Портрет

Ловецът на вируси

15-09-2017 07:30
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Ловецът на вирусиПроф. Златко Кълвачев обича рок и екзотичните дестинации, скитал е по Амазонка
Проф. Златко Кълвачев е вирусолог – изследовател и откривател на един нов, „паралелен свят", за който знаем съвсем малко, но в изучаването бързо напредваме. „Вирусите могат да са ни и приятели, ако успеем да ги „впрегнем" да работят в полза на хората", убеден е той.

Роден е в Асеновград на 17 септември 1954 г., когато е празникът на Вяра, Надежда и Любов. Но корените му са и от Манастир - селото, дало на България един президент и няколко професори. Шегува се, че е започнал да следва във Висшия медицински институт в София, а е завършил Медицинска академия. Професионалният му път започва от Русе, където е военен лекар. Като всички свои колеги от студентската скамейка и той мечтае за клинична специализация, но съдбата е решила друго. „След като се оказа, че не мога да специализирам това, което искам, попаднах на вирусологията. Последва период на мъка и нежелание за работа, но след това се случиха много интересни неща, които промениха нагласата ми", споделя той. Това става по време на няколко специализации в Русия, Финландия, Индия и САЩ, където пред него се открива един нов, вълнуващ свят. Оттогава твърди, че вирусите са „не само красиви, но могат да бъдат и изключително полезни за хората".


„Към днешна дата съм доволен, че съм вирусолог.

Получи се абсолютно случайно, но вече 30 години работя това", казва професорът. Обяснява, че знаем много малко за вирусите, тъй като и науката е сравнително нова. Първият е открит едва преди 125 години, и засега са известни около 2500, но се счита, че е много вероятно на планетата да има над 300-400 000. Така че нещата в тази област тепърва предстоят. Още повече, че не е установен целият патологичен потенциал дори на тези вируси, които са познати.

През последните години новините за Ебола, Зика, птичи грип, ТОРС, ХИВ и други подобни не стихват, но това „не е защото вирусите настъпват, а защото вирусологията се развива. "Те си вършат своята работа, ние – нашата. Те манипулират клетката, но и ние можем да ги манипулиране, за да изпълняват много добри задачи, например да лекуват рак", казва проф. Кълвачев. Дава пример с два лицензирани медикамента, които са получени на базата на вирус и вече са на пазара (Rigvir и Reolysin). С тях успешно могат да се лекуват няколко вида рак. Убеден е, че през следващите години „ще завалят" подобни препарати.


„Според мен това е бъдещето за лечението на рак.

Естествената способност на вирусите да разрушават клетката може и вече се използва успешно – тези вируси се наричат онколитични, а методът – онколитична вирусотерапия", пояснява специалистът. Освен това факт е, че 8% от човешкия геном е съставен от вирусни гени. Според професора е много вероятно тези ендогенни вируси, които ние унаследяваме, да са спасили човечеството от опустошителни епидемии, защото наличието им предопределя съществуването на специфични белтъци, техни производни, което пък ни прави генетично защитени от други вируси.

Д-р Кълвачев преминава през всички нива на кариерно развитие – от редовен докторант по вирусология във Военномедицинска академия, където успешно защитава докторска дисертация, през Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), в който е завеждащ лаборатория по молекулярна вирусология и защитава втора докторска дисертация, а през 2009 г. става професор. Работи отново във ВМА, като началник на Център за диагностика и анализ на вируси и вирози. По-късно става началник на вирусологичната лаборатория в УМБАЛ „Софиямед", а отскоро е в МБАЛ "Надежда" в София. Интересен период в живота му е работата му в Института за научни изследвания в Каракас, Венецуела (1994 - 2001 г.), където ръководи лабораторията по вирусология.


„Във Венецуела се занимавахме с екзотични вируси
,

причиняващи жълта треска, денга, енцефаломиелит. Успяхме да изолираме много местни щамове и да ги анализираме. Това е доста трудоемко, но много полезно нещо", казва той. Разказва, че един от проектите им е бил свързан с човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ). „Освен ХИВ, който причинява СПИН, има и имунодефицитни вируси по маймуните, котките и говедата. За да проучваме патогенетичния потенциал на ХИВ и възможностите да му въздействаме с различни нови препарати, ние трябваше да си разработим лабораторен модел. По това време, школата на проф. Мартин ван дер Маатен (при който се учех на ретровирусология) използваше говедото като лабораторно животно, което за нас беше неудобно и много скъпо. Но работата с говеждия имунодефицитен вирус беше необходима, защото човек няма рецептори за този вирус и може да се работи спокойно и безопасно. И така, ние успяхме да адаптираме говеждия вирус на заек, което си беше пробив, както го отбелязваха по различните форуми, където представяхме резултатите си, всичко това е публикувано. След това приготвихме няколко екстракта от гъби, събрани от джунглата на Ориноко, в които намерихме субстанции с висока анти-ХИВ активност", обяснява проф. Кълвачев. И допълва, че

при тези изследвания има и „българска следа" -

при едно идване в България, решава да провери анти-вирусната активност на екстракт от невен. „Известно е, че това растение има антибактериални и противовирусни свойства, но срещу ХИВ дотогава не бяха правени изследвания. Оказа се, че екстрактите на нашият невен, събран от района на село Манастир в Родопите (надморска височина 2 000 м.) имат уникално въздействие върху вируса на СПИН. Резултатите бяха публикувани през 1997 г. във френско фармакологично списание и вече 20 години се цитират от работещите в тази област. Няма обаче нито един цитат от български автор", усмихва се професорът. За съжаление, изследването остана на ниво лаборатория - изпитванията върху животни останаха недовършени. „Така се случи, че спонсора на този проект почина, аз се прибрах в България, а темата продължава да стои отворена", заключава професорът.

Той проявява специален интерес и към темите „вируси и рак", „вируси и трансплантация на органи" и „новооткрити вируси".

Казва, че вирусите са причина за развитие на рак в 20-70%


от случаите. Има вируси, за които директната причинно-следствена връзка с рака е доказана. При други връзката е индиректна, т. е. вирусът е необходимо, но недостатъчно условие, за да задейства канцерогенезата."Четири вируса са с доказан потенциал да причинят рак, като най-популярен е човешкият папиломен вирус, който може да причини рак на маточната шийка, пениса, ларингса и др. Човешкият херпес вирус тип 8 причинява сарком на Капоши. Един от полиомните вируси причинява карцином на Меркел (рядък, но много агресивен рак на кожата). Човешкият Т-лимфотропен вирус е свързан с развитието на левкоза/левкемия при възрастните", уточнява специалистът. Допълва, че има една немалка група вируси, които индиректно са свързани с развитието на рак. Например хепатитните вируси С и В са необходимо условие за развитие на чернодробен рак, без да са директна причина за това. Аденовирусите пък имат отношение към развитието на тумори в белия дроб, окото и др. Има и много неизяснени неща, казва проф. Кълвачев. Например, почти всички ние сме заразени с вируса на Епщайн-Бар, но само някои развиват назофарингеален карцином или лимфом. Ако знаем какъв е възпиращият фактор, може да се използва и по отношение на други тумори.


В болница „Надежда", проф. Кълвачев има нова тръпка -

вирусите и репродуктивното здраве. Споделя, че темата „инфекции и безплодие" е много важна, но се обсъжда основно по отношение на жената. „А реалността доказва, че мъжкия фактор е носител на проблема в поне 50% от случаите. Има една група от 7-8 вируса, които могат да бъдат причина за увреждане на сперматозоидите и поради това да не се стигне до качествено оплождане и успех в ин витро процедурата". Разказва, че вирусите намаляват подвижността и деформират сперматозоидите, фрагментират ядрената ДНК и потискат активността на различни ензими в сперматозоида, т.е. увреждат фертилната му способност. „Ако все пък настъпи оплождане, този вирус може да увреди плода и да стане причина за проблеми при износването на бременността", подчертава професорът.

Професорът признава, че животът му е отдаден изцяло на професията, но когато е в отпуск не мисли за вируси и работа. Любопитствам как релаксира, какво обича да прави в свободното време.

Споделя, че предпочита дългите пътувания с кола

и твърдия рок. „Имаме приятели-съмишленици, определяме си най-общо посоката и тръгваме. Преди време имахме 14 свободни дни, определихме да пътуваме на северозапад и решихме: пътуваме 7 дни в тази посока и се връщаме. На 7-ия ден бяхме в Рованиеми, Финландия, отвъд полярния кръг. Взехме си удостоверенията и тръгнахме обратно. Следващата година посоката беше югозапад – на 8-ия ден стигнахме до Лисабон. „Имам и опасни, дивашки пътувания. Участвал съм в научни експедиции по Ориноко, изследвали сме хора и животни, пушил съм с индианците. Два пъти скиторих по Амазонка, виждал съм крокодили, пирани. Точно на екватора сме сменяли гума".

И отново продължава с интересните факти. „Съществуват и гигантски вируси, които са в пъти по-големи от обичайните, наричат се гигантски вируси. Наскоро бяха открити древни гигантски форми на вируси в замръзналите почви на Сибир, възрастта на които се определя на над 30 000 години, съвременници на неандерталците". Описани са и неизвестни досега вируси, наречени Пандора, Самба, Мими. За тях все още не се знае какъв е патогенният им потенциал точно какво причиняват, пояснява професорът. Казва, че дори е открит и вирус на глупостта. „Данните сочат, че около 40% от хората са заразени с този хлоровирус", усмихва се лекарят.

Не питам какво мисли да прави оттук нататък, защото знам – ще продължи с пионерската работа в тази необятна област. А той дава нов поглед към нещата. „Скоро по „Дискавари" гледах мнението на един футуролог, който представи мнението си, че ние си представяме извънземните като нещо, което може да се види, пипне, усети, но ако „Те" са нещо съвсем невидимо и контактуват с нас на съвсем друго ниво, например молекулно? Защо това да не са вирусите?", казва професорът. И вярва, че времето ще покаже какво всъщност се случва в този огромен, но невидим с просто око свят.



Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Когато чертаеш бъдещето си със спортна страст

Аз може би съм единственият лекар, който всеки ден ходи на работа със сак пълен с кутии с храна и с учебници, казва д-р Валентин Иванов
Призвание магистър-фармацевт

Призвание магистър-фармацевт

Щастлив съм, че ме приеха по първото и единството желание, което посочих, каза Тихомир
Будител в бяло

Будител в бяло

Влюбих се в планината още като ученик, от нея разбрах колко красива е родината ни, казва д-р Шеип Панев
Избран от Бог да лекува

Избран от Бог да лекува

Каквото и да правиш, прави го така, сякаш е най-важното нещо в живота ти, казва д-р Илиян Траянов
Личните победи, които се оказват в полза на другите

Личните победи, които се оказват в полза на другите

Успях да се преборя с излишните килограми и сега помагам на пациентите в тази трудна битка, каза д-р Явор Асьов
Феята на зъбките

Феята на зъбките

В Пловдив има факултет и всяка година завършват много дентални медици, за това е трудничко да се намери работа, обяснява Виктория
По пътя към съвършенството

По пътя към съвършенството

Твърде бързо е ежедневието ни, ако можех бих го забавила, за да му се насладя истински, казва д-р Хубенова
Отличничката сред новите медици

Отличничката сред новите медици

Нищо друго не исках да уча освен медицина, за това много сериозно се готвих, казва Гергана
Игра на съдбата

Игра на съдбата

Работя в болницата, в която и аз съм роден, казва д-р Васил Димов
Медик зад кадър

Медик зад кадър

Трансфузионните хематолози не сме видимите медици, но без нас нито една трансплантация не може да се случи, казва старши лейтенант д-р Елисавета Грънчарова
1 2 3 4 5 ... 15 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ноември 2019