Да се определи от кои болници има нужда

Оставяйки всички да работят на пазарен принцип, ще става още по-трудно заради кадровия проблем, казва д-р Минко Михов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Към момента болницата стои финансово добре. Нямаме просрочени задължения, но имаме неизплатена надлимитна дейност от страна на НЗОК. Тя е в размер на около 400 000 лева.

- За какво най-належащо не стигат парите?

- Те винаги не стигат. Най-належащо е да се осигури адекватно заплащане на медицинския персонал, за да бъде той задържан, за да не напусне. Неизбежно, това е свързано и с мотивацията за работа. Основните средства, които отделяме от всички собствени приходи са за работни заплати – около 85 процента. Средствата са предимно по клинички пътеки от здравната каса. Не знам кой би си позволил да прави обвинение, че даваме толкова много точно за заплати и то на фона на всеобщия дефицит за медицински кадри, предимно на сестри, но и на лекари. Габрово е малка област. При нас няма медицински колежи, в които да се обучават млади хора и след дипломирането си да останат в града и започнат работа при нас. Ние разчитаме преди всичко на младежи от града, които да учат в медицинските университети и след това да се върнат тук. Това е изключително трудно. Голяма част от тях не се връщат в града и затова един от мотивиращите фактори би бил точно заплащането. Ако финансовото състояние на болницата дава възможност, аз с удоволствие бих увеличил заплатите на всички, за да станем малко по-привлекателни за кадрите.

- Какви и колко точно кадри не Ви достигат?

- В момента имаме 40 свободни работни места за медицински специалисти. От работещите около 150 от тях към момента, 25% са в пенсионна и предпенсионна възраст. Това означава, че в следващите три-пет години те също ще спрат работа. Отдавна не съм назначавал новозавършила сестра. Имаме две млади акушерки и дотам.

- Болницата предлага ли допълнителни стимули, като безплатно жилище и други услуги за новопостъпващи млади кадри?

- От няколко години предлагаме на всички, които са от региона и учат за медицински специалисти и лекари да поемем семестриалните им такси. Общинско жилище и заплащане на транспортните разходи са практика, която е наложена отдавна при нас. От тази година имаме съвместна програма с общината за допълнителна стипендия за момчета и момичета, които започват да учат за медицински специалисти. Вече имаме трима студенти, които се възползват от нея, а след завършване ще бъдат ангажирани за работа при нас. надявам се тази нова възможност да предизвика интерес у повече млади хора. Самото обучение за момчетата и момичетата вече ще е много поиздържано и изгодно за тях.

- Кои са най-дефицитните специалности сред лекарите в МБАЛ – Габрово?

- И при тях проблемът е същият. Голяма част от колегите са в пенсионна и предпенсионна възраст. В момента най-остра е нуждата ни от анестезиолози и реаниматори. Там по-голяма част от дежурствата се поемат от колеги са от други лечебни заведения и дават часове при нас. Основната причина е, че четирима човека излязоха активно в пенсия, макар и да работиха доста години след пенсионирането си. Така, в един момент се оказа, че отделението е риското откъм персонал. И в други отделения има нужда от хора – спешното, вътрешни болести, урология. Основната причина е точно отказването от работа след години труд след пендия. Малцина са тези, които напускат заради смяна на работното място.

- От години и вие, и Ваши колеги предупреждавахте за този вопиющ дефицит, но някак си, мерки не бяха вземани. Какво е обяснението – полотическата нестабилност или политическата недалновидност са причината? Какво може да се направи от тук нататък?

- По-скоро дефинираме проблема като остър за страната. Той е съвършено различен в различните региони. В градове или там, където има медицински университети все пак има някакви кадри, които всяка година се дипломират и някои остават в страната. В този смисъл е мобилност между отделните лечебни заведения. В малките региони, като нашия, е изключително трудно да дойдат медицински специалисти и лекари, които да си търсят работа и да не са жители на съответното населено място. Естествено, основният проблем е, а той не е тайна, големият брой лечебни заведения в България. За тях е нужен достатъчно персонал, който да покрие клиничните пътеки, медицинските стандарти и въобще организацията на работа в болниците. Този дефицит няма откъде да бъде запълнен. Новозавършилите не са достатъчно. На места все още успяват да компенсират с движението на кадри. Голяма част от колегите работят на повече от едно място, което автоматично се отразява на качеството на работата в основното им работно място. Мерките, които трябва да се вземат са твърде закъснели. Тепърва ни очакват неблагополучия - загуба на дейност, затваряне на структури, което е трагедия за по-малките градове. Закриването на дадено медицинско звено в голям град има алтернатива в други такива, в други лечебни заведения. Докато на другите места, това вече е трагедия, та дори и ограничението да е само до ограничаването на броя приети пациенти. Това се отразява въобще на региона.

- Изпълнихте ли заплатите по приключилия Колективен трудов договор и имате ли възможност да изпълните и едни нови с увеличение от 20%, каквото искат синдикатите в бъдещия?

- От месец май заплатите по досегашния КТД са достигнати. За да има увеличение с още 20 на сто, трябва да е ясно откъде ще попълним бюджета си. Ако е възможно евентуално увеличение на цените на клиничните пътеки в следващата година, би дало възможност те да бъдат покачени до някаква степен, но с 20% не би било възможно. Това би довело до нарушаване на финансовата стабилност и невъзможноснт да се разплащаме за текущите си разходи. Към това се прибавя и обстотелството, че минималната работна заплата става 1077 лева от 1 януари 2025 година. Хората, които а на нея в болниците не са много, но би довело след себе си увеличаване и на възнагражденията на останалите работещи по специалности и образование, за да се запази разликата между отелните нива на заплати. За тази цел също е нужен финансов ресурс, а такъв не е предвиден от никъде – нито чрез субнсидия от МЗ, нито чрез увеличаване на цените на КП. Възможностите за свиване на разходите, особено в зимния период, са изчерпани, като цяло. Работим съвсем оптимизирано и по отношение на лекарствата, и разходи за консумативи, като обществените поръчки за проведени на възможно най-ниски цени. Икономии от сегашния бюджет от 20% за насочване към фонд „Работна заплата" са абсолютно невъзможни. Такова нещо автоматично ще доведе до напрежение сред персонала, който ще има очакванията да изпълним един такъв нов КТД. След като той пък е подписан от МЗ, това на задължава веднага да го изпълним в битността си на работодатели. Подчертавам още веднъж, не би имало никаква счетоводна възможност за такова нещо. Би се създало впечатление, че някой не иска да даде тези заплати, като така ще се промени мотивацията на екипите и ще се създаде убеждението, че ние, управителите на болници не можем да си вършим работата. Нещата в едно търговско дружесто, каквито са болниците, стоят съвсем прагматично, а не емоционално. Би трябвало разходите да отговорят на приходите.

- Създадохте ли допълнителна ТЕЛК? Има ли забавяния на решения?

- Създадохме втора комисия. За състава й използвахме ресурса на съществуващата комисия, тъй като не можем да включим началниците на отделения, каквото е изискването. Това са най-натоварените лекари. Назначихме и колеги-пенсионери. Удвоихме броят на експертните решения, издавани дневно. И преди допълнителната комисия в нашия регион нямаше забавяне, няма и сега. След като документацията започнаха дани я изпращат на случаен принцип се увеличиха и жалбите, постъпващи при мен. И това е разбираемо. Досиетата, пристигайки от различни региони, не всички са окомплектовани напълно. Връщаме ги, хората недоволстват. Не знам доколко е удачно да се работи със сканирани документи и може ли да се разчита на достоверността им. Въпреки плюсовете, които има такъв вид система, минусите също са налице.

- Какви са очакванията Ви от новия управиелен съвет на БЛС?

- Към ръководството на БЛС те винаги са високи. Участието в един договорен процес би трябвало да включва експертни комисии на всички нива. Трябва да има представителство на мениджърите от различните видове болници от страна на БЛС. Като поема един ангажимент, той трябва да е изпълним и да се знае кой ще го изпълни, а не да се говори само за обеми, стандарти и алгоритми. В този преговорен процес трябва да участват повече хора, които отговарят за парите. Досега имаше само плахи опити за създаване на мениджърски съвети, но нищо повече.

- А от едно редовно правителство и здравен министър, колкото и хипотетично да звучи въпроса?

- Да се определи ясно мястото на всяко лечебно заведение в цялостната структура. Освен това, то да е ясно дефинирано и определено с какви средства и как да бъде направено. В желанието си да запазил или да не запазим една болница трябва да е ясно има ли нужда от нея или не и в какъв обем. Ако това бъде направено, да е ясно как ще бъде финансирана и как ще е конкурентна. Оставяйки всички на пазарен принцип, ще става още по-трудно заради кадровия проблем.