Очакваме новите центрове за тромбектомия

- Доц. Велинов, кои бяха основните акценти в европейския конгрес по неврохирургия, който се проведе в София?
- Той протече под мотото "Иновации, образование и лидерство". Тоест, акцент бяха новите технологии в неврохирургията, като те засягат всички аспекти на тази специалност. Имаше паралелни сесии по невротравматология, невроонкология, гръбначна неврохирургия и т.н. Имахме много интересни говорители, които бяха от областта на инженерните технологии, които работят в Цюрих, в Лозана, в технически университети. Сред тях беше и българинът проф. Райчев, който беше част от екипа на НАСА. Направи се паралел между технологиите извън медицината с тези в нея. Имаше сесия за роботиката в неврохирургията, в ендоваскуларното лечение. Представиха се много напредничави технологии в гръбначната неврохирургия, които буквално позволяват на парализирани пациенти да проходят отново. Също така в ендоваскуларната неврохирургия, където се лекува исхемичен инсулт с минимално инвазивни техники и т.н. Преди конгреса проведохме и ендоваскуларен курс за обучение на 40 млади неврохирурзи от различни държави за лечение на аневризми и исхемичен мозъчен инсулт. В него участваха проф. Станимир Сираков и д-р Нурфет Альоски.-
- В каква степен тези революционни иновации са навлезли в клиничната практика и каква част очакваме да се приложат и у нас?
- Голяма част от тези иновации са в експерименталната част, но голяма част от новите технологии се имплементират и в България. Имаме киберножове, роботизирана хирургия, но тези технологии се прилагат при определени пациенти, не всички подлежат на лечение с тях.
- Какво липсва на иновациите, за да влязат в употреба?
- Всеки един имплант минава клинични проучвания, ако той не може да го направи, той не може да бъде използван. Затова много добри идеи накрая не успяват да стигнат до реализация. Технологии се развиват от много инженери, но приложението им зависи от успешното преминаване през клинични експерименти и накрая и през пациентите, затова малка част от всички експериментални разработки могат да стигнат реално до клинично приложение.
- Очакваме ли нови технологии догодина у нас?
- Има поредица от нови технологии в мозъчната неврохирургия, които биха могли да навлязат. Те вече са на пазара и се използват, но дали ще стигнат дотук е въпрос на възможности на здравната система и на болниците. Аугментиновата реалност например е едно от нещата, които в много клиники навлиза. Закупиха се нови апарати - екзоскопи, които са по-модерни от микроскопите и т.н. В нашата клиника имаме две роботизирани ръце и едно рамо, което е уникално като технология и навлезе тази година.
- Какви възможности дава това?
- Това прави работата на неврохирурга по-прецизна, освен това води до демократизация на процеса, тоест дори по-неопитни неврохирурзи биха могли да използват тази апаратура и да правят сложни операции, които иначе могат да извършват само неврохирузи с много голям опит.
- Имате ли идея докъде стигна на ендоваскуларните центрове в страната?
- Да, има одобрен план, който се следва и в който са включени колегите от различни центрове. Той ще бъде изпълнен в рамките на няколко години. Планът включва поредица от болници в повечето големи градове. Планира се изграждането на няколко центъра, в които да се извършва механична тромбектомия и по-малки центрове за тромболиза. Оборудването им и обучението на специалистите е включено в плана. Това е много важно, защото тези два метода спасяват пациентите от инвалидизация. Обучението на специалистите ще се води от дружествата по неврорентгенология, по неврология и по неврохирургия. Програмата, която сме заложили с проф. Сираков включва модул инсулти, модул аневризми и т.н. Те са активни и в момента, и по тях се обучават специалисти и сега.