Гърбът се изкривява между 3 и 7 клас

Силовите спортове и колелото не са препоръчителни за малчугани със сколиоза, предупреждава доц. Красимира Казалъкова

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

„Децата в училище се блъскат, бият се с юмруци, тичат, падат, карат колела и кънки, режат се на стъкла. Това са най-честите случаи, с които се сблъскваме в кабинета по рехабилитация и физикална терапия”, обобщава възможните инциденти в детска възраст доц. Казалъкова. Работата на ортопедите и травматолозите започва да расте с първите топли месеци на годината (април, май) и бележи своя втори пик около старта на учебната година. Животът на младежите извън класната стая е толкова интензивен, че

няма сила, която да предотврати травмите

Важното е, че последствията са поправими и след всяко счупване има специалисти, които да помогнат за пълното възстановяване на децата, изтъкват експертите.

ВИЗИТКА Доц. Красимира Казалъкова има 31-годишен стаж като лекар. Замършва медицина в МУ-София през 1986 г., а три години по-късно получава и специалност по „Физикална е рехабилитационна медицина". В „Пирогов" работи от 1998 г., като междувременно става доцент и придобива магистърска степен по „Здравен мениджмънт". Член е на българската Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина за болнична помощ. Има над 100 публикации в български и чужди списания, както и специализации в Италия, Унгария, Холандия, Полша.

„Без рехабилитация детска фрактура не може да се възстанови. Възрастните решават, че могат да спрат упражненията и да се върнат на работа, в резултат на което не могат да свиват лакътя си напълно или да вдигат ръката си в рамото. При децата обаче подобно поведение е немислимо. Слава Богу, мога да се похваля, че 101% от родителите, които водят децата си на рехабилитация след счупвания, са изключително сериозни и не се отказват, докато травмираният крайник не започне да се движи като здравия”, изтъква предимствата на физикалната медицина доц. Казалъкова.

Процедурите могат да започнат веднага след като рентгенът покаже, че фрактурата е срастнала. И е важно упражненията да се правят редовно, за да може пострадалият крайник да възстанови напълно функциите си. Проблемите възникват заради дългия период, в който счупеното място остава обездвижено, за да може костта да зарасте. Например,

гипсът не се сваля в продължение на 35-40 дни

а това е време, през което мускулатурата хипотрофира. Децата забравят движенията и много често се страхуват да ползват счупения крайник. По време на рехабилитация а практика те отново се учат да ходят или движат ръцете си, затова процедурите са много технически-специализирани, отбелязва доц. Казалъкова. Обикновено възстановяването отнема от седмица до 10 дни,  но при по-тежки случаи могат да са необходими и два-три месеца. „Един счупен крайник няма как да се развижи сам. Когато е пострадал лакътя, например, той не може да се изпъне, не може да се свие, защото има отоци и мускулите нямат сила да работят. При счупен глезен или фрактура на бедрото детето отново трябва да се научи да ходи”, допълва доц. Казалъкова.

В практиката си тя се бори и с други състояния, типични за училищната възраст – гръбначните изкривявания, провокирани от

лошата стойка при седене и тежките раници,

които се носят още от първи клас. Гърбиците, схващанията и сколиозата мъчат най-вече тийнейджърите, заради дългото стоене пред компютрите, изгърбването над таблетите и липсата на добра двигателна активност. „Случва се да диагностицираме сколиоза и при 7-годишни деца, но най-често я срещаме във възрастта, когато младежите рязко дръпват на височина и в рамките на няколко месеца израстват. Тогава започват и тези проблеми. Между 3 и 7 клас повечето деца се изкривяват”, разказва доц. Казалъкова.

Симптомите са лесно различими

за специалистите, но могат да се „хванат” и от по-наблюдателните родители. Достатъчно е да помолите детето да застане право с гръб към вас и да го разгледате внимателно за следните белези:

• Равен раменен пояс
• Равни плешки
• Еднакви извивки на талията
• Нормална позицията на таза
• Наличието (или не) на гърбица (начална кифоза)

Ако едното рамо или едната плешка стои по-ниско от другите, ако някоя от извивките на талията е по-заострена или тазът е вдигнат нагоре и настрани, значи е налице гръбначно изкривяване. В коя фаза е обаче може да каже само специалист. Сколиозата, например, има 4 стадия, като само първите два могат да се коригират  с упражнения, спорт и лечебна гимнастика. Другите се лекуват само с операция. „Това е една от основните причини, поради които учениците трябва да се движат, а не да стоят пред компютрите. Когато едно дете се наведе напред и трябва да си хване пръстите на краката с прави колена, а не може, защото го опъва отзад по бедрата, това е сигнал за ниска двигателна активност. Някои са толкова обездвижени, че не могат да си стигнат коленете, камо ли ходилата”, споделя доц. Казалъкова.

Може да звучи парадоксално, но децата с вече диагностицирано изкривяване

не могат да спортуват, каквото си пожелаят

За тях е важно да се движат, но има занимания, които е добре да избягват. Продължителното и активно каране на колело, например, не е за препоръчване. Причината е, че докато държи кормилото, гръбнакът на детето стои извит между 30 и 45%, а седалището е подложено на множество трусове. Ако всичко това се случва в рамките на 20-30 мин. дневно, едва ли ще създаде допълнителни проблеми, но целодневното каране на колело в изгърбена поза може да задълбочи изкривяването, категорична е доц. Казалъкова. Силовите спортове също не са за предпочитане, но за сметка на това децата могат да се занимават с волейбол или баскетбол. Най-добре е да прекарват поне час на ден плувайки в басейна, защото налягането във водата е много по-различно от това на сушата и помага на мускулатурата хем да се отпусне, хем да се стегне точно там, където е необходимо.

За да не се стига до двигателни проблеми и гръбначни изкривявания, специалистите съветват родителите да посещават личните лекари на децата си поне

веднъж годишно за преглед на гръбнака

Дори да бъде предписано лечение, в началните стадии на изкривяването те са под формата на упражнения, част от които могат да се правят и у дома. Достатъчни са 15 мин. дневно или даже веднъж седмично, стига да се правят редовно. Самата рехабилитация пък се покрива от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и продължава не повече от 10 дни. Включва специални процедури под контрола на кинезитерапевти. „В нашата държава не се обръща достатъчно внимание на детското здраве, а всъщност това е нещо, което идва след нас като поколение и трябва да се грижим”, съветва доц. Казалъкова.