Не може без медицински стандарт за здравни грижи

Той определя качеството, към което се стремим, а закриването на лечебни заведения ще стане от само себе си, защото вече няма медицински сестри в тях, казва Петя Недкова

- Г-жо Недкова, в БАПЗГ доволни ли сте от проекта на стратегия за справяне с кадровата криза?

- Доволни сме, че все пак има такава стратегия, защо отдавна настоявахме за създаването ѝ. Проблем е, че тази стратегия е само за медицински сестри и акушерки, а не за всички специалисти по здравни грижи. Ние сме против това да се прави реформа на парче. С годините са натрупани страшно много проблеми заради недалновидни политически решения и замитане под килима на неудобните за решаване въпроси. И в крайна сметка проблемите в здравеопазването се задълбочават.

- Кои са те?

- Всички знаят, че кадровата криза много отдавна е в ход, ние предупреждавахме настоятелно законодателната и изпълнителната власт със статистики, с писма, че ще настъпи момент, когато няма да има медицински сестри в България. Съгласни сме със заключенията на Министерството на здравеопазването, изложени в Стратегията, но ние имаме своите обяснения за неблагополучията във времето. Отчитаме факта, че липсата на воля за решаване на проблемите се дължи на факта, че усилията за решаване трябва да започнат сега, а промените ще се видят след 10 години. При тази политическа динамика никой няма възможност да мисли в такава перспектива, а от СЗО ни предупреждават, че ситуацията със здравната сила, не само у нас, е бомба със закъснител и може да доведе до проблеми в системата на националната сигурност, част от която е и здравеопазването. Това вече пролича при КОВИД-кризата.

- Кои са основните причини за тази липса на медицински сестри?

- Основните причини са икономически, липсата на достойно и адекватно заплащане за положения труд. Отдавна чакаме остойностяване, което трябва да се направи по предварително разработена, съгласувана със съсловието и национално утвърдена методика, както е в останалите страни. Главните медицински сестри (или директорите по здравни грижи, както предлагаме да се наричат), притежават компетентности да направят цялостна оценка за натовареността на медицинските специалисти по здравни грижи, а заплащането трябва да се формира на основата на професионални компетентности и интензивност на работата. Без такава методика заплащането няма да мотивира специалистите, защото винаги има съмнение за субективизъм при оценката. През годините МЗ направи опит да въведе методика за разпределение на финансовите средства в лечебните заведения, но не можеше да я наложи, защото не е принципал на всички лечебни заведения.

Друг проблем е работната среда. Липсата на медицински сестри и порочната практика на заместването им с други недостатъчно квалифицирани специалисти води до прекомерна натовареност на медицинските сестри и усещане за несправяне с професионалните задължения и трудно постижими резултати. Синдромът на изпепеляването е налице. Създава се чувство за потиснатост и недооцененост, поради факта, че автономните дейности на медицинските сестри не са нормативно определени и здравните грижи не са самостоятелно звено, не се самоуправляват, а са подчинени изцяло на лекарите, на началника на отделението и т. н. Лекарите са водещи в медицинския екип, но здравните грижи и правилата за извършването им са работа на нашето съсловие.

Също така кариерното израстване е силно ограничено, то е само в посока на ръководител (старша медицинска сестра и главна медицинска сестра). Високоспециализираните сестрински дейности и всички допълнителни квалификации трябва да носят повече правомощия, по-голяма автономност и по-високо възнаграждение, а съответно и престиж. В момента и малкото медицински сестри, придобили специалност, не винаги получават по-високо възнаграждение и извършват същите дейности, както и тези, които не са толкова квалифицирани.

Липсата на нормативно определени правила за работа доведе до кадровия дефицит и нежеланието на младите хора да учат професията. В БАПЗГ сме изчислили, че за периода от 2018 г. до 2022 г., според коефициента на заместване спрямо сестринската работна сила, на всеки 100 сестри, които предстои да напуснат системата, ще има 73, които да се включат в нея. Така че в момента не можем да наваксаме броя на липсващите.

- В стратегията се предлага началната работна заплата на медицинските сестри и акушерките да бъде 90% от средната работна заплата (СРЗ), достатъчен ли е този праг?

- Приоритет номер едно е стимулиращо и справедливо заплащане. Практиката е доказала, че не може да се разчита само на договорното начало с работодателите, както се казва в Стратегията. Пазарната логика сочи, че когато една стока е дефицитна, цената ѝ се увеличава. Няма обяснение, че това години наред не се случи със заплатите на медицинските сестри. Когато се повиши минималната стартова заплата по Колективния трудов договор (КТД), всички я получават, без да се отчитат квалификациите и натовареността на работата. Имаме данни за съотношението на стартовите заплати на медицинските сестри в страните от ЕС към средната работна заплата за съответната страна. Това е полезно сравнение, което отчита социалния престиж на професията. В 15 от 25 страни в Европа стартовите заплати на медицинските сестри са над средната работна заплата за страната. Заложените 90% от средната за страната в Стратегията няма да изиграят стимулиращата роля, която се очаква, още повече, че тези заплати могат да бъдат дадени в лечебните заведения, на които Министерството на здравеопазването е принципал.

- А промените, които засягат амбулаторните здравни грижи?

- Едва преди 2 години се даде право на медицинските сестри да създават самостоятелни и групови практики, но то е твърде ограничено, защото липсва възможност тези практики да сключват договор с НЗОК за дейностите, които извършват. По този начин малко пациенти могат да си позволят да разчитат на тези амбулатории, защото трябва да плащат от джоба си. Отдавна настояваме медицинските дейности в амбулаториите по здравни грижи да се финансират от НЗОК. По този начин всеки здравноосигурен ще има възможност да получава здравни грижи в извънболничната помощ.

- Какво е мнението Ви за другите приоритети на МЗ?

- Приоритет две е намаляване на натоварването на медицинските сестри. В годините отпаднаха редица изисквания за качество на дейностите в ЛЗ - задължителната акредитация, броя на медицински специалисти по здравни грижи спрямо броя на лекарите в медицинските стандарти, а Медицински стандарт за здравни грижи и досега не е приет. В предложения от БАПЗГ Медицински стандарт „Здравни грижи" е заложено в рамките на една година от приемането му да се направи анализ на ситуацията, да се определи броя на медицинските специалисти по здравни грижи в различните структурни звена на ЛЗ (хирургични, терапевтични, педиатрични, интензивни и т.н. отделения), да се види колко липсват и да се направи план за набавянето им до 2030 г.

- Сега в стратегията се казва, че няма да се въведе задължителен стандарт, защото медицинските сестри са малко, а само пожелателни величини, това добре ли е според Вас?

- Ние възразяваме срещу това. Трябва да има стандарт, за да правим оценка. Трябва да знаем какъв брой медицински специалисти по здравни грижи са необходими, за да се предоставя безопасна грижа за пациентите. Броят на персонала не може да се определя само от работодателите. Необходими са нормативно определени национални стандарти. Освен това, ако един стандарт не е задължителен, как ще изиграе своята роля? Това е абсурдно! В проекта на медицински стандарт „Здравни грижи" има методика за изчисляване на нуждите от персонал. Заложили сме и възможността 20% от медицинските сестри, необходими за едно структура, да бъдат заменени от здравни асистенти. Подчертавам, до 20%, а не в едно отделение да има една медицинска сестра и всички други да са здравни асистенти и да смятаме, че сме си свършили работата. Трябва да има критерии за качество, които да са ясни, за да знаем към какво да се стремим.

- Тоест, без въвеждане на минимални задължителни стандарти за броя на медицинските сестри в различните отделения е невъзможно да се реши кадровата криза, така ли?

- Да, абсолютно невъзможно е! Разглеждали сме нормативни документи в европейски държави (Германия, Словакия), в които в закон или наредба се определят минималния брой на медицинските специалисти и другия персонал, който задължително трябва да е наличен, за да може да работи определено лечебно заведение за болнична или извънболнична помощ. Ако и ние нямаме такъв документ, нищо няма да свършим.

- Ако се въведе този задължителен Медицински стандарт по здравни грижи, от който властите се страхуват, правили ли сте изчисления до каква степен ще засегне лечебните заведения?

- До голяма степен, защото има лечебни заведения, в които броя на медицинските сестри е опасно недостатъчен, но това е единственият правилен път. Трябва да имаме заложени критерии, към които да се стремим, иначе няма как да стане. Тези дни ще внесем за пореден път в Министерството на здравеопазването нашите обоснования за приемането на изготвения от нас проект. Ако Медицински стандарт „Здравни грижи" бъде приет до края на 2025 г. и се направи анализ на нуждите, то в края на 2026 г. ще имаме план за привличане и задържане медицинските специалисти по здравни грижи в ЛЗ за болнична помощ. В извънболничната помощ има заложени стандарти в Националната здравна карта.

- Преструктурирането на болниците вероятно ще влезе в този план?

- То ще се случи и без да го казваме. Вече има лечебни заведения, които ще се закрият от само себе си, защото няма кой да работи в тях. Системата на здравеопазването няма как да функционира без медицински сестри.

- В стратегията се предлагат нови професии като алтернатива на медицинските сестри - например лекарски асистенти. Това доколко е приемливо?

- Ние категорично не го приемаме. Всяка професия се развива в своето професионално направление. Нужно е да се привлекат повече кандидати за специалност „Медицинска сестра". Предложението ни е да има магистратури за медицински сестри по клинични специалности и тази допълнителна квалификация да носи повече отговорности, по-добро заплащане и по-висок обществен престиж. Друг вариант е придобиването на специалност. И в момента има такъв пример – медицински сестри, които придобиват специалност извън България. Например медицинска сестра, която е учила в Полша, сега приема пациенти самостоятелно като специалист по сърдечна недостатъчност. Разбира се, тя е в постоянна връзка с лекар, но приема сама пациенти, може да оценява състоянието им и е достатъчно компетентна за това. В Европа има специализации за медицински сестри, които се грижат за диабетно болни, деца или възрастни, за болни с астма и др. Тези квалифицирани медицински сестри не могат за заменят лекарите, те наблюдават пациента и при отклонение от нормата, веднага сигнализират, знаят кого да уведомят, какво да направят. Придобиването на специалност, на диплома за магистратура по клинична специалност, модулно обучение за специфични дейности по линия на продължаващото медицинско обучение са възможности за кариерно развитие и мотив за обучение.

- Подкрепяте ли мерките за обучение на децата в градините и училищата за професията на медицинската сестра?

- Това е добра комуникационна стратегия, защото сега не са много видими, особено в извънболничната помощ, нито медицинските сестри, нито акушерките. Всички доклади на ЕС за състоянието на здравеопазването в България и препоръките на СЗО са да разширим първичните здравни грижи. Грижите за хора с хронични състояния и за здрави хора са важни за общественото здраве. Една медицинска сестра е достатъчно компетентна да извършва профилактични и промотивни грижи. За съжаление ние ликвидирахме добрата практика на патронажните грижи, женските и детските консултации, грижите за бременните жени, наблюдението на нормална бременност, осъществявани от акушерки и медицински сестри. Добре е децата да знаят какво вършат медицинската сестра и акушерката.

В Стратегията е отбелязано, че наименованието на професията в женски род отблъсква момчетата да кандидатстват за нея. Затова трябва да се помисли, да се направи проучване и евентуално да се смени името, но не сме съгласни да ни наричат нечии асистенти - това предполага зависимост, а нашата професия е автономна.

Не казахме нищо за акушерките, според стратегията, те са достатъчни, според нас - не. Те също липсват в извънболничната помощ. Съгласно квалификационната характеристика на акушерките, те имат право да наблюдават нормална бременност, да полагат грижи за жените в пред и следродилния период. Българските жени имат право и нужда от акушерска грижа и това не трябва да се пренебрегва. Тяхната автономна роля е силно подценена и това отблъсква младите хора от професията "акушерка", не само заплащането на труда. Сега е времето да се търси решение за запазването на квалифицираните ни акушерки, а не след време, когато техният брой ще бъде критично нисък, както е сега при медицинските сестри.

- Ако трябва да обобщим, кои са най-важните промени, които трябва да даде стратегията, за да пребори кадровия дефицит?

- Най-важните приоритети за нас са да се приеме Медицински стандарт „Здравни грижи" и да се изчисли необходимия минимален брой медицински специалисти спрямо броя и тежестта на пациентите. Стартовата заплата да бъде равностойна на средната работна заплата за страната и това да бъде валидно за всички лечебни заведения, независимо от тяхната собственост, също така заплатата да расте в зависимост от придобитите квалификации и интензивността на работата. И освен това професиите от направление „Здравни грижи" да се обявят за защитени с пакет от мерки за задържането и възпроизвеждането на тези медицински специалисти.