По-високи заплати са възможни без лимити

Ако няма механизъм, по който той да бъде премахнат, нека бъде по-голям и да се изплаща редовно, казва Янита Андреева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- В момента финансовото ни състояние е стабилно. Нямаме просрочени задължения и дори успяваме да правим някои ремонти. Същевременно, изплащаме апаратура по лизингови договори. Заедно с текущите ни задължения към 31 октомври сумата възлиза на около 100 000 лева. Това са пари за лекарства, консумативи, елекричество и т.н. Към 2018-12019 г. имахме много просрочени задължения, най-вече към НАП. По план им изплащахме около 50 000 лева месечно. Към април 2024-та сме се издължили, включително и с лихвите. Възбраната върху имота и апаратурата е вдигната, стоим добре финансово. Не беше лесно, но успяхме да излезем от спираловидната криза. Имаше период, в който лихвите бяха станали повече от задълженията ни.

- Защо се случва така, че повечето болници постоянно генерират дългове? На какво се дължи?

- Назад във времето, до 2012 г. все още можеха да се отлагат плащания към НАП. Като финансист, според мен, на това се дължаха и трупаните от болниците дългове. Впоследствие обаче оттам възложиха рестрикции, като за неплатени задължения се спират всякакви плащания на търговските дружества. Така се случи и при нас, след като средствата не са търсени продължително време от НАП, предишното управление на МБАЛ-Дулово явно е решило, че може да отлага тези плащения. Така се бяха натрупали сериозни суми особено от наказателните лихвите, достигащи до 10 на сто. Например при при задължениеот 2 млн. 700 хил. лв. лихвата достигна до 1 млн. 700 хил. лева. Имаше момент, в който погасявахме главницата, а лихвата оставаше. Както вече казах, с погасителния план, успяхме да изчистим всичко в рамките на три години.

- Това не е ли за сметка на лечебната дейност, на пациентите?

- Като цяло, не бих казала, че е за сметка на лечебната дейност. По-скоро беше за по-малките заплати, които давахме на хората. Въпреки това, постарахме се да изпълним възнагражденията по колективния трудо договор. След месец април т.г. вече успяхме два пъти да ги вдигнем, макар и не толкова много, както на мен и на хората им се иска. Всичко е въпрос на възможности. Лимитът, отпуснат ни от НЗОК, ни стига горе-долу за поддържане на финансовото ниво. Няма как да крия, много разчитаме и на субсидията от Министерството на здравеопазването.

- Националното сдружение на общинските болници жали в съда методиката, по която се определят средствата за лечебните заведения в отдалечени и трудно достъпни райони. Къде, според Вас, са пробойните в документа?

- В това отношение МБАЛ-Дулово няма от какво да се оплаче, тъй като ние попадаме в категория, която ни дава възможност на повече приходи. Освен това министерството финансира и допълнителни дейности, като психиатрични, спешност, съдебна медицина, ТЕЛК. Аз мисля, че ако един мениджър добре подреди нещата, може да кандидатства и за друг вид субсидия. Изискването за отдалеченост в методиката не се определя във време, а в изминати километри. За мен 40 км до лечебно заведение, както е описано в нея, е серизно разстояние, а в нашия регион, както и в повечето в България, не са както е около областните градове и университетските центрове. Нашата болница е общинска, малка и нивата на компетентност са по-ниски. Най-близкото място, където може да бъде направено микробиологично изследване е в Силистра, в чиято болница имаме сключен договор за това. Ако едно дете постъпи при нас и се изисква да бъде направена микробиология означава, че трябва да му вземе секрет и кола с шофьор да закара пробата за изследване. Наистина, ако някоя болница е не на 40, а на 38 километра, хората ще бъдат ощетени до известна степен. Като цяло обаче, методиката за случаи, като нашия, е добра. Като лечебно заведение в труднодостъпен и отдалечен район, ние сме задължени да осигурим и 24-часово разположение на специалисти за консултации в спешния център, за което МЗ също плаща. В това отношение нещата финансово при нас стоят добре. Надявам се през 2025 г. субсидията да е колкото е и сега, да не я намаляват, защото ние наистина разчитаме на нея.

- Ще можете ли осигурите на хората заплати с 20% повече, както настояват синдикатите в бъдещия КТД, преговорите по който предстоят?

- Виждането ми е, че или трябва да отпаднат лимитите, или да бъдат доста по-големи, за да можем да се справим. Случва се понякога да планираме пациенти, когато състоянието им го позволява, за да не надскочим границата за месеца. Ние имаме 79 легла в пет отделения и изпълняваме лимита, който е около 300 000 лева месечно. Понякога ние сме изработили тази сума преди последната седмица на месеца и формираме надлимитни суми. Те обаче се бавят от страна на касата. Преди дни ни бяха преведенитези за месец март – 50 000 лева. За това време ние сме направили разходи, изплатили сме заплатите на хората, но чакаме продължително време, за да получим изработените средства. Трудно е за едно търговско дружество да понася това забавяне. Това е най-големият проблем пред болниците.

- Какво, според Вас, трябва да бъде решението?

- Ако няма механизъм, по който лимитът да бъде премахнат, то той нека бъде по-висок и да се изплаща по-редовно. Друг е въпросът, че здравето не може да бъде лимитирано. За мен това не е нормално. Нормално ли е за лекарите, та нали в НЗОК работят точно лекари?! Не можем, например, да върнем пациент с пневмония, защото се изпълнили лимита. Недопустимо е да държим празно отделението, заради изчерпването му, а хората да боледуват вкъщи. Накрая те ще се върнат във влошено състояние, за чието лечение ще са необходими повече средства.

- Много Ваши колеги се оплакват от губещите дейности. При Вас как се справяте?

- Има ги и при нас. Такова е рентгеновото отделение, заради скъпата поддръжка на апаратурата, лекари се намират трудно. Трябва обаче да го имаме, защото без него не могат да работят Вътрешното отделение и Отделението по неврология. Поддържаме нерентабилни структури, които не ни носят печалба, но здравето не бива да се обвързва с чиста търговия. Нужен е и морален елемент. В нашата болница Отделението по хирургия работи изцяло на загуба, а АГ-отделението е на ръба. Ръководител на едно търговско дружество би ги закрил. Погледнато от морална гледна точка обаче, как да стане това в община, отдалечена и с бедно население. И в двата случая това са важни дейности и не можем да се лишим от тях. Една родилка не може да пътува 40 км, които можеи да не пропътува до друго лечебно заведение. Нашият район е селскостопански, случват се битови злополуки – порязани, отрязани ръце и крака. Първата помощ е хирургичната, да се хранат кръвоносните съдове, да спре кървенето и едва след това пациентът да бъде транспротиран, ако се нуждае от нещо повече. Затова не можем да я откажем на хората.

- Какво е решението за губещите отделения?

- Назад във времето тук се е разчитало и на подкрепата на общината. В продължение на дванадесет години ние я имахме, тъй като предишния кмет д-р Юксел Ахмед беше и лекар. Оттам годишно имахме около 300 000 лв. годишно. За нас това беше сериозна подкрепа особено за губещите дейности, защото въпреки евтините клиничние пътеки, по които работят, те са тук и при нужда могат да окажат помощ. Важно е да се гледа и спазва и моралният ангажимент. За съжаление, при новото ръководство на общината, това не е така, ще бъдем без субсидия оттам тази година. Издръжахме, защото към момента няма нов КТД. Ако от 2025-та има такъв, то не е ясно, как ще се справим. От следващата година, тъй като се вдига минималната работна заплата на 1077 лв., това засяга 44 човека в болницата, за което трябва да се погрижим. След тях са 60 медицински специалисти – сестри, акушерки, чиито възнаграждения също трябва да бъдат променени. Това е сериозно сума. Тук не включвам лекарите, защото заплатите им за малка болница, като нашата, са доста добри. В някои отношения те са дори една идея по-високи от тези на техни колеги в по-високо ниво лечебни заведения.

- Колко получава един лекар в МБАЛ Дулово и защо заплатите тук са по-високи?

- По-високи са, защото рискът на лекарите в малките болници е в пъти по-голям от този на колегите им в големите болници. Например, при едно спешно раждане през нощта, нашият АГ специалист е сам. Той трябва да се справи сам, защото няма други, които да извика на помощ, както е на други места. При нас акушер-гинеколозите на цели трудови договори са двама, редуват се. Има и трети, който идва почасово, когато те преценят, че им е нужна подкрепа. Като се има предвид това, оправдано е да се плаща повече на тези хора, за да имат стимул и да останат. Колкото до заплатите на лекарите, стартовите са 3000 лв., като се сложи изнъредния труд в спешното отделение и дежурствата, сумите се удвояват. За мен това е нормално и така трябва да бъде още повече за малък и непривлекателен район, като нашия, трябва да има нещо, заради което те да не си тръгнат оттук.

- При тези заплати търсят ли работа в болницата, има ли нови кадри?

- Нови кадри нямаме. За съжаление, лекарите са малко. Нашите момичета и момчета, като завършат в големия град, не се връщат в Дулово. Там те имат много повече възможности, специализират, усъвършенстват се.

- Как гледате на идеята да се намаляват цените на клиничните пътеки при преизпълнение на бюджета от дадена болница?

- Не ми звучи логично, както и другата, да се обвързва цената на КП със заплатите. Като финансист, за мен това е безпочвено. Каква е логиката, след като сме изпълнили дадения финансов обем, трябва ли следващите пациенти да лекуваме за по-малко пари?! Половината лекарства ли да им даваме, половината изследвания ли да им правим?! Естествено е, че не могат да се правят икономии за сметка на пациентите. Освен това, за разлика от чужбина, тук болните получават навременна лекарска помощ от специалист. Аз съм била в чужбина при моите близки. Викали сме линейка за болно дете, тя идва на 30-та минута, но без лекар в нея. Достъпността у нас е нещо, което не бива да се подценява. Напротив, трябва да я оценяваме. В това отношение ние сме на светлинни години преди тях, та дори в марките населени места, в общинските болници, като нашата. Точно затова нашите, общинските болници не бива да бъдат пипани. Те трябва да бъдат съхранени независимо, че се чуват и други мнения. Вярно, че имаме общо над 350 лечебни заведения за болнична помощ в страната. Мисля, че не бива да се създават още. Предостатъчно са и тези.

- Какви са очакванията Ви от новото ръководство на БЛС?

- Очаквам малко по-логични действия в преговорния процес по анекса към НРД. Причината е, че при ощопрактикуващите лекари има доста добри плащания, капитация и т.н. За мен плащанията трябва да са според извършената работа и отчетена дейност. Ето върху това да помисли новото ръководство.

- Какви са очакванията Ви от евентуално избрано ново правителство и здравен министър?

- Очакванията ми са наистина да има работещо правителство и работещ здравен министър. Ако има, добре е да се преосмислят лимитите