Трите „бели отрови“ отключват диабет

Ако „пълнеете от въздуха“, се изследвайте за инсулинова резистентност, препоръчва еднокринологът д-р Весела Михнева

Лора
Симеонова
lora@mail.bg

Отключващият механизъм при диабет тип II е съвсем различен от този при тип I, обяснява д-р Весела Михнева. Във втория случай има деструкция на панкреаса и и задстомашната жлеза не може да произвежда повече инсулин, затова се налага внос на ендогенен, допълва ендокринологът. При тип II водещият механизъм е т.нар. инсулинова резистентност. Тя не позволява на хормона да изиграе основната си роля – да „вкара“ глюкозата в клетката. „Образно казано, клетката плува в глюкоза, но не може да се нахрани“, обяснява д-р Михнева.

Така се влиза и в порочния кръг

– тези пациенти започват да трупат килограми, инсулиновата резистентност ескалира и накрая се отключва и диабет.

Първоначалният симптом обикновено е метаболитният синдром, предупреждава ендокринологът. Именно за битката с него д-р Михнева ще изнеса доклад на предстоящия между 22 и 24 септември XI-и конгрес на Българската диабетна асоциация. „Хората идват при нас с анамнеза, че едва ли не качват килограми от въздуха. Каквото и да хапнат, им се залепя. А свалянето е много трудно“, разказва ендокринологът от ВМА. Какво следва? Задължително пациентите се подлагат на т.нар. натоварване с глюкоза. Изпиват 75 грама от нея на гладно. Преди това лекарите им вземат кръв, а после процедурата се повтаря на 60-тата, 120-тата и 180-тата минута. „Изключително важно е при този тест да се проследят не само нивата на кръвна захар, но и тези на инсулин. Защото при много от пациентите не търсим диабет, а преддиабет или нарушение на въглехидратната обмяна. Всичко, което може в бъдеще да доведе до отключване на диабет“, уточнява д-р Михнева.

Има ли как това „бъдеще“ да не премине непременно под знака на диабета? „При тип II

можем да говорим за излекуване

Но, ако не се вземат мерки навреме, инсулиновата резистентност непременно ще доведе до него“, признава специалистът от ВМА. „Трябва да е ясно, че първопричината е в храненето, както и в липсата на двигателна активност. Хората се интересуват дали диабетът е наследствен – да, определено има и такъв компонент. Почти няма човек с баба или дядо, който да е нямал тази диагноза. Но едно е да се разболееш на 65 години, а друго – на 30“, предупреждава д-р Михнева. Да, диабетът „не боли“ – но усложненията от него бавно и сигурно могат да ни инвалидизират, ако не е добре контролиран. Ендокринологът припомня, че около 50-60% от пациентите с инфаркт и инсулт са именно диабетици. Да не говорим колко често се стига до гангрени и ампутации, до слепота и бъбречна недостатъчност – все заради неовладените с години високи нива на кръвна захар.

Тези „черни сценарии“ обаче могат да бъдат избегнати със здравословен режим. Не е нужно той да е спартански, но пък трябва да е до живот, не крие д-р Михнева. „Прогнозата е една и съща, ако след 2-3 месеца диета пациентът отслабне, но после пак се върне към старите си лоши навици“, предупреждава специалистът. Оправданията от типа: „Карах колело във фитнеса и сега мога да хапна една пица и да глътна една бира“ също не са в полза на болните.

5 км трябва да навъртим на бягащата пътека, за да изгорим калориите от една вафла

напомня д-р Михнева.

Затова, когато изготвя режим за пациентите си, сладкишите са в „черния списък“, тъй като са бързи въглехидрати и от тях се трупат повече килограми, отколкото от мазнините. Там са още безалкохолните, както и соковете и студените чайове, които са пълни със „скрита фруктоза“. Трите „бели отрови“ – сол, захар и брашно, също са отключващ фактор за диабет, затова е добре да ги избягваме. „Освен това, те са рискови и за развитието на ракови заболявания“, допълва д-р Михнева. Същото важи за тежките червени меса и колбаси, известни с канцерогенния си ефект. Добре е да ги заменим с повече риба, като не е задължително това да е скъпата сьомга, да речем.  „Ето, скумрията но в Холивуд всички звезди я предпочитат, защото е много богата на ненаситени мазнини“, разказва д-р Михнева. Не е изненадваща и още една препоръка – пърженото и панираното да изчезнат от трапезата ни, за сметка на печените и варени храни.

Другото „златно правило“, което трябва да спазваме, ако искаме да „надхитрим“ диабета, е

да намалим порциите с 1/3

„Ние не сме крайни диетолози и сме против крайните режими. Качеството на храната може и да не се променя драстично, ако се редуцира количеството“, обяснява д-р Михнева. Дори тестените храни не са табу – стига да са по малко и да са от ръжено или пълнозърнесто брашно. „Най-добре е да се приготвят у дома, за да е сигурно, че не са „боядисани“, уточнява ендокринологът. И допълва, че 1-2 черни филийки на ядене няма да навредят. Оризът и картофите също не са в „забранителния списък“, но с количеството им трябва да се внимава. Допустимо е дори да пийваме – стига да е с мярка и между наздравиците да не се нахвърляме на тежки мезета. „Може да се консумира между 30 и 50 мл концентрат, 300 мл бира или 150-200 мл вино“, обяснява д-р Михнева.  И най-важното – вечерята не бива да е след 20 часа. Да лекуваме депресията си със среднощна разходка до хладилника в 2-3 часа е пагубно, предупреждава ендокринологът. „Не е тайна, че за мнозина прехранването е оръжие срещу стреса и тъгата. Тъжни, нещастни и демотивирани, хората посягат към храната. Тук има дълбоко психологичен елемент“, признава д-р Михнева. За жалост, отново психологията по нашите географски ширини, е спънка в битката с диабета. „Личните ми наблюдения са, че българинът трябва да се стресне, за да се реши на режим. Да преживее инсулт или инфаркт или вече да е с диабет, за да промени навиците си. Стигне ли се дотам обаче, вече е много по-сложно. Затова апелираме към превенция. Нека потърсим удоволствия и извън храната – има ги“, призова д-р Михнева.