Сливането на „Св. Мина” и „Св. Пантелеймон” е за добро

Целите ни са второ ниво на компетентност и спешно отделение, твърди доц. Петко Недев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Доц. Недев, какво предлагате – ще има ли окрупнена лечебна структура или болниците ще се обединят само формално?

- Предлагаме една нова, по-голяма болнична структура, която да включва и доболнична помощ. В този бизнес план, който общинарите ми предложиха да изготвя, аз съм представил мотиви за това. Предлагаме да обединим двете болници и да преместим тук едно от общинските ДКЦ-та. Само че това вливане няма да е механично. Целта ни е да постигнем второ ниво на компетентност и да имаме отделение по спешна помощ. Аритметично ако обединим двете болници, те пак няма да отговарят на второ ниво на компетентност, затова трябва да разкрием и нови отделения. С една дума, искаме да създадем една нова, модерна и конкурунтноспособна структура за лечебна дейност, в която ще имаме допълнително ДКЦ и новият стационар няма да прилича нито на „Св. Пантелеймон”, нито на „Св. Мина”. Това е, което предлагаме. Вливането е само елемент от това предложение. Одиторите от София и юристите прецениха, че при тази асиметрия във финансовото състояние на двете дружества, най-правилно е да стане вливане на „Св. Мина”, която е в лошо финансово състояние в нашата болница. Вливането като термин е най-доброто нещо, съгласно Търговския закон.

- Защо не направите холдинг?

- Мениджмънтът, който предлагаме, е кризисен, поради състоянието на едната болница. „Св. Мина” има финансови затруднения, които са публично достояние, така че няма как да създадем един стабилен холдинг. За да стане това, играчите трябва да са в стабилно финансово състояние. Освен това ние смятаме да добавим и новата доболнична структура.

- Имаше предложение всички общински болници да направят холдинг?

- Това вече е софийски патент, затова аз съзнателно няма да го коментирам. Вие знаете по-добре резултата от такъв холдинг. Имаше такова явление и то не се оказа успешно.

- Колегите ви от „Св. Мина” продължават ли да протестират или вече приеха бъдещото обединение?

- За да се получи тази реформа - ще я нарека така, колкото и претенциозно да звучи - трябва да са налице 5-6 условия. Първото е да имаш политическа подкрепа, защото поне 2/3 от общинските съветници трябва да застанат зад нея и зад екипа, който ще я направи. Иначе няма да се получи. Второто условие е, хората, които ще участват, да са мотивирани. Въпросът ви е принципен, защото ако колегите протестират и не са мотивирани, рискът да се провали преструктурирането е много голям и нещата ще станат неуправляеми. Затова ние проведохме среща, така искаше Общинският съвет, за да се разберем и да направим промените заедно с екипа на „Св. Мина”. Там, разбира се, интересите са разнородни. От моите срещи с тях, а те не са една или две, останах с впечатлението, че болшинството разбират проблема. Тази носталгия, когато работиш дълго време на едно място, славното минало тежи и аз го уважавам. Но между желание, носталгия и реалност има много голяма разлика. Така че една не малка част от колегите осъзнаха за какво става въпрос. И има още нещо, аз не съм привърженик, когато една болница има проблеми, да излезеш на площада и да си посипеш главата с пепел. Но някои хора стигнаха до там в борбите и манипулацията и ни принуждават и нас да говорим по медиите. Не съм съгласен, че трябва всичко да си кажем публично. Ваши колеги казват – защо не, нали се ползват публични средства. Да, ама всички ползваме обществени средства, но не сте чували някоя частна структура да излезе и да си разкаже провалите. Според мен, това е грешен ход. Така не се прави. За моя изненада, профсъюзите проявиха здрав разум и ние сме направили първите контакти с КТ „Подкрепа” и КНСБ в Пловдив. Техните лидери заявиха, че ако общинските съветници гласуват решението за преструктурирането, ще започнем сериозни разговори в този преходен период. И аз съм обнадежден, че профсъюзите могат да бъдат конструктивен елемент в тази дейност, ако на нея се даде зелена линия, макар да знам, че преговорите изобщо няма да бъдат лесни.

- Има ли дублиращи се отделения в двете болници?

- Това е една от фундаменталните лъжи за т. нар. дублиращи се отделения. Касата не работи с такова понятие. Не съществува никаква опасност, заради т. нар. дублиращи се пътеки, тя да не сключи договор с нас. Касата работи с нива на компетентност, с изисквания към лечебните заведения, със здравна карта и сключва договори с болница, а не с първа или втора хирургия. Освен това много болници в България имат по две еднакви отделения. Там няма ли дублиране на пътеки?

- Искате да кажете, че няма опасност да се закрие някое отделение?

- Не аз го казвам, всеки, който разбира от здравеопазване, ще го каже. Но има нещо друго. Ако не отговаря отделението или някоя структура на изискванията на касата, тогава може да има проблем. Според мен много хора са подведени. Това е целенасочено манипулиране на хората.

- Предвижда ли се откриване на нови отделения и разширяване на дейността?

- Да, предвиждаме откриване на травматология, на хемодиализа, на спешно отделение. Трябва да отговаряме на изискванията за второ ниво на компетентност. Новият стандарт не приема вече нито спешен кабинет, нито първо ниво на компетентност. Знаете, около него имаше проблеми, но вероятно скоро ще бъде приет. Кое е особеното? Там е записано, че ако нямаш второ ниво на компетентност, касата ще сключи по-неблагоприятен договор с теб. Защото едно от изискванията по методиката на касата е да има добра структура. Колкото е по-високо нивото, по-добър договор получаваш. Когато сключиш договор за повече легла и повече дейност, ще бъдеш в по-благоприятно положение. Другият момент е и това се знае в целия медицински свят, че между 40 и 60% от пациентопотока минава през спешните структури на болниците. Тогава важно ли е това спешно звено? Разбира се, че е важно. Тези спешни структури се плащат от здравното министерство. Самото ведомство осъвършенства методиката и предвижда да плаща все повече за по-мощните спешни звена. В методиката вече включиха коефициент за плащане не само за болни, които са преминали през спешните центрове и са си отишли вкъщи, а и за тези, които след това са приети да лежат в лечебното заведение. Т. е. парите, които дава МЗ, ще са за една структура, която е по-разгърната и по-мощна. При тези условия не е ли естествено да поставим на дневен ред въпроса, че трябва да „катерим” второ ниво? Защо трябва да останем само на спешен кабинет?

- Защо е толкова закъсала болница „Св. Мина”? Какво е вашето обяснение?

- Имам обяснение. Аз работих на терен две седмици и колкото и претенциозно да звучи, имам 35 години практика, така че ще ги класифицирам проблемите. Първо, смятам, че едни хора се правят на спасители, за да защитят личните си интереси. И вдигат много шум. Другото е, че там съществува една много лоша парктика, наложила се през годините – на разградения двор. Всичко това аз го наричам „синдром на мътене на глави”. Идва лицето Х, изнася една реч, не защото много обича болницата, а защото неговите лични интереси са накърнени. Това е много лоша практика - създаването на усещането за разградения двор не мотивира. Третото, едни митове и идеологеми се пишат за общинските болници. Някои казват, че според Закона за лечебните заведения, общината трябва да плаща. Това е фундаментална грешка. Този закон казва само, че е възможно това да стане и при какви условия се прави. Той не задължава общината. Още повече, че това, което ще се плаща, трябва да е предвидено в бюджета – държавен, общински и т. н. Никъде не е казано, че трябва да наливаш в каца без дъно, а точно това се получи в „Св. Мина”. Никой на никого не е длъжен. Никой не може да налива пари напразно и болницата да върви назад. Аз съм направил анализ от 2011 г. до първите 6 месеца на 2017 и казвам със съжаление, че те имат все по-малко болни. Е, ако една болница няма болни да си изкара заплатите, вие как смятате, кой ще налива непрекъснато пари?

- Имаше информация, че лекарите получават само 70% от заплатите си. Смятате ли, че ще се подобри положението след преструктурирането?

- Това е един от централните въпроси. Първо, даването на 70% от възнагражденията, е временна мярка. Нито един работодател не би си позволил такова нещо, защото въпросът ще бъде отнесен в съда. 

Големият проблем е, че те не могат да си изработват заплатите. Не можеш да работиш и да произвеждаш минус. При това положение и Господ не може да ти помогне. Това е една спирала, в която се влиза, и от която няма излизане, ако не се направят решителни реформи. Няма как да правиш 10 лв., а да имаш 15 лв. заплата. Значи с твойта работа ти произвеждаш дефицит. Е, има ли някаква логика и здрав разум, някой да вади непрекъснато пари и да дава. Аз съм виждал оздравителни планове, на които опонентите се опират, които предвиждат точно това, за което ви говоря – болницата да работи три години, като общината й дава ежемесечно по 120 000 лв. И финалът през 2019 г. е открит. Но нали разбирате, че при това положение нищо няма да се промени и болните ще стават все по-малко. Лошото е,че хора в болницата и извън нея от различни политически сили започнаха да си прави тренировски там. Това вреди на лечебното заведение.

- Кога е срокът, в който трябва да се преструктурират лечебните заведения?

- Болницата ще има един преходен период, който е неизбежен. Той почива върху три неща и няма как да стане реформата, ако те не се случат. Началото на преходния период ще започне, ако в четвъртък общинските съветници гласуват и приемат оздравителния план. И започва да тече този период до момента, до който новата структура сключи договор със здравната каса. Т. е. от 14 септември отиваме към пролетта на 2018 г., защото за да може да работи новата структура, тя трябва да има договор с касата, а не само желание и приказки. По средата има още няколко важни момента. За да влезеш в Търговския регистър, са нужни поне 2-3 месеца. През това време ние трябва да извършим преструктуриране на всички звена, за да може в периода, когато се впишем в Търговския регистър, да сме готови и да подадем документите за разрешение за лечебна дейност към МЗ. След това ще започнем подготовката за нов договор. Какво предвижда нашето предложение? През този преходен период всички натрупани задължения, да се поемат от собственика. Смятаме, че не е редно дълговете от „Св. Мина” да се прехвърлят на „Св. Пантелеймон”, защото нашата болница догонва на пазара. „Св. Пантелеймонт” не се е изравнил с най-добрите играчи. Скъсили сме дистанцията, но ако се прехвърлят всички дългове, болницата ще мине назад и няма да има сили да се придвижи до нивото, на което е в момента. Но когато собственикът плати, с новия договор съм убеден, че ще получим нулеви загуби в едната част на новата структура – „Св. Мина”, а другата ще продължи да работи, за да може да инвестираме в апаратура и нови дейниости. В анализа на рисковете съм предвидил, че ако това не се случи, реформата ще се компроментира. Но какво гарантираме? Смисълът е да се случи всичко това, за което говорихме и болницата вече да няма загуби. Нещо, което ние в „Св. Пантелеймон” го играем от 5 години и сме доказали, че може да стане.

- Ще успеете ли всичко това да го направите до март, когато трябва да подпишете новия договор с касата?

- Трябва да успеем. Надяваме се до декември новата структура да бъде вписана в Търговския регистър. Но ние ще използваме цялото време от 1 октомври до 30 февруари да излезем с новата структура на терена и да сключим добрия договор, който ще ни гарантира резултата, за който говорим.

- Какво ще се случи, ако колегите ви в „Св. Мина” продължат да протестират и откажат да приемат тази нова структура?

- Ние всички трябва да спазваме правилата. Не го казвам с някаква лоша умисъл, 

но какво значи колегите ви да не са съгласни, ако собственикът вземе такова решение. За мен това е нон сенс. Има закони в България, включително и за стачките, и никой не е против хората да излизат и да го правят, включително и медицинските работници. Но никой не може да се държи, меко казано, като някое капризно дете, когато има проблеми. Не трябва да стачкуваш, а трябва да кажеш – не съм съгласен и предлагам това и това. А те какво предлагат? Едно е да говориш и да имитираш дейност, друго са фактите. Призовавам т. нар. „спасители” да дискутираме. Аз лично, в моята дейност, съм си променял решенията, когато видя, че един механизъм не работи и противоречи на здравия разум. Това не е Библия или Коран. Това е едно предложение, което може да се обсъжда и променя. Другият момент също е много важен – в крайна сметка става въпрос за интереса на цялата болница, а не дали някой иска или не иска нещо. Има хора и институции, които защитават правата на работниците и това са профсъюзите. Аз предлагам тези неща и излизам от хипотезата, че ще бъда в екипа, който ще направи промените, но общинският съвет може да реши друго. Има профсъюзи, започват преговори, защо да стоим само на едни празни приказки? Ще си позволя и нещо по-остро. Кой ще носи отговорност за лъжите и манипулациите, които бяха изречени? Нямам ли право като гражданин и като управител на една болница да питам т. нар. „спасители” ще отговарят ли за лъжите, които говорят пред хората?

- Новата структура предполага ново ръководство. Ви ще се кандидатирате ли за управител?

- Новата структура е по същество вливане по Търговския закон. И тогава трябва управителят на „Св. Пантелеймон” да продължи да ръководи болницата, но подчертавам - ако собственикът не реши друго.