С нюх на детектив

Генетикът доц. Мария Левкова от Медицинския университет във Варна стана една от носителките на приза „Жени в науката“

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Мария Левкова е родена на 17 декември във 1991 г. във Варна. През 2010-та завършва Първа езикова гимназия с английски език, а през същата година започва да следва медицина в Медицинския университет. Завършва го през 2016 г. като първенец на випуска. От месец февруари 2017 г. е избрана за асистент в Катедрата по медицинска генетика и e зачислена за специализация от същата година. През януари 2018-та е редовен докторант. През 2021-ва защитава успешно дисертационен труд на тема „Молекулярно-генетични и имунологични биомаркери при медико-генетичното консултиране на семейства с инфертилитет". Посещавала е тематични курсове в Гърция и Германия. През 2021 г. придобива специалност по Медицинска генетика.

Изборът на професията

За нея той не е предопределен от родители-лекари, както в повечето случаи се случва. Те нямат нищо общо с медицината. Тук определено влияние изиграло училището с много добрите си преподаватели и по-точно една възхитителна учителка по биология – Петя Йонова. За нея доц. Левкова говори с уважение и възхита и досега. „Тя преподаваше толкова увлекателно предмета, така интригуващо, че не само ме запали да се интерусувам повече от биологията, но да знам повече за човека, за различните заболявания. Така, неусетно реших, че ще кандидатствам в Медицинския университет и никъде другаде", разказва специалистът по генетика. Приели я и от там нататък нещата тръгнали по вода. „Когато човек харесва това, което учи, което работи, успехите сами го намират разбира се трябва да положи и труд", казва доц. Левкова и добавя, че като изключим близките й, медицината и морето са тези, които си поделят любовта й. „Аз съм пето поколение варненка и не мога да си представя, че ще живеят някъде далече, наоколо да има само суша. Затова и не съм си помисляла, че мога да отида в друг град", казва тя.

Като д-р Уотсън

Към генетиката я насочило любопитството и желанието й да надникне отвън видимото в човешкото тяло, да открие онова нещо, което е примина за редки заболявания и тежки наследствени състояния. „А и как да бъде по друг начин?! То е като криминалистиката, та нали и най-добрият помощник на Шерлок Холмс е точно лекар!", възкликва доц. Мария Левкова. Затова и още като студентка започнала да ходи в генетичната лаборатория на университета, да се застоява около лекарите, да наблюдава, да пита. А те с удоволствие отговаряли на въпросите на бъдещата си колега. „Хората в лабораторията са невероятни, чудесна среда. Видях и отрано научих много интересни неща за наследствените болести и за наследствените ракови синдроми. Ние, във Варна, може и да сме малък център (лабораторията вече е център), но благодарение на Медицинския университет в болница „Света Марина", които приели генетиката като много перспективна, не изоставаме. В крак сме с всички модерни анализи и изследвания. Затова и от самото начало пред мен не стоеше нито въпросът какво ще специализирам, нито дали да замина за друг град", разказва за първите си стъпки в тази така фина и загадъчна специалност доц. Левкова. Не се съблазнила и от възможностите да замине за чужбина. „Ако бях отишла там, нямаше да мога да работя като генетик. Най-много щях да съм общопрактикуващ лекар. Хората заминават по различни причини не само заради парите. При едни родителите са в чужбина отдавна, други отиват със семействата си и това им помага по-леко да преодолеят носталгията. Аз определено не съм от тези, които биха напуснали Варна и близостта на морето", подчертава отново специалистът по генетика.

Университетът и болницата

В тях доц. Мария Левкова плува в собствени води. „Правят много за развитието на младите лекари, за специализантите, както и инвестират в развитието на центъра ни по генетика. Това ме удовлетворява и ми дава възможности и на мен, и на колегите, да работим спокойно, да изследване, да правим нашите научни проучвания". За доц. Мария Левкова раковите заболявания определено са предизвикателство в работата й. Отличието на ЮНЕСКО и Софийския университет, като една от трите „Жени в науката" й беше присъдено за разработен иновативен проект, насочен към изследване на генетичния и епигенетичния профил на рак на дебелото черво. Това е второто най-често срещано злокачествено заболяване в България. Целта й е да идентифицира ключови биомаркери, които да позволят по-прецизна диагностика, надеждна прогноза и индивидуализирано лечение за пациентите. Проектът е от изключителна значимост, тъй като адресира сериозен здравен проблем и предлага метод, който може да подобри лечението и да увеличи шансовете за оцеляване. Чрез изследването на тези биомаркери лекарите ще могат да персонализират терапиите и да проследяват риска от рецидив, което ще доведе до по-ефективни резултати както за пациентите, така и за здравната система като цяло. Какви болести са кодирани в гените ни, какво можем да предадем на потомството? Това са въпросите, които изследва доц. Мария Левкова и нейните колеги. Наблюденията й са, че независимо от набора генетични изследвания, поемани от НЗОК, не всички бременни си правят труда да ги направят. Като цяло, наблюденията й сочат, че в сферата на нейтата специалност, нещата в България са поставени добре.

Семейството – моята крепост

За доц. Мария Левкова то е свято, колкото и някому това определение да се струва банално. Съпругът й също е лекар, имат и дъщеря. По думите й, той е по-натоварен, тъй като за разлика от нея, дава и дежурства. Двамата са от хората, които не се сърдят, ако някой сподели служебни въпроси. Нещо повече, дори търсят мнението на другия по медицински въпроси. „Когато мъжът и жената в семейството са от една професия, това е много добре, могат да се подкрепят, да търсят заедно решения", казва тя.

Не крие, че в свободното си време обича да чете криминални романи, та нали генетиката толкова много прилича на детективска работа. В почивните дни, независимо от сезона, предпочита разходките край морето. Има си и любомо място по ивицата на комплекс „Дружба".