Александровска болница стана на 145 години

Преди близо век и половина има едва 45 пациенти за долекуване, сега годишно те са не по-малко от 250 000

Предложение за създаването й, като военновременна болница, прави на 23 май 1878 г. губернаторът на София Пьотр Алабин. Година по късно, съгласно клаузите на Берлинския договор, руските войски заедно с лекарите и милосърдните сестри напускат страната. Те обаче оставят цялото оборудване, както 45-та болни за долекуване. Така, през 1879 г. тя се превръща в Софийската първостепенна болница, като статутът й е национален. Наречена е на името на първия български княз Александър Батенберг. Предложението за одобрение е внесено на височеството от Петко Рачов Славейков, по онова време министър на вътрешните дела. Освещаването й става на 30 октомври 1884 г. – датата, която се счита за нейн рожден ден.

Науката

С това събитие се поставя и началото на медицинската наука, общественото здравеопазване и медицинското образование в нова България. В онези години най-често лекари от „Александровска" оглавяват националното Министерство на здравето, Върховния медицински съвет и Българския лекарски съюз. Те редактират първите медицински периодични издания, учредяват първите научни медицински дружества и стават преподаватели в създадения през 1917 г. Медицинския факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски". Впоследствие, след създавенот на Висшия медицински институт, претърпял преименуване на Медицинска академия, а сега Медицински университет, тя се превръща в негова клинична база. Сега в нея работят 1484 души. От тях 442 са лекарите, 78 от тях са хабилитирани лица (36 професори и 42 доценти). Същевременно, 200 са едновременно и преподаватели в Медицински университет – София, 132 имат научна степен „Доктор" и 16 - „Доктор на медицинските науки". Медицинските специалисти са общо 378. Всички тези служители лекуват близо 36 000 болни годишно. Заедно с амбулаторните пациенти (на хемодиализа и такива лекувани и диагностицирани по амбулаторни процедури) и консултираните в Спешно отделение и Консултативно-диагностично-приемния център, броят на преминалите през лечебното заведение надхвърля 250 000 човека.

Развитието

В Александровска болница за ремонтни дейности са инвестирани 8 млн. лева за периода от 2019 до 2024 година. Цялостен ремонт за над 3 млн.лв. е направен на Клиника по урология, а частични са извършени в много болнични звена. Осъществена е и рехабилитация на площадковата водопреносна мрежа на стойност 3 млн. лева. Реализирани са значителни инвестиции в оборудване във всички структури на лечебното заведение на обща стойност 58 млн. лв., от които закупените със собствени средства активи са за 13 млн.лв., с капиталови средства от МЗ – 16 млн. лева. Предоставени от Медицинския университет са 25 млн. лв., от дарители – 3 млн.лв., от „Българската Коледа" - 358 хил.лв., а от БЧК – 187 хил. лева.

В крак с времето 

И тъй като медицинската наука се развива с енергични темпове, Алекандровска болница също и в крак с нея. През 2018 г. за нуждите на Клиниката по нуклеарна медицина (КНМ) лечебното заведение закупува със собствени средства от 4 млн. лв. последен модел PET/CT, а с държавни модерен SPECT/CT скенер за 3450 хил. лв. , с който се осъществяват всички видове хибридни образни изследвания при високо качество. От месец май тази година в КНМ работи и нова, високотехнологична радиохимична лаборатория за производство на два нови радиофармацевтика при пациенти с простатен карцином и невроендокринни тумори. "Галиевата лаборатория" е моделирана и оборудвана с подкрепата на експерти от Международната атомна агенция (IAEA) и водещи специалисти от Германия по модела на лабораторията в Университетската болница в Мюнхен. Средствата за оборудването са осигурени по два проекта на болницата с финансиране от IAEA, като субсидията за втория е от един милион лева. С средства от Медицински университет тази година в Клиниката по нуклеарна медицина бе разкрит стационар с 3 легла за лечение на тумори с метаболитна радионуклидна терапия. Същевременно беше закупен синтезен модел за производство на нови диагностични и терапевтични радиофармацевтици. Така тя се превърна в най-добре оборудвания технологичен център в Западна България. Звеното разполага с последно поколение апарати за хибридна образна диагностика (PET/CT и SPECT/CT) и със собствен циклотронен комплекс за производство на най-съвременни радиофармацевтици за диагностика и лечение на специфични заболявания в областта на онкоурологията, ендокринологията, неврологията, кардиологията и други.

Възможностите

В последните пет години управлението на болницата е насочено към постоянно оптимизиране и разширяване на дейността й. В нея вече се работи по 195 клинични пътеки. Световно признание получи Клиниката по алергология, която след международен одит бе сертифицирана за членство в UCARE. Това е най-големият и активен консорциум в света от референтни експертни центрове за лечение и проследяване на пациентите с уртикария. Тя придоби статут и на ACARE референтен център с най-висок професионализъм в лечението на ангиоедема и редките му форми. Развитие получиха и Експертните центрове за редки болести в областта на неврологията, на имунологията и на нефрологията. Те се увеличиха с още три – за хередитарна оптична невропатия на Лебер, за редки невродегенеративни заболявания и за муковисцидоза. Експертният център за редки болести в нефрологията на „Александровска" пък разшири дейността си, поемайки скрининга и лечението на болни с друга рядка болест – туберозна склероза.

Иновациите

След пандемията УМБАЛ „Александровска" изцяло премина към дигитализирана апаратура. Със средства, осигурени от лечебното заведение, от МУ - София и от МЗ за капиталови разходи на държавните лечебни заведения, на обща стойност над 54 млн. лв. бе осигурено модерно оборудване. То е в сферата на образната диагностика, офталмологията, кардиологията, урологията, пропедевтиката на вътрешните болести, хирургията, съдебнатамедицина и централнатаклинична лаборатория. Сред топ придобивките на болницата са последно поколение 128-срезов компютър-томограф, дигитални графично-скопични рентгенови апарати, последен модел Холмиум лазер за високоефективно и миниинвазивно разрушаване на камъни от всякакъв вид и размери в уринарния тракт, както и за лечение на болести на простатната жлеза. Тук са и единствените по рода си у нас рентгенова система тип С-рамо за екстракорпорални литотрипсии „Дорниер", аналитична платформа за предиктивно генетично тестване на тумори, последно поколение хроматограф за съдебната медицина и апаратура за функционално изследване на хранопровода. Александровска болница разполага и с широкоъгълна дигитална фундус камера за изследване на очите на недоносени бебета, корнеален топограф, ангио ОСТ, комбинирана система за вътреочна хирургия на преден и заден очен сегмент, IPL система за лечение на сухо око, последно поколение лампа за лечение на кератоконус, 4D ехографи и система за съвременна ехографска и Doppler-диагностика за прецизна оценка на сърдечните структури и функцията на сърцето.

Първа в страната

УМБАЛ „Александровска" премина към изцяло нов стандарт за имплантация на конвенционални пейсмейкъри. Тя е най-голямата база за специализация и обучава най-много млади лекари в основни специалности, където освен класическата медицина, те могат да видят приложението на най-новите медицински практики и да работят с най-съвременните медицински технологии. Така, със своя научен и практически потенциал, и модерна апаратура, тя остава лидер в българската медицинска практика. Потвърждение на това е отличната акредитационна оценка за цялостна дейност, както и за обучение на студенти, специализанти и докторанти на Медицински университет – София.