Един съвсем не скучен учен

Доц. Ангел Джамбов е един от най-цитираните българи в света, той е ръководител направление „Околна среда и здраве“ в МУ-Пловдив

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Роден е през 1989 година в Пловдив. Завършва медицина в родния си град през 2015 и придобива специалности по обща хигиена през 2019 г и комунална хигиена през 2023 година. Има следдипломна квалификация в областта на психично здраве (2020 г.), както и придобити степени доктор по хигиена (2017 г.) и доктор на науките по психиатрия (2019 г). От 2022-ра е доцент към Катедрата по хигиена при Медицински университет – Пловдив, а от 2024 г. е доцент към Научно-изследователния институт към университета. От 2023 г. е водещ изследовател (R4) и ръководител на изследователска група „Здраве и качество на живот в зелена и устойчива околна среда", Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на МУ – Пловдив (ПСНИИР-МУП). От 2020 г. е изследовател и в Технически университет – Грац, Австрия.

Признанието

Доц. Ангел Джамбов попада сред първите 2% по позовавания в научните среда през миналата година. Статистиката е на учени от Университета Станфорд и в резултат на анализ на научната база данни Scopus. В подреждането попадат общо 87 българи на база принос през цялата си кариера и 70 учени на основание на приноса си през 2023-та. Те са подредени в 22 научни области и 174 подобласти. Подборът е направен на база комплексен наукометричен индикатор, който отчита броя цитирания, Хирш-индекса и поредността на авторите и броя съавтори в публикуваните трудове на учените. Доц. Джамбов има научни интереси и реализирани изследвания в България и чужбина върху влиянието на природната среда, транспортния шум и замърсяването на въздуха върху психичното здраве и хроничните незаразни заболявания. Същевременно, той е с над 90 публикации в списания с импакт фактор и над 3700 цитирания в чуждестранни научни издания. През 2017 г. получава престижната награда Rebecca James Baker Award на Международното общество за епидемиология на околната среда (ISEE), през 2019 г. голямата награда „Питагор" на МОН за най-добър млад учен, а през 2023 г. наградата „Питагор" за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината. През 2020-та и 2021-ва е в Топ 1% на учените в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, а през 2022 г. е в Топ 2% за цялостен принос в световната наука.

Изборът

Той не е предопределен от родителската среда – и майка му, и баща му не са медици – инженер и социолог са. Изглежда обаче точно аналитичното им мислене е оказало влияние върху формирането на техния син. Затова и той избрал нещо по-различно от това, към което летят, както се казва, неговите връстници. Повечето млади лекари са привличани от хирургията, анестезиологията, кардиологията – все специалности, които малко или много вдигат адреналина, карат човек да се чувства супер герой. Оказва се обаче, че има и други специалности, в които специалистите тежат на мястото си, когато знаят защо са се насочили към тях. Точно на един от тях се спрял доц. Ангел Джамбов, който въпреки своите 35 години гледа на изборите в живота задълбочено и отговорно. „Общественото здраве и влиянието на средата - не само околната, но и начинът на живот, социалната среда и отражението им върху човека винаги са ми били много интересни. Това е интердисциплинарна област. Основата й, разбира се, е медицинското познание. Тя обаче изисква познание и в областта на социалните науки, дори на техническите, на инженерните науки, за да може да бъде разбрана връзката между физическата и социалната среди, и взаимодействието им, чрез което те оформят нашето здраве, казва доц. Джамбов. Тази област се отличава от клиничните дисциплини по това, че има потенциала на повлияе големи маси от населението. За един човек конкретният медицински проблем е от голямо значение. Като цяло обаче за обществото, промяната в средата, в която живеем, учим, трудим се, почиваме, може да доведе до много по-големи обществени ползи. Тази интердисципинарност и ползи за много хора да останат здрави или да подобрят своето здраве за мен представляваше голям интерес", пояснява изборът си лекарят и учен. Не отрича, че има и известна доза философия, разбира се според вижданията на всеки един, но със сигурност в нея се препливат социологията, психологията и начина, по който приемаме средата, в която живеем.

Човекът и средата

Точно личното отношение на човека, как той се отнася, но и възприема околната среда имат отношение към неговото здраве. „Дори един фактор, като замърсеният въздух, за който често пъти мислим, че е само химична смес от различни замърсители, дължи част от ефектите си върху здравето на начина, по който човек възприема опасността от него и дали самият той се чувства в риск. Явява се и стресор, въздействиящ върху нашето психично здраве", пояснява значимостта на нелеката наука, в чиято сфера работи доц. Ангел Джамбов. Впрочем, за да бъде още по-полезен в изследванията и проучванията, които прави, от 2019 г. той е и доктор на науките по психиатрия. За него точно проучването на тази зависимост е голямото предизвикателство, което го води напред в научните му изследвания. И макар ефектът от тях да е отложен напред във времето, с тях може определено да се захване само изключително търпелив човек. Един експанзивен темперамент изисква резултати тук и сега – неща, към които един от най-цитираните българи в световната научна общност не се стреми. „Наистина, нашите резултати от изследвания не се набюдават нито веднага, нито директно, както в някоя клинична специалност, например при травма при която ефектът върху здравето се наблюдава непосредствено . За да бъдат изследвани и наблюдавани ефектите върху големи групи от населението обаче често пъти се използват статистически методи. Изисква се и умение да бъдат представени резултатите по начин, по който те да бъдат разбрани. В противен случай могат да останат затворени в академичността без реална приложимост", пояснява още доц. Ангел Джамбов. Той и екипът, с който работи, имат зад гърба си вече няколко проекта, които са намерили живот в практиката. Нещо повече, взаимодействат и с клиничните дисциплини и така общественото здраве се явява своеобразен мост за по-висока успеваемост на лечението, профилактиката и превенцията.

Удовлетворението

Доц. Джамбов не крие, че за него то е голямо, макар и работата му да е твърде времеемка. „Резултатите в един момент са налице и виждаме, че се отварят съвсем не малко по-добри възможности за здравеопазването чрез работа по нови проекти, които Медицинският университет в Пловдив печели", казва той и допълва, че трудът му определено се отплаща във времето. Доволен е, че вече институциите, поне що се отнася до замърсяването на въздуха, в последните години взимат под внимание резултатите и препоръките на екипа му. „Много от решенията, които трябва да се вземат във връзка с промяната на средата обаче не са лесни, пояснява той. Не е необходимо само да знаем, какво е решението, но и това, че понякога се налага преструктуриране на определени сектори, което на свой ред води до необходимост от преквалификация на част от работещите", допълва ученият. В принципите му е не само да дава съвети на базата на проучванията, но и самият той да се съобразява със собствените си препоръки и да живее така, че да не го сочат с пръст „вижте го какво прави, пък какво ни говори". В свободното си време, доколкото го има, предпочита да е сред природата и да се движи повече. Когато не бърза, предпочита да отиде пеша до университета. Придържа се към здравословното хранене. Удовлетворен е от класацията за най-цитираните учени, но това съвсем не го възгордява. „Това говори, че общественото здраве е една перспективна област, която е призната и ще се развива", казва доц. Джамбов. Би искал в учебната програма на децата да бъде застъпено повече опазването на околната среда и здравословния начин на живот – нещо, което все пак навлезе в българското училище. Смята обаче, че може да залегнат и повече часове в програмата и има надежда, че това ще се случи, както е и в други европейски страни.