Без антибиотици сме обречени

За да се използват разумно, е нужно да се вземат проби за микробиологичен анализ преди назначаване на антибиотична терапия, припомня доц. Росица Вачева

Всяка година повече от 700 000 жители на Стария континент губят живота си от инфекции, причинени от множествено резистентни бактерии. Очаква броят на починалите да нарасне до 10 млн. през 2050 г., ако нищо не се предприеме за ограничаване на резистентността.

„Според доклад на СЗО нито един от 43-те антибиотици,

които се разработват в момента, не се справя в достатъчна степен с проблема с лекарствената резистентност при най-опасните бактерии в света", обяснява доц. Росица Вачева.

„Ако глобалната антимикробна резистентност остане без контрол, ние сме изправени пред бъдеще, в което дори леките инфекции могат да означават смърт", алармира тя. И обръща внимание и на друг аспект на множествената резистентност - инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Смята се, че най-малко 20% от инфекциите, свързани с медицинското обслужване са предотвратими чрез устойчиви и многостранни програми за превенция и контрол на инфекциите. Посредством стриктното спазване на мерките за превенция и контрол на инфекциите, като напр. дезинфекция на ръцете на лекари и медицински сестри, се постига ограничаване разпространението на множествено резистентните патогени от пациент на пациент и медицински персонал.

Всяка година в Европейския съюз близо 4 млн.

пациенти придобиват инфекции в болниците и приблизително 37 000 от тях завършват летално, като директна последица от заразяването в лечебните заведения. Товарът на тези инфекции (здравен , икономически) е сравним с този , причинен от грип, туберкулоза и HIV/AIDS взети заедно. По данни на ECDC 75% от този товар се дължи на инфекции, свързани с медицинското обслужване.

Освен това проучване на ECDC оценява тежестта на 5 типа инфекции, причинени от мултирезистентни бактерии и влиянието им върху общественото здраве в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Товарът се измерва с: брой на случаите, смъртни случаи , директен резултат и годините живот, инвалидизиран от увреждания. Проучването показва, че 39% от товарът е причинен от инфекции с бактерии, резистентни на последна линия антибиотици като карбапенеми и колистин. „Това нарастване на резистентността започва от 2007 г. и е много тревожно, защото тези антибиотици са последните възможности за лечение. Когато те вече не са ефективни, е изключително трудно или в много случаи невъзможно да се лекуват инфекции", предупреждава доц. Вачева.

Антимикробната резистентност (АМР) възниква,

когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите се променят с течение на времето, и спират да реагират на лекарства, в това число и на антимикробните, каквито са антибиотиците, антивирусните, противогъбичните и антипаразитните средства, използвани за лечение на хора и животни. Особено опасно е бързото развитие и разпространение на т. нар. „супербактерии". Това са микроорганизми, които причиняват нелечими със съществуващите антибиотици инфекции. Така се възпрепятства ефективната превенция и терапия на много заболявания, някои от които - животозастрашаващи. Увеличава се и рискът от тяхното разпространение, тежкото им протичане и в някои случаи - леталния им изход.

Друг проблем, който буди тревога в медицинската

общественост е, когато някои бактерии, които нормално са чувствителни към антибиотици, станат резистентни в резултат на адаптация чрез генетична промяна (придобита резистентност). В човешкия организъм, гените, кодиращи антибиотичната резистентност при един вид бактерии, могат лесно да се прехвърлят на други бактериални видове, чрез обмяна на генетичен материал.

Известният микробиолог обяснява че инфекциите, предизвикани от резистентни бактерии, изискват повече грижи, както и алтернативни и по-скъпи антибиотици, които могат да имат по-тежки нежелани реакции. Лечението на резистентните бактерии изисква също така и интравенозни антибиотици, прилагани в болниците, вместо перорални антибиотици, които могат да се приемат вкъщи. Тя дава пример с инфекции при пациенти, причинени от бактерии като Enterobacteriaceae (често Klebsiella pneumoniae, резистентни на карбапенеми). За лечението на тези болни няма рационален избор на антибиотична терапия и лечението често се провежда със стари и токсични антибиотици като колистин. „Не веднъж сме се сблъсквали с подобни примери в Лабораторията по микробиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ". Имало е случаи, в които се е налагало да използваме и контактите си на европейско ниво, само и само да успеем да помогнем на дадения пациент, който в противен случай би загинал", разказва доц. Вачева.

Как да се насърчава разумната употреба на антибиотици

o Вземане на проби за микробиологичен анализ преди назначаване на антибиотична терапия.
o Доказано е, че проследяването на антибиотичната резистентност и данните за употребата на антибиотици в болниците предоставят полезна информация за насочване на емпиричната антибиотична терапия при тежко болни пациенти.

o Антибиотиците са ефективни само срещу бактериални инфекции – те не могат да Ви помогнат да се излекувате от инфекции, причинени от вируси, като настинка или грип.