Оценката на хората с увреждания няма работа в НОИ

Всеки човек има право на работа, нека намерим подходящата форма, под която да му я осигурим, казва Веска Събева

Уважаеми проф. Петров,

Уважаеми г-н Петков,

Предоставяме на Вашето внимание становище на Национално представителните организации относно предложенията, залегнали в документите „Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността" на МТСП, „Анализ и предложение на НЕЛК относно промени в модела на медицинска експертиза на лицата с увреждания в РБългария" и „Концепция за нов модел за дейността на медицинската експериза на гражданите с увреждания в РБългария" на НЕЛК.

І. Съображения по същество

Основната ни изходна позиция е категоричното ни противопоставяне на възможното влошаване на положението на хората с увреждания в РБългария вследствие на реформата, която предстои. Настояваме да бъде приложен чл. 4.4. от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, според който действаща нормативна уредба не може да бъде валидно отменяна или заменяна с нова такава, ако промяната води до по-неблагоприятни за хората с увреждания правни последици.

Настояваме за оптимизиране на експертизата на уврежданията, като подкрепяме предложението да се премине към преструктуриране на органите на експертиза в единна административна структура, подчинена на МЗ, включваща НЕЛК, ТЕЛК, РКМЕ. Това ще доведе до ефективен контрол върху цялостната дейност на експертизата на уврежданията. Отхвърляме идеята да се оценява „загубена" и/или „остатъчна" работоспособност, както и оценката да се извършва от Комисии за експертиза на работоспособността (КЕР), организирани и ръководени от НОИ. Поддържаме определянето на контролна лаборатория, която да извършва изследванията при обжалване на експертизата от страна на НОИ или пациента.

Освен резултатите, представляващи пряка и непосредствена цел на обсъжданата реформа, последиците от предстоящите промени следва да включват и: приемане на линията на бедността като подоходен критерий за различните видове плащания за хората с увреждания; определяне на размера на елементите, формиращи интеграционната добавка по Закона за интеграция на хората с увреждания, като процент от минималната работна заплата за страната; разработване на компенсаторен механизъм за получаване на отнетите 25% социална пенсия от хората с трайни увреждания, например под формата на месечна социална помощ за лице с трайно увреждане; увеличаване размера на интеграционната добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги съобразно действителната й стойност; включване в списъка на помощните средства, медицински изделия и приспособления за хора с увреждания към ППЗИХУ, на нови позиции, отговарящи на съвременните технологии и производства, и съобразени с новите класификации на заболяванията; осигуряване на държавна и социално-икономическа защита на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания, в това число актуализиране на Списъка по ЗОП с номенклатурите, присъствали в него преди драстичното редуциране на настоящия списък.

Критични бележки по „Концепция за реформиране на системата за експертиза на работоспособността" на МТСП

Раздробяването на действащия модел на експертиза на шест последователни етапа с извършване на четири различни оценки /медицинска експертиза; рехабилитация; експертиза на работоспособността; оценка от НОИ за отпускане на пенсия за инвалидност; насочване към Агенция по заетостта с оглед намиране на подходяща работа или включване в обучение; социална оценка от органите на Агенция за социално подпомагане и получаване на социални помощи и услуги/, считаме за неудачно. Ангажират се повече на брой административни органи, необходим е по-голям административен капацитет, увеличават се, вместо да се намаляват необходимите административни производства, в разрез с принципите за процесуална икономия, оптимизиране на публичните разходи и обслужване на гражданите на едно гише. Раздува се административният натиск върху хората с увреждания, които следва да преминат през повече административни процедури за признаване на социалните и осигурителните им права.

Разделянето на системата за оценка на уврежданията влиза в противоречие с модела на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето /ICF/ на Световната здравна организация, приета през 2001г. от всички държави-членки на ООН, която определя уврежданията като комплексен феномен и съчетава медицинския и социалния подход в една концепция. Според ICF, през призмата на различните аспекти на човешкото здраве: биологично, индивидуално и социално, уврежданията се разглеждат като понятие за човешкото функциониране, което обединява всички телесни функции, способността за индивидуални действия и възможността за социално участие, което е резултат от здравословното състояние, индивидуални фактори и фактори на заобикалящата среда. Оценката на функционалността на хората с увреждания е ЕДИННА И КОМПЛЕКСНА ОЦЕНКА на сложното взаимодействие на индивидуални, здравословни и външни фактори, която следва да се извърши ЕДНОВРЕМЕННО от мултидисциплинарен експертен екип и да даде заключение за отражението на здравословното състояние върху способността за действие и участие на хората с увреждания.

Решаващ порок на предложението за промени в системата за оценка на

уврежданията и работоспособността е отсъствието на частта за осигурителните и социални права, които ще се считат породени за хората с увреждания при новата структура на института. При промяната на критериите за оценка на вида и степента на увреждане и на работоспособността се променят основните правопораждащи факти за осигурителните и социалните права на хората с увреждания. Променя се кръгът на правоимащите лица и обхватът на правата, които ще се считат възникнали в тяхна полза. Оценката на работоспособността и възникването на осигурителните и социалните права са неразривно свързани и е невъзможно да бъдат предмет на отделна промяна.

Противопоставяме се на изразеното от МТСП разбиране, че „законовата възможност за получаване едновременно на пенсия и заплата, или на повече от една пенсия, поощрява стремежа за придобиване на пенсия за инвалидност. Същевременно условията за отпускане на пенсия за инвалидност не са обвързани с критериите за оценка на работоспособността" – стр. 4, т. 5. В основната хипотеза на пълна или частична загуба на работоспособност, осигурителните плащания заместват доход, загубен поради настъпване на предвиден в закона осигурен социален риск, и са компенсация и на допълнителни разходи, които настъпването на осигурителен случай поражда за осигуреното лице. При частична загуба на работоспособност, благодарение на остатъчната работоспособност лицето може да упражнява подходяща трудова дейност, като в тези случаи обезщетението по дългосрочното обществено осигуряване замества основния доход и се дължи заедно с получавания трудов доход, който го допълва.
Недопустимо е въвеждането на рехабилитацията като задължително условие преди извършването на експертизата на работоспособността / стр. 4, т. 6, трети абзац: „Добро решение в тази насока е въвеждането рехабилитацията като задължителна преди извършването на експертизата на работоспособността"/. Няма административен, финансов, персонален и материален капацитет, за да бъде изпълнено това изискване. То ще доведе само до неоправдано забавяне на експертизата на работоспособността, а оттам и на плащанията, на които хората с уврежданията имат право. Няма пречка да има изискване всички лица с увреждания да минават през задължителна рехабилитация, но това да не бъде условие за извършване на експертизата.

Считаме за противоречащо на основните начала предложението НОИ

да организира и ръководи дейността за оценка на работоспособността. НОИ изплаща обезщетенията при временна неработоспособност и пенсиите при трайно намалена работоспособност, затова не може да бъде и органът, определящ предпоставките за възникване на правото за получаване на тези плащания, поради нарушаване на изискванията за безпристрастност и незаинтересованост на решаващия орган.

По отношение на дефиницията на уврежданията, според действащата дефиниция по ЗИХУ, "увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид, а "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Предложената нова дефиниция за целите на оценката на работоспособността приема, че „увреждане" е налице тогава, когато органите на медицинската експертиза са установили увреждане на физическото, умствено и психично здраве за повече от 6 месеца, като преценката е направена в сравнение с нормалното (типично) за възрастта здраве или състояние, като заболявания или увреждания, обусловени от възрастта, не са предмет на тази оценка. Преди всичко, в предложената нова дефиниция изразът „физическото, умствено И психично здраве", следва да бъде заменен с израза „физическото, умствено ИЛИ психично здраве", тъй като кръгът на хората с увреждания не може да бъде ограничен само до тези от тях, които имат и трите вида увреждания на здравето едновременно. На следващо място, не съществува медицински стандарт за определяне на „нормалното (типично) за възрастта здраве или състояние" изобщо; такова обобщение е невъзможно, тъй като не съобразява индивидуалните особености на здравето на всеки човек като уникална биологична единица. Това прави предложения критерий неопределяем, съответно неприложим. От същите недостатъци страда и предложението, заболяванията и уврежданията, обусловени от възрастта, да бъдат изключени от предмета на оценката. Развитието на медицината не позволява да бъде еднозначно определено, дали увреждането на конкретното лице е причинено от възрастта или по други причини. Затова този критерий също е неясен и, съответно, неприложим. Предложената дефиниция е неиздържана и правно – технически: да се ограничава кръгът на хората с увреждания само до списъка на тези, за които има решение на органите на медицинската експертиза за установяване на увреждане, означава да се даде приоритет на субективната преценка пред обективните обстоятелства.

Изложените съображения относно Методиката за определяне на работоспособността,

са твърде общи и пожелателни. В този смисъл, представеният от МТСП документ не представлява „Проект на Методология на медицинската и социалната оценка на хората с увреждания", какъвто трябваше да бъде представен според записаното в Протокола от проведената на 26.07.2017г. в МЗ среща на работната група, създадена със Заповед № РД-02-112/20.07.2017г. на министъра на здравеопазването. Не става ясно как точно ще се определят критериите за определяне на работоспособността, така че да бъдат приложими във всеки различен случай. Маркират се класификации на ICF, на които методиката щяла да се основава. Не е ясно как ще бъдат разработени критериите за определяне на работоспособността, предвид възможността да съществуват практически неограничен брой комбинации от фактори. Несериозно е обяснението, че „Критериите за определяне на физическите и умствени способности ще се формулират като въпроси за оценка и/или самооценка" /стр. 7, долу/, по „образци и формуляри като въпросници за анкетиране" /стр. 8, абзац 4/ - самооценката е силно субективна; оценката е по данни на оценявания и се извършва от експерт, който няма преки наблюдения върху оценяваното лице в ежедневието му и в реална среда; такъв начин на определяне на функционалността напълно изолира и обезмисля медицинската експертиза, тъй като не класифицира обекта на оценка съобразно резултатите от медицинската експертиза и не постига целта за „свързване на намаляването и специфичните проблеми/ограничения на функционалността с обективна причина, т.е. с диагнозата" /стр. 8, абзац 2/.

Един от основните недостатъци на новата методика е, че тя следва да дава оценка

съобразно текущото работно място, което ще налага изготвянето на нова оценка всеки път при кандидатстване за нова работа или при промяната на работното място: „С Методиката за оценка на работоспособността ще бъдат определени реда, условията и процедурата за: ... д) оценка на пригодността на лице със загубена/остатъчна работоспособност да изпълнява работата си и на необходимостта от облекчения на работното място или от трудоустрояване" - стр. 7, абзац 3; „оценката на функционалността ще се свързва с наличните данни относно условията на труд на лицето и изискванията на работата, за да се обективира становището относно пригодността за изпълнение на даден вид труд, препоръчаните адаптации на работно място и противопоказаните условия на труд" – стр. 8, абзац 3. Същевременно се изисква новата методика да определя редица обстоятелства не само за текущото работно място, но въобще за всяка възможна работа, която лицето би могло да започне, което също е невъзможно: „С Методиката за оценка на работоспособността ще бъдат определени реда, условията и процедурата за: ... в) преценка на състоянието на лице със трайно намалена работоспособност да извършва трудова дейност; г) определяне на противопоказаните условия на труд" - стр. 7, абзац 3/.

Предвижда се с новата методика да се определя и потребността от рехабилитация – един чисто медицински въпрос, чието решаване не е обект на експертизата на работоспособността, освен ако не се цели просто отлагане на решението по работоспособността чрез насочване на лицето за рехабилитация с цел да бъде отложен моментът на изплащане на пенсия или помощ във връзка с увреждането.

Функциите на КЕР и службите по трудова медицина се дублират по

отношение на определянето пригодността на лицето за работното му място и необходимостта от трудоустрояване – стр. 5, т. 2, буква „г)" и стр. 6, т. 6, буква „а)".

Остава абсолютно необяснимо определянето поотделно на „загубена" и „остатъчна" работоспособност – стр. 8, долу, при съответно идентични последици.

Съображенията по процедурата са в познатия общ пожелателен дух. Мъгляви са новите идеи за подобряване на контрола: „осигуряване на възможност за сключване на договори с лечебни заведения, в които при необходимост да се извършва проверка на данни от медицинската документация на лица, както и за извършване на прегледи и изследвания на лица, попаднали в обхвата на текущия и последващ контрол" – стр. 9, абзац 5.

Изграждането на НОВА информационна система за целите на оценката на работоспособността ще оскъпи и вероятно ще забави процеса с години, и то при наличието на ЕИСМЕ. Отново потвърждаваме позицията си за необходимостта ЕИСМЕ да стартира, като НЕЛК започне да предоставя информация на Агенцията за хората с увреждания, с което да се създаде необходимото условие за прозрачност и контрол върху експертизата от всички заинтересовани институции. Да се въведе Електронна здравна карта и електронно досие.

Главният недостатък на модела, предложен от МТСП, е разкъсването на медицинската експертиза и експертизата на работоспособността. Без задълбочено разбиране за медицинския аспект на увреждането, каквото имат лекарите със съответните специалности за всеки вид увреждане, не биха могли да бъдат преценени вярно и пълно и потенциалните ограничения във функционално отношение /на индивидуално и социално ниво/, породени от увреждането. При предвижданията за изграждане на нова методика за оценка на работоспособността не е направено разграничението между оценката на трите различни вида функционалност.

По някои от предложенията на НЕЛК, изложени в „Анализ и предложение на НЕЛК относно промени в модела на медицинска експертиза на лицата с увреждания в РБ" и в „Концепция за нов модел за дейността на медицинската експериза на гражданите с увреждания в РБългария"

Противопоставяме се на предложението по т. 2.3. за заличаване на

ал. 9 в чл.112 от Закона за здравето, тъй като тази правна норма е в интерес на хората с увреждания: „Обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. При обжалване, ако НЕЛК се произнесе след тримесечния срок с решение, с което се определя намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване на първоначално определеното обезщетение, освидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума".

Съсредоточаването на сертифициращи правомощия в НЕЛК и по отношение на медицинските кадри, и по отношение на МБАЛ за извършване на медицинска експертиза, ведно с правомощия по управление на ЕИСМЕ, считаме за прекомерна концентрация на власт. Същият проблем се наблюдава и на второто ниво на модела за оценка на уврежданията на НЕЛК – САМО акредитираните МЦМЕ ще извършват едновременно: подготовката за медицинската експертиза /вкл. медицинските изследвания/, изготвянето на медицинската експертна оценка на уврежданията, както и определянето на степента на трайно намалена работоспособност. Такова съчетание на правомощия е недопустимо, тъй като има висок корупционен потенциал и затруднява процеса на контрол върху експертизата.

ІІ. ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

В последните месеци чрез средствата за масова информация се разпространяват данни и твърдения за хората с увреждания, които са в разрез с данните на европейската и националната статистика, подхвърлят се обобщения за всички хора с увреждания и квалификации, като "фалшиви инвалиди", "лъжливи експертни

решения " и др., повтаряни охотно от политици, висши държавни чиновници, социолози и журналисти. Особено опасни за демокрацията и Европейското развитие на България е включването в предизборни платформи и обещания, в т.ч. и от коалиционни партньори, на идеи, предложения и проекти за нормативни актове, основаващи се на тези неверни данни. Пример за такива антиконституционни и противозаконни намерения са декларации за предстоящо увеличение на минималните пенсии със средства, отнети от т.н. "фалшиви пенсионери за инвалидност". Създават се предпоставки за остро противопоставяне на едни групи пенсионери на други, срива се доверието в пенсионната система и се застрашават законните доходи на голяма част от населението, предимно хора с увреждания, които ще изпаднат под линията на бедността.

Една от екзотичните идеи на МТСП и, както личи, подкрепена от МФ,

е да се икономисат от инвалидните пенсии 600 млн. лв., с които да се индексират всички останали пенсии със средномесечния осигурителен доход през 2009 г., считано от 01.01.2019 г. По този начин ще се замести принципът за възмездност на пенсионното осигуряване с политическа целесъобразност. За да се отдели такава сума от общо 1.7 млрд. лв., планирани в бюджета на НОИ за инвалидни пенсии, означава да се намалят инвалидните пенсии с повече от 35 %. Тези 600 млн. лева подозрително съвпадат със сумите, които ще се икономисат от 35% намаление на средствата за инвалидните пенсии - това ни напомня за стъкмистика.

Съгласни сме, че има недействителни решения на ТЕЛК, но едва ли ще се докаже такъв процент "фалшиви инвалидни пенсии". Това ще бъде оправдание за масово занижаване процента на нетрудоспособност при освидетелстване и преосвидетелстване на хора с увреждания от експертните медицински комисии, преминали в системата на НОИ. Посочва се и механизмът, с който да се изпълни тази задача – преминаване на комисиите за медицинска експертиза от МЗ към НОИ.

Имаме основателни пpeдположения, че ще се отиде към административно налагане на рестриктивни критерии за издаване на експертни решения, както и че ще се намали процентът загубена работоспособност или вид и степен на увреждане (до 18 г. възраст и над пенсионна). Всичко това означава, че едни хора с увреждания ще получат по-малки пенсии, а повече от 150 000 лица с увреждания ще ги загубят напълно, и всичко това - без да са предприети сериозни мерки срещу нарушителите в системата. Категорични сме, че трябва да бъдат отстранени от системата само нарушителите, а не заради техните нарушения правоимащите да загубят правата си.

Според данните, публикувани в интернет страницата на НОИ (стат. бюлетин, пенсии към 31.12.2016г. стр. 7):

Брой на лицата с увреждания, получаващи инвалидни пенсии:

Фонд „Пенсии":

Инвалидност поради общо заболяване (от трудова дейност) 455 124

Инвалидност поради общо заболяване – ЗПЗСК (от тр. дейност) 638

Инвалидност поради общо заболяване – СВОК (тр. дейност) 814

Фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност":

Военна Инвалидност 2 652

Социални пенсии за инвалидност 49 793

Общо: 507 569.

Лицата, които са с ТЕЛК за намалена работоспособност от 50 до 71%,

не получават ¼ (25%) от социалната пенсия за инвалидност (в размер между 31 до 33 лв) - по данни на НОИ те са 160 208. Към тези лица прибавяме още лицата, които получават пенсии, несвързани с трудова дейност - 52 445.

Общо лицата, които не получават добавката от ¼ социална пенсия (до 33 лв) са 212 653.

Лицата, които получават втора пенсия за инвалидност, равна на 1\4 (25 %) от социалната пенсия за инвалидност ( в размер до 33 лв.) са 294 916 и броят им постоянно намалява, тъй като освидетелстваните и преосвидетелстваните лица след 01.01.2015г. губят това право, а 25 % от "социалните пенсии", които продължават да се изплащат на правоимащите лица, са замразени на размера от 2014 г.

Несъмнено налагането на подобни идеи, като преминаване на комисиите за медицинска експертиза от МЗ към НОИ, водят до прилагане на административни мерки, които ще доведат до "производство" на хората с увреждания по планов път, в зависимост от размера на дефицита в НОИ чак до 2055 г.

Всичко това ще има отрицателен социален ефект, като изпрати под линията на бедността от 314 лв множество хора с увреждания, независимо от изправността на техните експертни решения. Като се има предвид издигането на отговорни позиции в държавните структури на лица с подобни разбирания, съществува реална опасност те да прераснат в държавна политика, а това ще се отрази неблагоприятно върху Председателството на България на Европейския съюз през 2018 г.

Уважаеми проф.Петров,

Уважаеми г-н Петков,

Ние предлагаме:

- да се променят нормативните актове, след като са разписани моделите на оценка и са апробирани в различни региони на страната. Винаги трябва да мислим и за хората в малките населени места, където ситуацията е много различна и по-тежка от тази в големите градове и Столицата.

- Да се включи за член представител на хората с увреждане от национално представителните организации с мандат в Националния съвет по Медицинска експертиза.

С уважение, Веска Събева

Председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия

Заместник Председател на Национален съвет за интеграция на хората с увреждане към Министерски съвет