съмнителен резултат и да им се приложи допълнителен метод, който да изключи карцином. Скринингът е доказал, че може да открие рака в ранен стадий. Представете си следното. Нямате оплаквания, отивате на преглед, правите тест за окултни кръвоизливи, той се оказва положителен, след две седмици ви се назначава колоноскопия, която открива, че имате полип, който е малигнизирал. Премахването на полипа решава проблема и остава само да се проследявате.

Профилактичният преглед може да открие злокачествено заболяване на абсолютно случаен принцип. Отиваме на профилактичен преглед, чувстваме се добре, правят ни ехография и в дебелото черво се вижда уплътнение, което налага изяснение. Профилактичните прегледи може да допринесат за случайното откриване на рак, но те нямат за цел откриването му в ранен стадий. Този вид преглед може да изследва цялото тяло на човека, но няма насочеността на скрининга.

Няма толкова много категорични методи, които да се прилагат, за да можем да открием всички видове рак. Това заболяване се развива подмолно, първите симптоми се появяват, когато туморният обем вече е голям, така че тази специфика на злокачествените заболявания доказва, че именно скрининговите методи са най-подходящи за ранното му откриване.

Темата за профилактиката, която се плаща от НЗОК, е много важна в случая. Въпреки високата честота (най-разпространеното раково заболяване в страната) и голямата смъртност, въпреки препоръките на Европейския здравен съюз, който още през 2022 г. призовава за тестове при лицата на възраст 50-74 години, изследването все още не е част от Наредба 8 за Профилактичните прегледи и диспансеризацията. А това може да бъде животоспасяваща промяна и кардинална стъпка напред в борбата с „тихия убиец". Призоваваме МЗ да коригира този пропуск своевременно.

- Колко често човек трябва да ходи на преглед за рак на дебелото черво?

- Ако човек няма симптоми, може всяка година да прави тестове за окултни кръвоизливи – те са бързи, лесни, неинвазивни. Положителният тест не означава рак, означава, че тестът е открил невидими за простото око следи от кръв и трябва да се направи колоноскопия, чрез която да огледа добре органа.

При липса на симптоми, но при наличие на фамилна обремененост, ако има роднина от първа линия със заболяването, човек задължително трябва да си прави колоноскопия веднъж годишно след навършване на 40 години или 10 години по-рано от най-ранния случай на рак на дебелото черво в семейството. Което от двете условия е първо.

След 50 години също е добре да се прави ежегодно изследване, дори и при липса на симптоматика или фамилна история.

Дори и при несъществени оплаквания – продължителен стомашен дискомфорт, редуване на запек и диария, е добре човек да се прегледа, като може да отиде при личния си лекар или директно при гастроентеролог. Но нека пак повторя, говорим за преглед, който се прави, когато човек има оплаквания. А скринингът е за човек, който няма оплаквания и при който може да се установи рак в много ранен стадий.

- Кои са симптомите за рак на дебелото черво, за които хората трябва да следят?

- Ракът дава симптоми, когато туморът нарасне и притисне съседен орган. Развитието на тази болест е коренно различно от това, което хората си представят. Например, при пневмония имаме висока температура, отпадналост, кашлица. При високо кръвно имаме главоболие и повръщане. Когато ракът се появи в организма, той не дава симптоми, защото туморният обем е изключително малък. Ракът е заболяване, което се отключва заради генетичен проблем в организма на човека и собственият имунитет не може да различи тези туморни клетки.

Mного хора с рак на дебелото черво нямат никакви симптоми, докато болестта не е напреднала. Други изпитват един или комбинация от следните неспецифични симптоми, което може да бъде индикатор за различни заболявания, включително и за колоректален рак:

● Дискомфорт в корема, чести газове, подуване, болки.

● Диария, запек или чувство, че изхождането е частично.

● Необяснима анемия с дефицит на желязо. Анемията е късен симптом. Едно от нещата, които всеки млад лекар знае, е, че желязодефицитна анемия не се лекува, докато не се изясни дали този човек няма рак.

● Постоянна умора.

● Загуба на тегло без определена причина.

- Какви са методите за диагностика?

- Те могат да бъдат инвазивни и неинвазивни. Колоноскопията е златния стандарт при колоректалния карцином, тъй като, благодарение на това изследване се оглежда цялото черво. Ехограф, скенер с контраст, ЯМР, ПЕТ/КТ влизат в действие, когато говорим за диагностика. С колоноскопията се доказва хистологичния тип на тумора, а с образните методи успяваме да установим колко е напреднало заболяването и в кой стадий е пациента, което има пряко отношение към последващото лечение.

- А за терапия? Има ли напредък в това отношение?

- Напредък има във всяко отношение. Както в диагностиката, така и в терапията. В съвременния свят разполагаме с уникална техника, която може да установи аномалия в човешкото тяло не по-голяма от 5 мм. Все по-често ще диагностицираме рака, защото имаме тази технологична възможност и защото хората живеят по-дълго.

Не винаги оперативното лечение е първото, което избираме, при диагноза рак на дебелото черво. Ако заболяването е открито в напреднал, метастатичен стадий, се започва със системно лечение – комбинация от химио и таргетна или имунотерапия. Ако пациентът е в ранен стадий, оперативният метод е достатъчен. Лечението при всеки пациент се прецизира спрямо неговия вид тумор и освен хистологичния вид, от огромно значение е и молекулярната диагностика.

- Каква е преживяемостта след лечение при тази локализация в световен мащаб, а у нас?

- Под 15% от пациентите с тази диагноза в България се диагностицират в 0 и 1 стадий на болестта. В световен мащаб, този процент е двоен.

Скринингът допринася заболяването да бъде открито в ранен стадий и доказателство за това е статистиката, която големите онкологични центрове по света изнесоха за годините на пандемията. По време на КОВИД скринингът беше спрян в доста държави и след тези две години, процентът на пациентите, открити в трети или четвърти стадий в тези държави, рязко се покачи.

Стадият, в който е открито заболяването, определя преживяемостта. В първи стадий преживяемостта е най-висока, докато в четвърти стадий – най-ниска. Затова много усилия са насочени в ранното откриване на колоректалния карцином. Въпреки че съвременното лечение допринася за това хората с метастази да живеят дълго, техният живот би бил още по-дълъг, ако заболяването им е било открито в по-ранен стадий.

- Какво бихте посъветвали хората да правят като превенция, така че да не стигат до заболяването?

- Начинът на живот е изключително важен и трябва да бъде категорично нормален. Призовавам хората да прегърнат нормалното, балансирано и рационално хранене. То трябва да включва както белтъци, така и мазнини и въглехидрати. Винаги за пример се посочва Средиземноморският тип хранене – минимум два пъти седмично да се консумира риба, в менюто да присъстват различни видове месо, разнообразни зеленчуци, плодове. Нищо не трябва да е по много, трябва да има баланс.

Двигателната култура играе ключова роля в превенцията на рака, тъй като редовната физическа активност подпомага поддържането на здравословно тегло, регулирането на хормоналния баланс и укрепването на имунната система. Включването на редовни упражнения в ежедневието е достъпен и ефективен метод за укрепване на здравето и предотвратяване не само на рака, но и на редица други сериозни заболявания.

На този етап призовавам хората да си правят редовни профилактични прегледи, докато изчакваме развитието на държавната политика по отношение на скрининга. Грижата за здравето започва с информираност и действие. Не отлагайте – консултирайте се с вашия лекар и си направете тези важни изследвания навреме. Ранната диагностика е най-силното оръжие срещу това заболяване, а превенцията – ключът към дълъг и здравословен живот.