Няма да има ръст на осигурителната вноска

Това обяви премиерът Димитър Главчев, междувременно анализ на „Подкрепа" показва, че делът на работещите бедни се е увеличил с 50% за 15 години

Делът на работещите бедни у нас устойчиво расте. Увеличението, спрямо 2000 година е с 50%, като през 2016 г. те са били 11.6% от заетите, а през 2023 г. са 11.4%. Това показват данните от анализа на "Подкрепа".

 „Работещи бедни жизнен минимум и 

минимално заплащане на труда" на КТ „Подкрепа", които бяха представени официално днес от главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев. Изводът от анализа е, че прилаганите политики за борба срещу бедността не дават осезаем резултат.

За последните четири години минималната работна заплата (МРЗ) нараства от 57% до 62% от издръжката за живот за 2024 г. Увеличението на МРЗ, спрямо издръжката за живот е с около 1.2% на година. 

Темпът на нарастване обаче е 

недостатъчен за постигане на адекватни минимални заплати в обозримо бъдеще, като за това биха били нужни 30 години. Също така покупателната способност на МРЗ не осигурява ефективна борба срещу бедността и социалното изключване. България е държавата с най-ниска минимална заплата в ЕС и най-ниски доходи на домакинствата. Около 450 000 са осигурените на минимален осигурителен доход от близо 3 млн. заети. Населението в риск от бедност е 30% през 2023 г., от съвкупността от над 44% през 2008 г. Приблизително половината домакинства са под прага на бедност преди социални трансфери.

Сред възможните решения са преодоляване 

на проблема с работещите бедни са транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, приемане на легална дефиниция за издръжка за живот, законово обвързване на МЗР с издръжката за живот. Възможни решения според КТ „Подкрепа" са още въвеждане на необлагаем минимум за доходи под жизнения минимум, данъчна система отчитаща броя на лицата в домакинство и адекватна система за социално подпомагане.