Трябва да работим заедно за пациентите

Аз съм за това да колаборираме с колегите от дружествата и да обсъдим какво можем да направим съвместно, а не да се конкурираме, казва д-р Симеон Узунов

- Д-р Узунов, поехте дружеството по алергология, какви ще са приоритетите ви?

- Първо трябва да работим заедно и да бъдем една общност, за да сме силни. След това като управителен съвет ще се съберем и ще очертаем приоритетите за следващите две години. Трябва да обърнем внимание и на диалога не само с институциите, но и с другите медицински дружества, с които имаме общи пациенти, като дерматологичното, УНГ, белодробното, ревматологичното и др. Ние трябва да работим заедно за пациентите, а не да се конкурираме кой е по-добър.

- Вероятно с тях може да обмислите по-комплексно лечение и нови алгоритми?

- Разбира се, аз съм за това да се водят разговори с ръководствата на различните дружества, да обсъдим какво можем да направим заедно. При диагностиката и лечението на пациентите е необходим мултидисциплинарен подход, така че можем и трябва да работим заедно, да си помагаме, в името на пациента.

- Това ще бъде ли свързано с промяна в заплащането от страна на НЗОК?

- Би било много добре, ако може да се увеличи и заплащането от страна на НЗОК, за различните дейности.

- Вече казахте, че ще се опитате да подобрите диалога с институциите, куца ли той в момента?

- Диалогът с институциите не е спирал, но искаме да направим така, че да удовлетворява и наши бъдещи планове и нужди като дружество. Това са нови диагнози, нови терапии все в полза на пациентите.

- В навечерието евентуално на нов бюджет и анекс с НЗОК за какво ще настоявате?

- Ще работим за това, да се включат нови амбулаторни процедури или клинични пътеки за диагностика и лечение, например на медикаментозна или хранителна алергия, които са едни от приоритетите на нашата специалност.

- Има ли достатъчно специалисти по алергология в страната?

- Ние сме 112 човека, но не можем да покрием всички региони, което се определя от неравномерното разпределение. Добре би било нашата специалност да бъде застъпена в цялата страна, но за съжаление не се получава.

- Защо?

- Обяснението е съвсем просто - концентрацията на колегите е в големите градове и най-вече в столицата. Би било добре да обучаваме повече специализанти, но това от своя страна е свързано с финансовите възможности на болниците. Вярвам, че бихме могли постигнем вариант с тристранни договори, при които дадено лечебно заведение заплаща обучението, а специализантът се задължава след това да работи там.

- Има ли желаещи за специализация?

- Много обнадеждаващо е, че има желаещи колеги, но това е пряко свързано с възможността на болницата да ги назначи. Имаме специализанти в Пловдив, Варна и Плевен, но основен център си остава Клиниката по алергология в УМБАЛ „Александровска".

- Колко би трябвало да са алерголозите в България, за да се задоволят потребностите на населението в страната?

- Имаме достатъчно алерголози, но броят им трябва да е правилно разпределен в цялата страна.

- Има ли отлив от специалността поради финансови причини?

- Не бих казал, макар че много често колегите се ориентират към „по-големите" специалности като кардиология, ендокринология, хиругия. Искам да споделя личното си мнение, че алергологията е една много интелигентна, отлична специалност като възможност за професионално развитие на един млад лекар.

- Развиват ли се иновациите в тази сфера?

- Определено се развиват. Работим по доста клинични изпитвания в страната за нови терапии, изследвания и методи на лечение.

- Смятате ли да развиете професионалното обучение по някакъв начин?

- Аз съм за развитието на професионалната квалификация, нужно е да има курсове, обучения, обмяна на опит, както в страната, така и в международен план. Убеден съм, че Българското дружество по алергология ще намери начини да се възползваме максимално от създадените възможности. Доста колеги алерголози работят извън страната и мисля, че можем да разчитаме и на тяхната подкрепа за бъдещи курсове и обучения.

- А кой ще ги финансира?

- Има различни научни програми и проекти, от Министерството на здравеопазването или чрез медицинските университети, по които може да се кандидатства и които финансират съответните обучения. Също така поддържаме добри отношения с фармацевтичните компании, които биха могли да ни окажат подкрепа за реализирането на тези инициативи. Разбира се Дружеството също ще помага според възможностите си.

- Какво мислите за въвеждането на задължителното професионално обучение?

- В много страни това е задължително, но този въпрос трябва да се реши на национално ниво. Аз лично подкрепям това.

- Кои остават най-големите проблеми като заболеваемост в България и повишава ли се тя?

- От наша гледна точка най-големите проблеми са увеличаването броя на хората с алергични заболявания - астма, алергични ринити, лекарствени или хранителни алергии, уртикария. За съжаление пациентите много често пристигат с доста тежки симптоми и напреднали стадии на болестта, които ние трябва да решаваме.

- В основата на тази заболеваемост мръсният въздух ли стои?

- Мога да кажа, че мръсният въздух се използва много често като аргумент, но понякога дори спекулативно, но наистина е един много голям фактор за наличието на алергични и инхалаторни заболявания, като бронхиална астма, разбира се има и други фактори, като качеството на живот, стреса, вредните навици, неправилното хранене.

- Какво да правят хората, за да запазят здравето си максимално дълго?

- В големите градове на практика няма какво да направят, замърсителите са навсякъде около нас. Да бъдат повече и по-близо до природата от най-ранна възраст. Също трябва по-рано да обръщат внимание на състоянието си, а не да идват при нас, когато вече сме с вързани ръце.