1/3 от надлимитните приходи са в София

Общо на 104 млн. лв. възлиза надлимитната дейност, която са реализирали 226 лечебни заведения за болнична помощ за дейността си в периода март-септември. От тях здравната каса взе решение да плати 25% или 26 млн. лв. За останалите средства фондът ще решава допълнително в зависимост от средствата, които му останат, тъй като те не стигат. Най-вероятно обаче една част от тези средства ще се прехвърлят за плащане догодина.

Къде са преразходите

Надлимитна дейност има реализирана във всички 28 области на страната. Размерът й обаче варира от 215 хил. в Ямбол до почти 30 млн. в столицата (виж таблицата). В десет области в страната надлимитната дейност е под 1 млн. за всички лечебни заведения - освен Ямбол, това са Шумен, Разград, Габрово, Добрич, Ловеч, Монтана, Перник, Смолян и Видин.В същото време в шест региона са концентрирани над 70% от надлимитните средства, това са областите - София-град, Бургас, Пловдив, Плевен, Варна и Русе. Реално това са и градовете с най-много болници и легла в страната, което навежда на мисълта, че ръстът на разходите е в пряка зависимост от нуждата на лечебните заведения да се издържат или казано по друг начин - колкото повече болници и легла се появяват, толкова повече ще стават и разходите на НЗОК за тях без оглед на реалните потребности от лечение.

По болници

Сред лечебните заведения, които са генерирали най-голяма надлимитна дейност са едни от най-големите държавни и частни болници в страната. Всички те се намират в шестте областни града, където са и най-големите разходи. С най-много надлимитна дейност е спешната болница "Пирогов" - 7.5 млн., следвана от частните "Софиямед" - 5.6 млн., "Сърце и мозък" в Плевен - 5 млн., "Дева Мария" в Бургас - 4.8 млн. и "Бургасмед" - 4.2 млн. Сред останалите с най-високи преразходи са държавните "Св. Марина" във Варна - 3.6 млн., и ВМА-София - 2.3 млн. Другите са отново частни - "Медика" в Русе - 3.2 млн., "Св. София" в столицата - 2.7 млн., МК "Ив. Рилски" в Пловдив - 2.4 млн.

Кога са реализирани

Надлимитната дейност е реализирана в рамките на всеки един от шестте месеца, като прави впечатление, че тя започва да намалява по-осезаемо едва през последния месец, в който се покрива дейността за септември. Надлимитната дейност започва с 20 млн. за работата на болниците през март, след това скача на най-високата си точка за дейността им през април от 32 млн., през летните месеци варира от 14 млн. за август до 20 млн. за юни и едва през септември намалява до 5 млн., което донякъде можем да си обясним с факта, че това е един от най-слабите месеци като дейност на болниците. Случайно или не обаче това съвпадна и с публично изразените притеснения за бюджета на здравната каса, както и повишаване на проверките над самата дейност. За въпросните 6 месеца прогнозните бюджети на болниците също се променяха, те бяха 329 млн. за дейността през септември, между 313-319 млн. за летните месеци, около 326 млн. за пролетните.

Има ли без надлимитна

От всички 382 лечебни заведения с договор с касата за болнична помощ без надлимитна дейност се оказват 156. При някои от тях дори има и върнати средства към касата, които не са успели да изработят. Те са в рамките на близо 24 млн. за шестте месеца, като прогресивно се увеличават от 1 млн. за дейността през март на 9 млн. за тази през септември. Интересното е, че сред лечебните заведения, които не са успели да усвоят средствата си напълно за този месец фигурират не само общински, областни и държавни болници, но и частни, дори и големи. Пример за последните са "Сърце и мозък" в Бургас, и Уни Хоспитал" в Панагюрище.

Изводите

Финансовите резултати на болниците през тази година показват по недвусмислен начин, че цените на КП са били увеличени прекалено щедро, а здравната каса вече не разполага с механизъм, по който да пази бюджета си. Причината за второто са решенията на ВАС и Конституционния съд. Освен това става все по-видно, че самото планиране на бюджетите на отделните болници е недостатъчно адекватно. Иначе няма как да си обясним защо лечебни заведения, които от години са на пазара ежегодно получават прогнозни стойности, които надвишават или не достигат. Това показва, че или базата, на която се правят прогнозите е сбъркана, или не се отчитат нови дейности, или има слаб контрол над работата им, а може да са верни и трите твърдения.

Надлимитната дейност по области Област - Средства Благоевград - 4.7 млн. Бургас - 14.2 млн. Варна - 6.2 млн. В. Търново - 1.1 млн. Видин - 748 хил. Враца - 1.6 млн. Габрово - 890 хил. Добрич - 853 хил. Кърджали - 1.1 млн. Кюстендил - 1.5 млн. Ловеч - 843 хил. Монтана - 580 хил. Пазарджик - 3.2 млн. Перник - 933 хил. Плевен - 8.1 млн. Пловдив - 9.9 млн. Разград - 408 хил. Русе - 5.4 млн. Силистра - 1.3 млн. Сливен - 2.3 млн. Смолян - 766 хил. София - 29.8 млн. София-област - 689 хил. Ст. Загора - 1.6 млн. Търговище - 1.5 млн. Хасково - 2.7 млн. Шумен - 985 хил. Ямбол - 215 хил. Общо 104 млн. Източник: НЗОК