Тази година беше успешна за „Св. Екатерина"

И тази година е към своя край. Каква беше тя за УМБАЛ „Св. Екатерина", какво следва, влияе ли политическата криза на здравеопазването и как, попитахме проф. Димитър Петков. Той е директор на лечебното заведение и председател на Дружеството по кардиохирургия.
- Проф. Петков, тази седмица направихте сърдечна трансплантация, но тя е едва втората за годината при 15 донорски ситуации, защо?
- Изискванията за трансплантация на сърце са много повече, отколкото при останалите органи. Има редица фактори, с които трябва да се съобразяваме: разликата в телесното тегло между донор и реципиент не трябва да бъде повече от 20%, кросмачът задължително трябва да бъде отрицателен, защото новото сърце ще бъде отхвърлено веднага, трябва да имаме и кръвногрупова съвместимост, да се спазват стриктно критериите за възрастови ограничения при донорите, както и всички останали индикации и контраиндикации между донора и реципиента.
Например, при една от последните донорски ситуации имахме 64-годишен донор с начална форма на сърдечна недостатъчност, който е изключително неподходящ за осъществяване на сърдечна трансплантация. За нас е важно да спазваме точно всички критерии, за да бъдем успешни. Не трябва да забравяме, че имаме алтернатива на сърдечните трансплантации в методиката с имплантиране на изкуствено сърце. Тази година сме поставили 7 изкуствени сърца, така че с двете трансплантации сме спасили живота на 9 пациента и не сме загубили нито един от пациентите, нуждаещи се от такъв вид лечение.
- Добра ли беше тази година за болница „Св. Екатерина"?
- Да, това е изключително успешна година за болницата, защото успяхме да отворим и да изпълним със съдържание и дейност новия блок Б на „Св. Екатерина". Успяхме вътре да включим клиниките по Кардиохирургия, Съдова хирургия, Онкология. Изградихме четири нови операционни зали с една хибридна от тях, открихме и единствената надземна хеликоптерна площадка в България. Успяхме да договорим с МЗ финансиране на някои нови дейности и подмяна на стария ни компютър, който вече е на 17 години и постоянно дефектира.
- С това приключват ли промените в новото крило на болницата?
- Да, с това приключи оборудването на блок Б, така че сме напълно готови с него.
- А в стария корпус каква дейност ще развивате?
- В стария корпус продължаваме с разширяване дейността на Клиниката по кардиология, Гастроентерология - трето ниво и Обща хирургия – трето ниво. Все още водим преговори за още една специалност, за която засега ще премълча, тъй като не сме финализирали параметрите.
- Усеща ли се вече отражението от развитието на новите дейности?
- За съжаление все още нямаме договор с НЗОК за Онкологията, чакаме последна проверка, за да можем да го сключим. Надявам се това да стане тази или следващата седмица.
- Хеликоптерната площадка използва ли се?
- Да, тя се използва постоянно. Непрекъснато идва медицински хеликоптер с пациенти за нашата или съседните болници, които са в района, така че всяка седмица имаме по един или два полета. Бърза помощ взема пациентите, когато са за другите болници, а ние – тези за нашата.
- От чисто медицинска гледна точка има ли полза от въздушния транспорт?
- Абсолютно, за нас специално, едно от най-спешните състояния е дисекираща аневризма на аортата и наскоро имахме пациент, който дойде от Панагюрище само за 25 минути вместо за 3 часа с линейка. За това спестено време ние успяхме да го подготвим и вкараме в операционната. Доколкото разбирам и за останалите болници, този транспорт спестява от 1 до 3 часа, които могат да са фатални за пациента.
- Какви са плановете за болницата за 2025 г.?
- Плановете са да дооборудваме и Блок А. Към края на януари с колегите от Гастроентерологията и Общата хирургия се надявам да разширим дейността в тази посока. А март се надявам да заработи и новия скенер. От МЗ имаме уверението, че ще се осигурят нужните средства за всичко това.
- Какво наложи разширението на болницата?
- Това е проект, който е замислен още от проф. Александър Чирков, първата копка е направена през далечната 2004 г. Около 15 години този проект стоя като бетонен скелет в двора на болницата, но Слава Богу предходният ръководител на лечебното заведение – проф. Генчо Начев, успя да намери средства и да довърши сградата и обзавеждането, а ние оборудването. Наложи се болницата да разшири дейността си, извън сърдечносъдовата патология, защото броят на пациентите с тази насоченост започна да намалява, поради големия брой болници. За да осъществим финансова стабилност на болницата, беше нужна тази допълнителна активност.
- В тази увеличаваща се конкуренция как успявате да намерите кадри?
- Ние сме "болница майка", която произвежда много кадри. И успяваме да се справим по начина, който започнахме още през 2007 г. Тогава поканих всички участници от кръжока по Кардиохирургия да работят в реанимация, защото там нямахме сестри. С годините тази практика се разви и почти всички болници разчитат на младите лекари да изпълняват тази дейност. Те нямат право да работят като сестри, но могат да бъдат болногледачи. Така тези студенти-медици са при нас поне 3 до 4 години, след това голяма част от тях остават на работа при нас. Така че за нас не е проблем да намираме млади лекари, защото си ги създаваме. Проблемът идва после – когато те се наложат като специалисти, някои от частните болници започват да ги привличат с по-високи заплати. Но засега с осигуряването на лекарите се справяме, основният проблем е със сестрите.
- На този фон смятате ли за удачно продължаващото разширение на болниците, тази година се профилирахме в тези за рехабилитация, но продължава разширението и на тези за активно лечение?
- Не мога да отговаря точно на този въпрос, защото не знам какви са нуждите на останалите специалности. Не знам на базата на здравната карта колко са тези болници, има ли нужда от повече, но определено в нашата сфера на Кардиохиругията и Кардиологията мисля, че капацитетът е запълнен. Това е лично мое мнение, с което не ангажирам никого.
- Тази година НЗОК е с огромен преразход заради болничната помощ, вие имате ли надлимитна дейност?
- Да, тя е около 1.3 млн. в момента и не знам кога ще си я получим. Беше повече, но част от нея се изплащаше по малко през месеците. В същото време всички цени растат, фирмите за медицински изделия не искат да сключат договори на старите цени, така че се надявам да се намерят средства и болниците, които наистина работят и приемат цялата спешност, да се осигурят финансово.
- Какъв е начинът хем касата да се вмества в бюджета си, хем болниците да не страдат?
- Досега НЗОК проверява здравните заведения на базата на количество – колко пътеки са изпълнени, но никой не проверява качеството. Имам предвид дали пациентът е бил лекуван по съответната пътека правилно или са били включени няколко пътеки, без да има нужда от това нещо. В Германия, например лекарската камара има задължението да осъществява качествен контрол, а не само количествен, който сега провежда НЗОК. Мисля, че, ако се направи такъв качествен контрол и у нас, много голяма част от тази надлимитна дейност ще падне. Смятам, че е от изключително важно значение и ограничаването на разкриването на нови лечебни заведения.
- В дружеството по Кардиохирургия обсъждали ли сте тези въпроси и правили ли сте предложения към НЗОК и МЗ?
- Да, още по времето на предходния ръководител имаше писмо от проф. Людмил Бояджиев всяка една нова структура преди да се разкрие да се иска мнението на УС на дружеството ни. Това беше преди 10-12 години, тогава го изпратихме до МЗ, но досега никой не се е допитал до нас дали има нужда от разкриването на нови структури.
Успоредно с това, говорихме и за осъществяването на контрола. Нормално е хората в здравната каса да проверяват дали е правилно попълнена документацията, но те не могат да преценят дали една операция е правилно направена или не. Затова е важен качественият контрол, който може да се осъществи с помощта на научните дружества в съответните специалности. Имаше период, когато инвазивната кардиология беше с много надлимитна дейност, тогава от НЗОК ни помолиха да направим съвместни проверки, установиха се някои нередности, но не последваха никакви санкции и съвместната ни дейност приключи до там.
- Как се отразява политическата криза на лечебните заведения?
- Чрез бюджета на лечебните заведения. Ако няма нов бюджет, вероятно ще се работи по стария. За съжаление той няма да е достатъчен затова искрено се надявам да имаме нов бюджет. Без нов бюджет надлимитната дейност няма как да се покрие, а това затруднява нашата работа.

Акция по кръводаряване във Варна

Готвят забрана на вейпове

Над 6000 безплатни прегледи за столичани

Забрана на Тръмп спря работа на здравни работници

Сериозни стимули за специализанти във В. Търново

Внесоха питането за мандата на шефа на НЗОК
От ПП-ДБ искат Конституционнитя съд да каже кога изтича той заради предсрочното освобождаване на Станимир Михайлов миналата година

Безплатни прегледи за сърдечни малформации

Дни на кариерното развитие в София

САЩ със сигнал за опасност от ебола в Уганда
