Да загърбиш Лондон заради Бургас

Доц. Стоян Христов предпочете да се върне в родния си град и да създаде модерна европейска Клиника по ортопедия и травматология

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден е през 1971 година в Бургас. Завършил е Медицинския университет във Варна. Няколко години чака, докато се отвори възможност за конкурс за специализация. Зачисляват го в „Пирогов" – място, което по думите му за него е школа и вдъхновение. През 2002 година защитава специалност ортопедия и травматология. Работил е във Великобритания и Германия, и въпреки възможността да остане и да се развива там, предпочита да се върне в България, в родния Бургас. През есента на 2016 година печели конкурс и оглавява Отделението по ортопедия и травматология на Университетска болница там.

Изборът и учителите

За доц. Стоян Христов той не е предопределен. Родителите му не са от медицинските среди, но винаги са го подкрепяли. Баща му – Желязко Христов е строителен техник и дълги години е работил в строителството. Майка му Кина Христова е била лаборант в завод за зърнени храни. Сега и двамата са пенсионери. По думите му, желанието да облече бялата престилка не го е напускало от пуберитета. Колкото до тези, които са го въвели в практиката на медицината, той винаги спомената с огромно признание своя ръководител по време на специализацията доц. Мишев, тогава началник на Четвърта травматологична клиника в спешната болница. „Голям отпечатък върху развитието ми даде проф. Емил Таков, който беше началник на целия травматологичен комплекс, както и проф. Йотов", казва доц. Стоян Христов с признателност. По едно и също време специализирал с проф. Асен Балтов, който бил зачислен година преди него, както и с доц. Михаил Рашков. Тримата и досега поддържат добри контакти. Определя годините от 1997-ма до 2002-ра като най-силните за професионалното му формиране. „Пирогов" беше и сега остава школа. Точно работата там ми даде желанието да продължа да се усъвършенствам и по-нататък. Това беше време, в което много неща липсваха, имаше дефицити на консумативи, но беше романтично. Бяхме увлечени в професията и всичко останало оставаше на заден план. Водеше ни желанието да научим много, да успеем в специалността", разказва с вдъхновение доц. Христов. След като я придобил, имал възможност да остане в столицата, но предпочел да е близо до морето, в своя Бургас. Някои негови приятели се изненадали от решението му. Очаквали да го виждат само по време на летните отпуски. „Аз смятам, че отлична медицина може да се прави не само в столицата. В моя роден град също има отлични възможности и аз, както и колеги го доказваме", убеден е лекарят.

В Европа и тук

Доц. Стоян Христов е от хората, за които някои би казал – орисани все да се връщат. И сякаш наистина е така. Поработил известно време в областната болница, сега университетска, и заминал за Германия. „Натрупах опит, който ми е много ценен и досега. В онези години България все още не беше в Европейския съюз. Там, а бях в Бавария, все още гледаха на нас като през стъкло. В здравната им система имаше много чужденци, което съвсем не означава, че те не са добри в своите специалности. Не всички пациенти - германци обаче ги приемаха добре. Чувал съм дори да питат на висок глас: В тази болница няма ли лекар-германец. Искаме да ни лекува германец", спомня си доц. Христов. Твърди, че съвсем не отношението му към хората от Източна Европа го е накарало да се върне. Просто е устроен така, винаги да си идва в Бургас и да диша с пълни гърди очарованието на крайморието. След време поел към Лондон, където също работил известно време в болница. Върнал се и окончателно хвърлил котва в родния си град. Как се случват нещата в здравеопазването там? За доц. Христов и трудно, и лесно. „Трудното е, докато свикнеш с манталитета, нравите, начина на работа и взаимоотношения в обществото. Приемат ли те добре, а то е заради уменията и качеството на работа, което даваш, нещата се случват лесно", разказва той на базата на опита си от работата в чужбина. Там доц. Стоян Христов се е срещал и разтоварял с не един и двама български лекари. Впечатленията му са, че повечето от тях не отиват да заради парите. Води ги желанието им да научават нови неща в медицината, да имат възможности за развитие. Той не е от хората, които непременно ще сочат само кривиците на здравната си система, макар и да не ги премълчава. Категоричен обаче е в едно – тя е много достъпна за пациентите, макар и повечето от тях да мърморят. Според него това се дължи на нашенската народопсихология. Пациентите му обаче, наши сънародници, работещи в чужбина, съчетаващи морето и лечението по време на лятната отпуска не роптаят, не се оплакват, защото тук за има – няма две седмици могат да направят куп неща по собственото си здраве, да преминат профилактични прегледи и то почти без пари, ако са си поддържали здравноосигурителни права и у нас. И да онагледи това преимущество, той посочва, че за смяна на става в Англия се чака по шест-девет месеца. Ако имаш допълнително здравно застраховане, периодът се скъсява, но пак чакаш около три месеца. И друг пример - у нас всеки, определил се сам за спешен пациент, бива приеман в болницата за спешен. Там – спешен ли си казва диспечерът по зададен алгоритъм. Не си ли спешен, чакаш. „Хората в Англия и Германия знаят, че за температура 37,5 не е необходимо да ходят в болницата", казва той и си спомня комичен случай от практиката си в спешна помощ, като млад лекар. Извикали го за болно дете точно с висока температура. Отишъл с линейката. Оказало се, че детето на разтревожената майка е на 30 години. Като човек на дисциплината обаче доц. Стоян Христов харесва реда на работа в европейските болници.

По пътя нагоре

За него той е изпълнен преди всичко с труд, четене, самоподготовка, следене на най новото в ортопедията и травматологията. Скоро след завръщането си в Бургас, през 2016 година печели конкурс и става началник на отделението по ортопедия и травматология. По негова инициатива в болницата започва по-широкото използване на ултразвуковата диагностика. Пак с неговото енергично участие в УМБАЛ-Бургас се набляга и на ортопедичната профилактика при новородените, най-вече за ранно откриване на внорена локсация на тазобедрената става. „Това беше едно доста болезнено за изпълнение начинание, но слава Богу, във времето се разшири и вече доста колеги в града го практикуват, защото са убедени от необходимостта такава профилактика да бъде направена", казва със задоволство доц. Христов. Същевременно, той преминава доста курсова, като насърчава и останалите лекари от отделението да го правят. „Всичко научено на тях има своето време, в което ще потрябва", казва той. В града хората го знаят като човека, който не само лекува, но благотвори за другите, та макар и само в сферата на здравеопазването. Когато поел отделението, битовата среда в него не била никак привлекателна. Трудно било да се вземат пари от държавата за ремонти и преобзавеждане на някои от стаите. И без да се церемони решил, пари ще има, и ремонт ще има. Пари се намерили. Изтеглил от собствената си банкова сметка 80 000 лева от припечеленото в чужбина, и предоставил средствата за ремонт на отделението. Както пише един от пациентите му социалните мрежи „Светило в ортопедията, изключителен като човек. Сам си носеше кръста в огромната строителна площадка сред болни и вложи свои пари, защото по призвание е лекар". През 2018 г. към основната реконструкция са добавени 15 нови телевизора, чисто нови шкафчета, wi-fi предаватели, нови врати на стаите и баните, 6 климатика, машина за почистване на пода, обновени са лекарските кабинети, манипулационната, вече има и комфортна стая за отдих на персонала. В отделенето въвел практика, каквато радва хората – към тях се отнасят любезно, всеки получава изчерпателна информация, чистотата е на ниво, отношенията – също. Затова и през 2018 г. доц. Стоян Христов получава най-скъпото за него признание „Личност на годината".

Семейството

За него то е пристан и убежище от делника, колкото и на някои това да звучи банално. Колкото и натоварен да е бил денят му, той не си позволява да се връща намусен вкъщи, да мърмори и да подминава близките си с „Добър вечер. Оставете ме, уморен съм". Да разговарят, да обсъждат различни въпроси и заедно да взимат решения – това е практика, към която семейството се придържа години наред. Съпругата му разбира неговата натовареност и отговорност, тъй като и тя е човек от здравната система. Гергана Христова е медицинска сестра и е наясно с делника на човека в бялата престилка. Имат три деца. Най-голяма е дъщерята, вече студентка първа година в Университета по архитектура, строителство и градоустройство в София. Не пожелала да стане лекар, но родителите уважават изборът й. Синовете им, на 11 и 8 години, все още не са направили своя избор. Като всички свои връстници, и те се интересуват от технологии, спортуват и се представят отлично в училище. „Всеки сам трябва да избира своя път. Затова не оказваме никакъв натиск върху деца. Те трябва да определят професията и сферата, в която ще работят и ще се чувстват удовлетворени", казва доц. Христов. Заради многото ангажименти вече всички по-трудно се събират на празници, но не пропуска по време на почивките да са заедно. Семейството обича да пътува. И тъй като познават добре Европа, сега в свободните дни се стараят да посетят очарователни кътчета в България, където още не са били.