Европейска седмица за безопасен труд

Тази година тя е фокусирана върху дистанционната и хибридната работа, съобщиха от КНСБ

В Европейския съюз

По време на пандемията този начин на работа се разпространи повече. През 2022 г. 18% от работещите в ЕС-27, Исландия и Норвегия са работили предимно от дома си, посочиха от синдиката. Сред хората вдистанционен режим, са и тези, които работят в помещенията на клиенти (6%), на открито, например на строителна площадка, по улиците на града или в земеделски площи (5,5%), в автомобил или друго превозно средство (3,5%) и на обществени места, например в кафенета или на летищата (2 на сто). Въпреки че по-голямата част (65 %) са работили в помещенията на работодателите, дистанционната работа е била практика за една трета от работната сила в тези държави, сочат данните.

Плюсове и минуси

Дигиталните технологии имат доста предимства и са от решаващо значение за извършване на работа от разстояние, но използването им е свързано с редица психосоциални и физически рискове. Те пестят време и намаляване на стреса от пътуване. Създават по-добро равновесие между професионалния и личния живот, а концентрацията и производителността са повишени. Недостатък обаче е увеличаването на продължителното седене и стреса от работните срокове. Неблагоприятно на здравето се отразяват дългите работни часове и социалната изолация. Същеструват рискове от мускулно-скелетни смущения (болки във врата, китките и пръстите) поради неправилно подреждане на работното оборудване. Възможна е и умора на очите от лошо осветление и дълго време пред екрани.

Предотвратяване на рисковете

Организациите имат решаваща роля за това. Първата стъпка е задължителна оценка на самия риск, която следва да обхваща дистанционната работа в съответствие със законодателството на ЕС и националните законодателства. Когато работата се извършва извън помещенията на работодателя, условията на работното място и свързаните с тях рискове за БЗР са по-непредвидими и извън прекия контрол на фирмата. Поради това е много важно участието на работодателя и на служителите в процеса на оценка на риска. Освен предоставянето на основна информация относно предприемането на следващите стъпки към план за действие, трябва да има взаимна информираност сред дистанционните работещи и ръководството на организация. Работниците, работещи от разстояние, все по-често изпълняват трудовите си задължения на различни места, например в движение, по време на пътуване с цел работа или развлечение. Те използват по-малко стандартни работни станции. Всяко обществено пространство потенциално може да се използва като място за работа, например паркове, обществен транспорт, летища, железопътни гари, библиотеки и т.н. Традиционните места, където се събират местни общности — кафенета, барове и ресторанти, също се използват като работни. Някои от тях може да са опасни. Например работата от открито пространство може да има последици от излагането на ултравиолетова светлина, широко призната като рисков фактор за рак, или да има отрицателни последици за очите предвид неподходящите условия на осветление при работа с лаптопи и смартфони. Дългата и честа работа във влак или самолет може да доведе до по-голяма експозиция на шум и вибрации.

Какви мерки се взимат

За превенция в тази връзка се работи усърдно по отношение на работата с видеодисплеи. В работната група за Директива 90/270/ЕЕС се обсъждат промени относно определението и обхвата на понятието работно място и използването на екранно оборудване. Освен при работа със стационарен компютър, директивата да може да се прилага и когато работникът борави с преносимо екранно оборудване – лаптоп, таблет и други, като за това са предвидени и нови минимални изисквания при използването му. Разширява се и обхвата с включването на рискови фактори – ергономичност и психосоциален риск на работното място. Както работещите, така и работодателите могат да допринесат за осигуряване на безопасността и здравето при дистанционна работа и в хибридни схеми, чрез предоставяне на работещите оборудване, дигитални технологии, техническа подкрепа и насоки за безопасното им използване. Работодателите могат да предоставят обучение и образователни дейности за повишаване на осведомеността относно безопасната работа навсякъде и да въведат ясна политика за дистанционната и хибридната работа.