МЗ предлага палиативни мерки за сестрите

Регулацията на броя им в болниците се отлага, става ясно от проекта на стратегията на ведомството, а това е единственото, което би ги извадило от книгата на изчезващите видове

За да намалят кадровия дефицит, здравните власти предлагат няколко основни мерки, повечето, от които са напълно очаквани и разумни, но за съжаление няма как да решат проблема. Сред тях са вдигането на заплатите, експлоатирането на сравнително по-нови професии, възможности за повишаване квалификацията на сестрите и за популяризиране на значимостта им в системата.

Колко точно липсват

За последните 33 години броят на медицинските сестри е намалял почти 2 пъти – от 53 810 през 1990 г. на 28 570 през 2023 г. по данни на Националния статистически институт (НСИ). Според данните на БАПЗГ обаче те са още по-малко - през 2023 г. те са едва 24 392. Според съсловната организация до 35 години през 2010 г. са били само 3 186 от тях, докато през 2023 г. - 2 224. В същото време през 2023г. медицинските сестри над 45 години са почти 80% от всички. За оптималното функциониране на здравната система е прието съотношението на медицински сестри към лекари да е поне 2:1, а у нас през 2023 г. то е едва 0.96:1, признават от МЗ. По данни на НСИ обаче през 2023г. в болниците, където медицинските сестри са най-необходими, практикуват 17 825 лекари и едва 17 977 медицински сестри, допълват от здравното ведомство. И припомнят, че според Съвета за икономически анализи за достигане на медианата в държавите-членки на ЕС у нас са необходими още около 16 900 медицински сестри. А за да бъде достигнато съотношение медицински сестри : лекари от минимум 2:1, са необходими допълнително над 29 000 медицински сестри.

Родно производство и внос

От МЗ посочват, че повече от 20 години образователната система не е в състояние да произведе необходимия брой медицински сестри, които да заместят напусналите и да осигурят правилното функциониране на здравната система. По данни на Министерството на образованието и науката (МОН) за последните 10 години специалност „медицинска сестра" са завършили едва 4 769 българи спрямо 7 516, които са завършили за лекари. Тъй като медицинските сестри над 45 години са 19 333, при тази тенденция след 20 години завършилите ще са по-малко от половината от напусналите. Предвид факта, че не всички завършили остават тук, броят на работещите медицински сестри ще бъде още по-нисък, което ще има катастрофални последици за здравната система, казват от МЗ. Вносът от чужбина също не върши работа, защото признатите от чужбина медицински сестри годишно съставляват под 0.5% от общия брой в България. Дори при драстично увеличение на признатите от чужбина медицински сестри, те биха могли да достигнат едва около 1% от общия им брой, което по никакъв начин не е съществено за преодоляване на недостига им, заключват властите.

Проблемите

Така институциите очертават няколко основни проблеми, които са довели до това състояние на здравеопазването:
- ниско заплащане;
- свръхнатоварване на работното място и burn out синдром;
- неуважително отношение и недооценяване от другите медицински специалисти;
- липса на кариерна перспектива;
- нисък имидж на професията.
Всички тези фактори водят до силно неудовлетворение от работата и са причина част от медицинските сестри да вземат решение да напуснат професията, а други да изразяват негативно отношение към нея дори пред студенти, които се обучават, казват от МЗ. И предлагат да променят това в краткосрочен план до 2030 г.

Как ще стане това

Мерките са ориентирани около няколко основни приоритета, сред които са повишаване привлекателността на професията „медицинска сестра", намаляване на свръхнатовареността на работещите, повишаване имиджа и популяризиране на професията, създаване на ясна система за кариерно развитие и активно включване на общините и лечебните заведения в привличането и задържането на необходимите медицински сестри. На практика сред всички тези идеи няма такива, които до момента да не са обсъждани, а част от тях и реализирани. За съжаление резултатът е показателен, но нюансите са важни.

По-високите заплати

Новата идея за увеличение на заплатите на сестрите е минималните да станат 90 на сто от средната работна заплата в България или регламентираното в чл. 55, ал. 2, т. 3б от Закона за здравното осигуряване (който вече се очаква да бъде обявен за незаконен от КС). По сметки на ведомството това означава, че за следващата година за сестрите в ЦСМП, психиатриите и другите второстепенни разпоредители с бюджет, които са 2 345, ще са нужни допълнително над 6.6 млн. лв. Причината е, че за 1 012 от тях сега е предвидено по-ниско възнаграждение от 90% от средната работна заплата в страната. За ВМА пък ще са нужни допълнително 602 469 лв., които да осигури министерство на отбраната. Оттам нататък обаче не е ясно как ще се увеличат заплатите на основната част от сестрите, които работят в публични или частни болници. По данни на МЗ за минималното основно възнаграждение по договор за юли 2024г. само в едно от общо 120 общински болници – СБАЛПФЗ Бургас, и в нито една държавна болница, е постигнато минимална заплата от 90% от средната. Изключвайки СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров" и УМБАЛ „Св. Анна" – София, където заплатите са 2 050 лв. и 2 000 лв., във всички останали държавни и общински лечебни заведения минималните основни възнаграждения на медицинските сестри и акушерките варират от 933 лв. до 1 900 лв., обобщават от МЗ.

Работещи амбулатории

Друга от ключовите идеи на здравните власти за справяне с кадровата криза е създаването на правна възможност за пряко финансиране от Националната здравноосигурителна каса на амбулаториите за здравни грижи. За тях фондът отделя по 30 млн. на година, но тези пари не се усвояват, защото сестрите нямат възможност да сключат договор с НЗОК. Това не само лишава от приходи и възможност за развитие самите здравни професионалисти, но за пореден път лишава от грижи по домовете пациентите. Така, ако здравните власти променят това недоразумение, ще облагодетелстват едновременно и сестрите, и гражданите, но срещу подобна промяна от няколко години има огромна съпротива от страна на Българския лекарски съюз и на болничните лобита, които се страхуват да не загубят и малкото крепостни сестри, с които разполагат.

Да преборим бърн аута

Отбременяването на свръхнатоварените медицински сестри в болниците също е похвално намерение на властите. За тази цел те обаче не предлагат реформиране на болничната система чрез закриване на поне половината от всички 300 болници, което е в основата на проблема, а предпочитат да разширят употребата на спомагателни професии като тези на болногледачите и здравните асистенти. Така обаче ще се запази възможността не само за толеранс на сегашното пренасищане на пазара с лечебни заведения, но и за продължаване разкриването на нови, които отново ще имат нужда от така липсващите медицински сестри.

Без стандарт за болниците

Горната теза потвърждава и абдикацията на властите от идеята да се въведе така нужната регулация за определяне на изисквания за нуждите от минимален брой медицински сестри в болничната помощ и въвеждане на задължителни критерии за лечебните заведения за определено съотношение на медицинските сестри към болнични легла, пациенти и/или лекари. "За да бъдат изпълними, тези критерии следва да станат задължителни в средносрочен план (най-рано след 10 години) и то след реализирането в този период на активни дейности за повишаване броя на медицинските сестри в страната", се казва обаче в проекта на стратегия. И се добавя: "по тази причина определянето на задължителни критерии за минимален брой медицински сестри не е включено като мярка в настоящата стратегия, тъй като тя е с кратък хоризонт – до 2030 г.". На практика, за да не затвори всички така наречени "болници", лишени от персонал и смисъл, но за сметка на това активно точещи пари от здравната каса, МЗ решава до 2026 г. да се определят минимални изисквания за брой сестри, но те да са пожелателни. Ако някоя болница не ги изпълнява, от това няма да следва нищо, освен, че няма да може да се похвали на сайта си колко кадри има. Така игнорирайки най-смислената и работеща промяна, която би могло да въведе в борбата с кадровия дефицит, ведомството залага на по-нетрадиционни похвати.

Екзотиката е на ход

Сред тях е идеята медицинските сестри да учат за специалност „лекарски асистент" и да станат магистри, както и смаите лекарски асистенти. Каква е ползата от тази идея - не е ясно. Според анализ на самото ведомство подобно обучение на лекарски асистенти съществува в Холандия, "която е една от малкото европейски държави, в които съществува такава професия". Друг такъв пример е Великобритания.

Система за квалификация

За сметка на това обаче, властите предлагат и разумната идея за създаване на възможности за актуализиране на знанията, уменията и компетентностите на медицински сестри и акушерки. От ведомсвтото припомнят и че насърчават придобиването на специалност „Педиатрични здравни грижи" до 2028 г. чрез проект BG05SFPR002-1.014-0001 „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти", където е предвидено финансиране и на медицински сестри – специализанти. По проекта ще се изплаща месечен финансов стимул в размер на 2.5 минимални работни заплати за страната на специализанти, които се обучават по определени профили.

И още

Сред останалите идеи на ведомството за борба на кадровия дефицит е повишаване имиджа и популяризиране на професията „медицинска сестра", включително сред деца на предучилищна възраст. Също така активно включване на общините и самите лечебни заведения в процеса по привличане и задържане на необходимите медицински сестри, което в някаква степен се случва и към момента чрез различни програми за осигуряване на жилища или други социални придобивки.Не на последно място от МЗ искат и създаване на условия за обучение на достатъчен брой студенти по специалност „медицинска сестра" съобразно установените потребности в страната. Това според тях е свързано с осигуряване на достатъчен капацитет на висшите училища и утвърждаване на достатъчен брой места и привличане на качествени студенти, които да ги заемат, въпреки че и сегашните остават празни.

Очакваните резултати

Заложените цели на МЗ до 2030 г. с реализирането на тази стратегия са следните:
- Професията „медицинска сестра" да стане привлекателна, за да има достатъчен брой млади хора, които да я избират за свое професионално развитие.
- Системата на висшето образование да осигури необходимия за системата на здравеопазването капацитет за обучение на студенти по специалност „медицинска сестра", така че годишният брой на приетите студенти да достигне поне 1 800 души.
- Правоспособните медицински сестри и акушерки в България да са увеличени най-малко с 30 на сто, т.е. броят на медицинските сестри да стане 37 141, (увеличение с 8 571), а на акушерките – 4 229 (увеличение с 976).
Разбира се, доколко реално е постигането на тези резултати и най-вече на изваждането на сестрите от книгата с изчезващи видове без болнична реформа, е съвсем отделен въпрос.