Акушерка станала първата жена спасител

Всяка година водната служба към БЧК помага на 3000 - 4000 човека, изпаднали в беда, най-често в морето

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Това са шепа храбреци от юнашкото дружество „Горско пиле" в Русе. Годината е 1901-ва. Две дузини безстрашни млади мъже, калени във водите на река Дунав създават първата организирана водноспасителна команда, сочат архивите. „Първата професионална команда обаче от възпитаници на тогавашното Рибарско училище във Варна сформират охрана на откритите наскоро Морски бани в града и следят за давещи се. Това се случва през 1928 година. Впоследстиве се създават и други малки структури, но към общините", разказва доц. Стоян Андонов и уточнява, че школото е предшественикът на сегашното Вонно-морско училище „Н. Й. Вапцаров". Сега той е заместник-министър на младежта и спорта и преподавател в Националната спортан академия. Преди да поеме поста той бе дългогодишен директор на Водноспасителната служба на БЧК. Когато говори пред студентите за историята на водното спасяване в България, в залата е абсолютна тишина, защото той е от малцината у нас, проучвали тази тема в последните години в страната. „Командата преминава много перипетии преди да се стигне до преминаването й най-напред към някогашната Организация за съдействие на отбраната, а сетне и към Българския Червен кръст", казва още доц. Андонов. Докато стигне до този момент от нейната история обаче той разказва още прелюбопитни моменти от нейното житие-битие.

Жената – амфибия

Така я наричали съвременниците й. Името й е Христина Ценкова, някои я споменават в архивите с бащината й фамилия Хранова. Тя е първата дипломирана акушерка в България и първата дама – спасителка у нас. за нея не се пише много и съответно малко сне знае. Родена е през 1852 година. Семейството й бяга по време на османските гонения от родното си село Клисура, самото то заличено през този мрачен период. След това 12-годишната Христина и нейните близки заживяват в района на днешната църква „Свети Седмочисленици", тогава в югоизточните покрайнини на София. Семейстовто й е будно, отличава се с възрожденски дух. Затова съвсем естествено е за младото девойче да се включи в националноосвободителното ни движение. „Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловчански комитет под заповед и указания на великия Левски. В деня на грозното Баташко клане аз се намерих в самата черква, гдето загинаха толкова невинни и се избавих само по едно чудо. Когато удари часът на Освобождението, аз с оръжие в ръка, напред със славните опълченци, воювах при Шипка, Шейново и Стара Загора", пише тя в спомените си. През 1881 г. завършва Повивалний институт при Имперския университет „Cв.Владимир" в Киев. Дипломира се като акушерка, втората след Райна Княгиня, но за разлика от нея, тя практикува професията си. В спомените си разказва, че е помогнала ражданията на 3462 деца. През 1907 г. по предложение на варненци тя е наградена със сребърен орден „За гражданска заслуга". Отличието й обаче е за съвсем друго – за спасяването на 54 давещи е във водите на Черно море. „Признанието си сред мъжете за жена-спасител обаче тя спечелва на бас за шише ракия, което така и не изпила, тъй като е въздържателка. Тя спечелила облога, преплувайки разстоянието Галата – Варна", разказва доц. Стоян Андонов. Съдбата й обаче е трагична. Остаряла и немощна тя живее сама в мизерия. Има дни, в които буквално гладува, а през зимата зъзне от студ. „Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!", пише тя в прошенията си за пенсия до Народното събрание. Дълго време тя не успява да трогне сърцата на „синовете на България", но най-после, през март 1918 г. оттам й отпускат „пожизнена народна пенсия" от 60 лева месечно.

Структура на БЧК

Водноспасителната служба се приесъединява към червенокръстката организация през 1964 година. Причина да се създаде една стройна структура от добре обучени хора, които на свой ред да обучават други става една черна трагедия, случила се в Черното ни море. През 1960 година във водите му се удавят близо 600 човека. Службата е структурирана по подобие на много други по света, като малко преди това към БЧК се е присъединила и Планинската спасителна служба.

„Димитър Венов е един от най-усилено работили за авторитета й, който дълги години е бил и неин директор. „Благодарение на него усилията на проф. Сърбиянов, проф. Саев и други през 1973 г. е създаден Националният център по водно спасяване в Созопол, който се води и Европейски център по водно спасяване към Европейската федерация по водно спасяване", пояснява още доц. Андонов. Ръководни постове във Водноспасителната служба са заемали и европейски и световни шампиони. Сред тях са световните шампиони в многобоя Юлиан Русев и Виолета Тимчева. Към момента страната ни е член на Световната федерация по водно спасняване. Заради добрата организация през 1975 г. Варна става домакин на първо съвещание на Лигата на Червения кръст и Червения полумесец по въпросите на водното спасяване.

Къде сме сега

„Водносапсителната служба на БЧК в Европа се ползва с огромен авторитет. Това се потвърждава от факта, че българинът проф. Тодор Попов бе дълги годинизаместник-председател на ILS – Европейската служба по водно спасяване. Преминалите обучение за спасители в нея и издържали успешно изпитите си получават международно признати сертификати, с които могат да работят където поискат по света", разказва със заслужена гордост нейният директор Антон Налбантов. И припомня, че ВСС към БЧК става член на Международната федерация по водно спасяване FIS (Federation Internationale de Souvetage) още през 1967 г., като от тогава досега там се ползва с уважение и авторитет. Неслучайно през 1987 г. се провежда и първия международен курс за инструктори по водно спасяване в Созопол. През 1994-та пък с подписването на конституцията на Международна федерация по водно спасяване ILS (International Life Saving), се обединяват съществуващите до момента две различни и самостоятелно действащи федерации FIS (Federation Internationale de Souvetage), WLS (World Life Saving). България е съучредител, а рроф. Стоян Саев е избран за член на борда и вицепрезидент на Европейския клон на федерацията. Следват и редица авторитетни събития, проведени в нашата страна. Така например, през 2002 г. Бургас и Созопол са домакини на Европейско първенство по водно спасяване за младежи и девойки.

Признание в животи

Ако попитате, който и да е от Водноспасителната служба, кое е най-голямото признание за организацията, ще ви отговорят, че това са спасените човешки животи, а те не са никак малко. „Годишно това са между 3000 и 4000 човека, изпаднали в беда във водите най-често на морските плажове. Смисълът на работата ни е да регистрираме все по-малко жертви, казва Антон Налбантов. Ако допреди 30 години броят на загиналите от удавяне деца годишно е бил между 30 и 40, от няколко години броят им е под 10, а през настоящата година случаите са пет. Общият брой на смъртните случаи годишно е под 100", допълни той и уточни, че това се дължи на отговорността на спасителите. Годишно службата обучава между 800 и 1000 човека, като през последните десет години те са над 8000. За обезпечаване на Черноморието ни са необходими между 1300 и 1400. По думите му някои заминават за чужбина, но те не са много, тъй като освен международно признатият сертификат се изисква и перфектен език, говорим в страната, в която искат да работят. „Колкото до тези, които остават тук, проблем е, че не винаги могат да практикуват, тъй като имат проблеми с работодателите за отпуски", каза още Налбантов.