Законни ли (ще) са новите болници

Връзката между огромния преразход на касата и легитимността на новите болници и дейности, които властите в лицето на правителството и здравното министерство издават непрекъснато, на пръв поглед изглежда неясна или дори отсъстваща. На практика обаче тя е съвсем пряка и се определя от няколко предпоставки.

Ролята на болниците в преразхода

Тя е огромна. Преразходът на здравната каса тази година е формиран основно от дейността на разрастващата се мрежа от лечебни заведения за болнична помощ - и като нови дейности, и като легла, и като сгради. През тази година броят на креватите с договор с фонда минаха 50 хиляди, а средната им използваемост, доколкото е реална изобщо с оглед на все по-често засичаната фиктивна дейност, е скандално ниска - около 50%. Отново болниците са и в основата на орязването на механизмите на касата за контрол на средствата, които могат да усвоят. Причината е, че те заведоха делото във ВАС срещу прогнозните бюджети на финансирането им по здравна каса. За да решат казуса, магистратите се допитаха до Конституционния съд дали лимитите не нарушават правата на гражданите. Това доведе и до популисткото решение за отмяната им. Добри или лоши като метод на контрол обаче, лимитите все пак даваха възможност на касата да внася някаква дисциплина в харчовете, които болниците отчитат към нея и да вмести дейността им в рамките на парите, които обществото ни е отделило. А те не са никак малко - над 3.3 млрд. лв. бяха за 2023 г., а за тази се очаква да са над 3.8 млрд. лв.
Отново от болниците ще бъдат осуетени и другите две възможности на касата да овладее положението, а именно - намаляването цените на КП и неплащането на средствата, които надвишават бюджета на фонда за болнична помощ, които са заложени по така наречения Механизъм, който действа в НРД и е аналогичен на този за лекарствата. И ако вторият работи от години и фирмите връщат парите, които надвишават бюджета на касата за медикаменти, то болниците отказват да го направят. Касата вече даде сигнали, че няма как да сторнира въпросните 140 млн., с които не разполага. Така благодарение на разрастващата се болнична мрежа и премахването на все повече контролни механизми, касата се озова в условията на невъзможност да отговори на финансовите претенции към нея. И тук идва вторият важен момент за установяването на връзката между преразхода и легитимността на болниците:

Условията за разрешаването им

Според Закона за лечебните заведения за разкриването на всяка една нова болница или дейност във вече съществуваща клиника, е нужно становище от НЗОК за това дали тя ще може да го финансира, ако ще работи с фонда. И тъй като всички болници разчитат да се издържат основно от обществените средства на здравната каса, тя трябва да дава становище за всяко ново инвестиционно намерение, както и данни дали през последните две години бюджетът й е стигал да плаща на съществуващите лечебни заведения. Доскоро бюджетът на фонда за болници стигаше, а становището, което той даваше за инвестиционното намерение за нова структура гласеше, че ще може да финансира дейността й в рамките на бюджета си за годината, в която ще започне да функционира. Колкото и абстрактна да беше тази формулировка, тя се приемаше за положителна от останалите институции, от които зависи разрешаването на новата болница или дейност, а именно ИАМН, МЗ и понякога дори МС. Колкото и условна да е възможността да предвидиш дали ще имаш пари за още една болница или дейност след няколко години или месеца, все пак на исторически принцип можеш да прогнозираш, че успоредно с очакваното ежегодно увеличение на бюджета си от близо 10%, което трайно стана над 1 млрд. лв., ще намериш средства.
Доскоро обаче касата нямаше проблем с бюджета си и властите смело можеха да разписват разрешения за нови болници. Сега обаче касата няма пари за вече съществуващите болници, дейности и легла в тях, което коренно променя ситуацията и може да постави под въпрос легитимността на всяка бъдеща, а дори и на всяка наскоро одобрена. Защото как да кажеш, че имаш пари за нови структури, след като от средата на 2024 г. е ясно, че може да нямаш дори за настоящите.

Институционалната безпомощност

Точно тя е огромният проблем, който стои в основата на настоящата трагедия в болничната помощ и парадоксалната ситуация да плащаме все по-голяма сметка като общество за все по-некачествена здравна помощ в изпразнени от смисъл лечебни заведения без достатъчно персонал, комплексност и качество на услугата. Вместо да наложат ясни и работещи правила в интерес на общественото здраве, политическите партии у нас години наред павираха пътя към настоящото положение на безпрепятствено отваряне на нови болници и дейности без оглед на реалната нужда от тях и кадровата обезпеченост. А видно - вече и откъм финансовите възможности на обществото чрез НЗОК за финансирането им. Защото въпреки публично заявените опасения на здравната каса за проблемите около изпълнението на бюджета й още през лятото, а сега и есента, разрешенията за нови дейности и болници продължават да се издават.

И логичното следствие

Без рязка смяна на курса в правилната посока, рано или късно болничната помощ ще катастрофира напълно. Времето, в което увредите на здравето на пациентите и дори трагичните инциденти, до които се стига, заради липсата на качествена и комплексна медицинска грижа ще станат повече, отколкото са възможностите за замитането им под килимчето. Тогава някой ще трябва да понесе отговорността за състоянието на здравеопазването ни. В това отношение най-застрашена ще се окаже изпълнителната власт в лицето на ИАМН, МЗ и НЗОК, защото те са институциите, които са разписвали документите за новите болници и дейности или (не) са създавали правилата, които да гарантират качествена и достъпна медицинска помощ и добро обществено здраве. Но явно те не смятат така или пък се считат за недосегаеми, сгушени под едно или друго политическо крило.