Каква е давността на отпуска

Тя е две години, срокът за ползване на платената почивка от 2022 г. изтича на 31 декември, напомнят от ГИТ

До края на 2024 г. могат да бъдат използвани останалите дни платен годишен отпуск за 2022 г., след което те ще бъдат погасени по давност според Кодекса на труда.

Работодателят може да разреши на работниците и служителите да използват всички дни отпуск, които не са погасени по давност, без значение дали са отложени или не за следващата календарна година. В началото на годината работодателят има задължение да информира работниците за полагаемите му дни отпуск, включително и тези, останали от предходната година. Той трябва също да създаде организация за тяхното използване.

Платеният годишен отпуск

се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. До края на календарната година, в рамките на която той се полага, всеки работник е длъжен да използва платения си годишен отпуск. При постъпване на работа за първи път отпускът може да се ползва след придобиване на най-малко 4 месеца трудов стаж.

Със съгласието на работодателя

работниците и служителите могат да отложат платения си отпуск за следващата календарна година. Част от него може да бъде отложен и от работодателя при важни производствени причини. Във всички случаи поне половината дни отпуск трябва да бъдат използвани в календарната година, за която се отнасят. За останалите трябва да бъде осигурена възможност да се използват до средата на следващата година. В случай че работодателят не разреши поискания, неизползван или отложен, отпуск до средата на годината, работникът или служителят може да го ползва с 14-дневно писмено предизвестие, като в случая не е необходимо съгласието на работодателя.

Според разпоредбите на Кодекса

на труда платеният годишен отпуск не може да бъде компенсиран с парични обезщетения. Единствено при прекратяване на трудовите правоотношения се изплаща обезщетение за всички дни отпуск, непогасени по давност, независимо дали са прехвърлени или не. Давността на отпуска спира да тече в периодите, в които работниците и служителите използват друг вид дългосрочен отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и др.