Намерих те, за да живея с теб

Този път гост на литературната рубрика на clinica е д-р Евелин Хайвазов

Да, търсих те и, да, намерих те. Отворих се за теб,

разголих се пред теб. Вървяха всички мисли в мен със твоя поглед,

с усмивката, с гласа ти, с жеста. Задавах си въпросите за нас, мечтаех си почти на глас

и търсих те

във времето, което ни разделяше, до другото докосване,

до следващото ни обичане.

Жадувах и копнеех до мене да стоиш, до мене да вървиш.

Ръка подавах ти

и търсих те през дните слепи, когато само със мечти докосвах те, до следващата наша среща,

до следващото наше

вдъхновяващо изгаряне. Горещи въгленчета да запазим, покой и радост да опазим.

Така ти стана част от мен,

неотделима, достатъчно дълбока, свята. И питах те: къде си?

Във всеки миг представях си лицето ти. С кого говориш?

Как се чувстваш?

Задавах си въпроси мислено, а после и на теб.

Говорих си,

споделях ти през времето, дано ме чуеш

и малко да ме разбереш. И казвах ти и, казвах ти: животът с теб ми е.

Прекланях се, държах ръцете ти

и спомените мислено прелиствах, дано там някъде далеч усетиш ме. Главата си на рамото ми да сведеш, на тялото отмора да дадеш,

в душата да усетиш нашия копнеж. Не знам дали изтърка се,

но знай, обичам те. И ще продължавам да я правя,

да й давам, да я искам

тази наша обич чудновата, появила се с усмивка

от едно докосване и шепот тих.

Не ще те пусна, не ще те изоставя. Не давам клетва,

но тоз живот със тебе ще направя.

С достойнство горд до теб ще се изправя.