Да се даде повече път на младите

Системата рано или късно трябва да обърне внимание на нещо, което действително куца в България и това е лечението на на мозъчния инсулт, казва д-р Александър Сираков

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Това е едно голямо признание, имайки предвид, че наградата идва от българското медицинско съсловие и БЛС и е свидетелство, че българската медицинска общност най-накрая разглежда младостта не като порок. Това е нещо много хубаво и показва уважение към труда ни и към научното ни развитие. Мен лично най-много ме впечатли това, че доколкото съм наясно, номинациите идват от наши студенти, което е още едно невероятно признание за усилията, които полагаме в обучението на по-младите.

- Защо избрахте да станете лекар?

- Това е низ от семейни решения. Бях въвлечен от професията на баща ми и чичо ми, за мен медицината винаги е представлявала интерес и това се корени във факта, че в семейството ми има много лекари.

- Към коя специалност се насочихте и защо?

- В началото на следването ми, до втори курс, имах удоволствието да проследя първите стъпки на проф. Станимир Сираков, тогава д-р Сираков, обучението и развитието на българската ендоваскуларна школа и невроинтервенците. Като второкурсник бях пленен от минимално инвазивните процедури и факта, че с катетъра достигаш до мозъка през артерия на крака. За мен това беше нещо феноменално.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Да, смятам, че критиките, които чуваме в днешно време, че българското медицинско образование не е на световно ниво, са абсолютно безпочвени. Образованието, което се получава в българските медицински университети и в частност МУ-София е на световно ниво. Винаги има какво повече да се желае, но висшето образование може да се разглежда и като едно индивидуално обучение, човек трябва да бъде склонен да усъвършенства себе си през целия този период.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Смятам, че българската здравна система има много плюсове, които ние сме склонни да неглижираме, но и много минуси, разбира се, които трудно могат да останат незабелязани.

- Кои са плюсоветe?

- Те са много. Перспективите за развитие и възможностите за реализация на младите лекари у нас са много по-високи, отколкото в една страна от Западна Европа като Германия. Повярвайте ми, казвам го от личен опит. Достъпът до специалисти и възможността на пациента да комуникира и да бъде прегледан в изключително кратък срок при лекари от всякакви дисциплини, не вярвам, че може да се случи нито в Скандинавските държави, нито във Франция или Обединеното кралство. Смятам, че това е значително предимство.

- А минусите?

- Минусите ще се въздържа да ги споменавам, но смятам, че те могат да бъдат характеризирани с нашия балкански манталитет. Не смятам, че проблемите ни са толкова големи и значими или че аз съм толкова компетентен, че да ги дискутирам.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Да, иначе каква би била медицинската ни цел. Пациентът е преди всичко този, който е важен, неговото здраве, както и това ние да предоставяме адекватна медицинска услуга. Продължавам да смятам, че българското здравеопазване е центрирано и орбитира около пациента.

- Бихте ли останали да работите в България?

-Да, разбира се. Както неведнъж съм казвал всеки един млад лекар има възможност да отиде в чужбина и винаги може да намери реализация там, но смятам, че дължим нещо на нашите родители, на нашите баби и дядовци, а и на самите нас. Оставам, защото смятам, че ние младите лекари има какво да дадем. Българското здравеопазване дава възможности за реализация, просто е необходима доза усилие и доста трудолюбие.

-Виждате ли възможност за кариерно развитие тук?

- Да, особено изхождайки от факта, че аз работя в толкова рядко срещана специалносткато интервенционалната неврорентгенология. Тя е изключително конкурентна, такива са и услугите, които предлагаме, тъй като тези медицински дейности са разглеждани като част от неврохирургията и неврологията. С доста усилия успяхме да се реализираме. Смятам, че щом аз извървях този път, всеки млад човек може да се реализира в това, което иска. Не беше лесно, отне ми изключително много време и усилия.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали в избраната от Вас специалност?

- Да, смятам, че заплащането е достойно и пропорционално на услугите, които предлагаме и се стараем да бъдат все по-добри. Нямам представа как стоят нещата в частния сектор, но смятам, че финансовият резултат се променя в момента, в който придобием необходимата компетентност, сертификация и специалност.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Безспорно те са съизмерими с водещите европейски центрове за лечение на мозъчно-съдови заболявания. С ръка на сърцето мога да го потвърдя конкретно за нашето Отделение по образна диагностика към УМБАЛ „Св. Иван Рилски".

- Плаши ли ви агресията сред пациентите и с какво си я обяснявате?

- Отново ще се върна на характерния за нас балкански манталитет, поведение и българщината. Не ме плаши, но понякога е трудно да преглътнеш агресията от страна пациента, което от своя страна и затруднява комуникацията с лекаря. Наблюдавам обаче тенденция за повишаване на доверието в българския лекар. Аз вярвам, че процесът е двустранен и винаги трябва да протягаме ръка в момент на трудност дори и тогава, когато липсва комуникация от другата страна. Ние лекарите често разглеждаме тази комуникация от нашата гледна точка и влизаме в обувките на пациента едва когато застанем на негово място, макар и твърде късно. И ние лекарите трябва да сме по-търпеливи и отворени за диалог. Да, трудно е понякога, има агресивни пациенти и такива подхождащи с презрение на моменти, но смятам, че това се наблюдава във всички сфери, а не само в тази на здравните услуги.

- Смятате ли, че правилата, по които работи здравната каса с лекарите и болниците са добри и защо така мислите?

- Аз не смятам, че ние сме хората, които трябва да се оплачат от това, защото благодарение на подкрепата от НЗОК и МЗ, успяваме да лекуваме адекватно пациентите с мозъчно-съдови заболявания. Единственото, в което в последно време усещаме трудности, е да се впишем в променливите финансови времена и инфлацията, но въпреки всичко успяваме. Не смятам, че ние, специалистите от нашата дисциплина, или аз точно трябва да се оплакваме по отношение на подкрепа, финансиране и методики на здравната каса.

- Мислите ли, че има нужда от промяна в системата и в каква посока?

- Изхождайки от факта, че съм награден за млад лекар, смятам, че все още съм далеч от това да критикувам системата. Пак казвам, че намирам много от плюсовете в нея, единственото, което искам да вмъкна като уместен коментар на Вашия въпрос е, че системата рано или късно трябва да обърне внимание на нещо, което действително куца в България и това е лечението на мозъчно-съдовата исхемична болест, на мозъчния инсулт. Доколкото знам в момента се реализира един доста сериозен проект, който въпреки трудностите в реализацията му, трябва да стане факт. Това е една oт критиките ми към сегашната здравна система. Крайно време е България да предлага адекватно лечение на този вид патология, а не само това, което в момента се опитват да предлагат водещи центрове в страната и разбира се в София, визирам тромболитичното лечение на исхемичния мозъчен инсулт. Време е да се прилага механична тромбектомия, така, както се прави навсякъде по света, дори в една съседна Сърбия от преди 15 години.

- А мислите ли, че има нужда от промяна на етичните стойности в гилдията?

- Ако съм разбрал правилно въпроса, може би е редно да се даде малко повече път на младите и пак казвам, нека нашето съсловие не бъде така осъдително към младостта, към младите специалисти, които имат доста голям потенциал и перспектива за развитие.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Има динамика, която е в положителна посока. Смятам, че във всеки един аспект на българската медицина се наблюдават тенденции за подобряване на услугите. Дали за мен те са позитивни – да, такива са, дали за някой друг са негативни – не мога да отговоря конкретно на този въпрос, но аз избирам да бъда оптимист и смятам, че това, което се прави е в добра насока със сигурност.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването, според Вас и какво бихте им казали?

- От всеки един от нас. Не смятам, че ролята на министъра на здравеопазването е да определя и насочва българското здравеопазване в каквото и да е посока, нито на който е и да е било друг човек от ръководните органи на НЗОК и прочее. Бъдещето на българската медицина и здравеопазване зависи от всеки един лекар.