Здравната каса влиза в дългова спирала

Тя ще се задълбочи, ако не се приемат със закон определени механизми за контрол на разходите й, предупреждава проф. Петко Салчев

- Проф. Салчев, знаем какъв е очакваният преразход на здравната каса за болници, от години не се е случвало, доколко сериозно е явлението?

- Все още не ясно какъв точно ще бъде очакваният преразход, тъй като данните на НЗОК са разнопосочни. Притеснителното обаче е, че за първи път от много време здравната каса има недостиг на средства, за да плати медицинските услуги, които финансира.

- Кои са основните причини, поради които се стигна дотук?

- Дали могат да се анализират сега основните причини е малко трудно да се каже, но според мен неправилното планиране при сключването на НРД изигра роля. Това, което се наблюдава е, че имаме значителен преразход в болничната помощ, което означава, че има непознаване на пазара или лобистки интереси. Известен преразход се наблюдава и при лекарствените средства, но той е незначителен в сравнение с този в болничната помощ.

- Доколко за преразход в болничната помощ повлияха съдебните решения, визирам ВАС и КС?

- Мисля, че тези решения не повлияха много, защото е твърде интересно да имаш толкова голяма надлимитна дейност при 50% използваемост на леглата през цялата година. Това показва, че или обемите и цените не са сметнати правилно, или в определени направления има натиск за разплащане на така определените КП.

- Този натиск, за който говорим от години, от страна на кои играчи в сектора идва и в какво се изразява?

- В сектора има двама основни играчи, които договарят условията в него. Натискът е бил от страна на БЛС, когато са сключвали договора, те са посочвали такива суми и обеми, които да бъдат благоприятни за определени дейности и специалности. Дали всички средства ще бъдат разплатени в края на годината или касата ще влезе с дефицит следващата година, това ще видим в края на тази. В предишните години много често касата даваше авансови плащания за следващ период, които в някаква степен подпомагаха работата за следващата година, но тази няма да е така. Ако сега касата влезе с дефицит, дори да има увеличение на разходите с 10% за следващата година, тя ще покрие с тях този дефицит и ще остане на същото ниво на заплащането на КП.

- Доколко основателно е да се плати цялата дейност за 2024 г., след като има сериозни съмнения за надписване?

- След като КС е определил, че трябва да се плаща всичко, което е изработено, значи задължението трябва да се спази. Дали има надписване или няма, това е работа на контрола.

- Доколко БЛС има основание да не се спазва Механизма по НРД?

- Това беше един възможен механизъм за да се овладеят разходите, но за един месец да намалиш цените на КП е просто несериозно. Явно този механизъм е неефективен и неработещ и е вписан като пожелание в НРД. Колкото до дефицита, той все някога ще се плати. Всъщност ние влязохме в една дългова спирала на разходите на касата, която трудно ще се овладее в бъдеще.

- Защо Механизмът обаче работи при фармацевтичните компании, а при болниците - не?

- Механизмът за лекарствата също е атакуван, още по мое време имаше дела. Специално за болничната помощ, след решението на КС, когато падна механизма за контрол на разходите, законодателят трябваше да предложи друг, защото иначе каквото и да се измисля, то винаги ще бъде оборено. В ЗЗО трябва да бъдат заложени нови защитни механизми, а не да се разчита на НРД.

- Какви са възможностите за това?

- Има различни подходи, аз познавам около 14, като за България подходящи са няколко от тях. Това обаче е работа на политиците. Ако искаме да нормализираме системата, трябва да преразгледаме цялото законодателство и в ЗЗО да сложим механизми, които да гарантират, че парите на здравноосгурените ще отидат, където трябва и с тях ще се плаща, от една страна, така че да не се получават дефицити и преразходи, а от друга - пациентите да получават услуга, която да се контролира като качество и количество. Както знаем във ВАС сега се атакува и друго правило, което засяга разходите на здравната каса и което не е плащане за дейност, а средства за субсидиране на определени болници за заплати.

- Ако КС отново реши, че тези правила са незаконни, публичните болници ще загубят 60 млн. на година, това умишлено ли се прави, за да се декапитализират по-бързо?

- Дали обаче ще ги загубят- нека първо да си ги изработят! Ние получаваме на готово пари или работим за тях. Конкретно с това субсидиране се изкривява пазара на труда. Субсидирането е различно нещо, ако МЗ реши да субсидира нещо, трябва да го обяви ясно, а не да се ползват подобни похвати чрез НЗОК и НРД да се решават други проблеми.

- Така е, но към момента има достатъчна нелоялна конкуренция - едните болници поддържат редица задължителни дейности, а другите не?

- Не е така, защото за тези дейности (ТЕЛК, спешни портали и др.) им се плаща от МЗ. Всички казват, че болниците са много, нека се преструктурират.

- Ако публичните болници се съсипят напълно, може ли страната да разчита само на частно здравеопазване, след като доплащането например в тях е по-голямо?

- Пак говорим за собственост, тя не би трябвало да има значение. Колкото до доплащането, в момента анализирам данните на лечебните заведения, които изпращат в НЦОЗА за 4 години, и моите наблюдения показват, че най-много се доплаща в държавните болници и по-точно в тези за рехабилитация и долекуване.

- Ако не се предприемат законодателни промени сега, така че НЗОК да контролира бюджета си, какви са очакванията ви?

- Влизаме в дългова спирала за касата, защото БЛС няма да се съгласи да се намалят цените на КП и при следващо договаряне ще искат на база увеличение на бюджета и увеличение на цените им. Лека полека влизаме в дълговата спирала, ако не се приемат със закон определени механизми за контрол на разходите, а не да се приемат с бюджета на касата или пък да се договарят, защото след това ще падна.

- Една такава дългова спирала може ли да доведе до вдигане на вноската?

- Не знам, това отново е политически въпрос, решението може да се вземе на база изчисленията на министерство на финансите, но всяко вдигане на вноската оказва въздействие на цялото население и много внимателно трябва да се говори за това. А един от проблемите е точно, че много често се приемат промени без да се направи дългосрочна оценка какво ще се случи в бъдещето, т.е оценка на въздействието. Защото много хубаво звучи като кажем, че сега ще дадем 60 млн. за защитени болници, но след една година се оказва, че няма никакъв ефект от това - нито в качеството на лечение, нито в достъпа на населението. Персоналът продължава да не стига, а качеството на услугата е ниско.