Улеснен достъп до лечение на пациентите с ревматични заболявания

Навременен и лесен достъп до лечение е основната цел на инициативата, която представя основните социални, икономически и административни трудности и последици от лечението на ревматични заболявания в България, казва Калина Михайлова

И макар това да звучи като

индивидуално здравно затруднение, всъщност ревматичните заболявания оказват много по-мащабно въздействие върху икономиката и обществото. АПр 42 е /„Амбулаторно наблюдение/ диспансеризация на пациенти с тежкопротичащи възпалителни полиартропатии и спондилопатии да премине в извънболнична помощ"/, единственият утвърден път за достъп до биологични лекарства за лечение на ревматологичните заболявания.

Процедурата има периодичен

характер. Поради срока на валидност на протоколите, на всеки шест всеки пациент следва да премине през описания дълъг процес. След провеждане на Амбулаторна процедура 42 пациентът следва да се яви пред Експертна лекарска комисия*. Специализираните комисии обаче са само в 5 града в страната –гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна, гр. Плевен, гр. Бургас. Подобно териториално небалансирано предоставяне на медицински услуги препятства навременното предоставяне на медицинска грижа и затруднява пациента при упражняване на здравните му права.

Според данни от проведеното 

от АПАЗ социологическо проучване сред пациентите, над 50% от същите посещават експертните лекарски комисии в гр. София. Пациентите изпитват силно затруднение да полагат необходимото наблюдение и проследяване на състоянието си, т.к. се налага да пътуват до един от посочените 5 града в страната, където са локализирани Експертните лекарски комисии. Всяко подобно пътуване неминуемо води до значителни икономически разходи – лицето задължително следва да отсъства от работното си място, за което може да получи отпуск поради временна неработоспособност, обезщетението за който е едва 80% от брутното възнаграждение на работника/служителя. 

Периодичното отсъствие от работното

място /на всеки 3/6 месеца/ пък неминуемо се отразява на доверието и оценката от страна на работодателя и редица от пациентите биват уволнени.

Социологическите данни показват, че 86 % от пациентите с ревматични заболявания са с брутен месечен доход под 2000 лева. В настоящите условия на растяща инфлация, значително поскъпване на петрола и цялостно повишаване на разходите, за редица пациенти е финансово немислимо да достигнат до така необходимото им биологично лечение. Всяко отклонение от правилното проследяване и лечение на ревматичните заболявания, води до негативни последици в здравната, финансовата и професионалната сфера на пациентите.

Ревматичните заболявания обаче имат

своето категорично влияние върху икономиката на страната. Значително отражение дават отсъствията от работа, които водят до преки загуби за икономиката. Данните от проведения от икономическите експерти, партньори на АПАЗ, сочат, че през 2023 г. разходите за загубените работни дни, вследствие на ревматични заболявания, възлизат на около 89 000, което води до преки икономически загуби в размер на около 65 млн. лв. за държавното осигуряване. 

Данните сочат, че средно личният разход

на пациент е около 1000 лв. годишно, като към в случай на нужда от медицинско изделие към това се включват допълнителни разходи над 3500 лв. През 2023 броят на здравноосигурените лица, които използват лекарствена терапия за лечението на ревматични заболявания частично заплатена от НЗОК, възлиза на приблизително 18 000 пациенти. 

Сдружение АПАЗ в сътрудничество с 

Българско дружество по ревматология, юридически и икономически експерти има готовност и желание за иницииране на дискусии с компетентните органи и поставяне на разглеждане на аргументирани предложения, които да доведат до преодоляване на пречките пред пациентите и намаляване на неблагоприятните последици:

- Промяна в диагностично-лечебния алгоритъм на АПр 42, което да доведе до възможност същата да се провежда в лечебни заведения за извънболнична помощ – медицински центрове и ДКЦ /диагностично-консултативни центрове/. Това ще доведе до по-лесен териториално балансиран достъп до медицинска грижа, не само в 5 града в страната и е се редуцират всички негативни последствия от налагащото се пътуване към този момент.

- Реорганизация и преодоляване на териториалната диспропорция с увеличаване броя на ЕЛК и равномерното им разпределение на територията на страната.

- Оптимизиране средствата на НЗОК с оглед гарантиране лесен и своевременен достъп до диагностика, лечение с иновативни медикаменти и изделия за ревматично болните в България.

- Промяна в начина на получаване и продължителността на издаваната Електронна рецепта, която да съответства на продължителността на Протокола за скъпоструващо лечение.