интервю

Всеки колега е лекар на годината

18-10-2024 21:00
Тази професия е избор за цял живот, затова подарявам това признание и на всички тях, казва проф. Мария Токмакова Всеки колега е лекар на годината
Clinica.bg

press@clinica.bg

Днес, в навечерието на 19 октомври, Българският лекарски съюз връчи наградата "Лекар на годината". Престижното отличие този път отиде при уважавания и известен кардиолог проф. Мария Токмакова. Тя ръководи Клиниката по Кардиология в най-голямата болница в страната - УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, а преди време бе и председател на Българското дружество по кардиология. Какво е да си Лекар на 2024 г., задължава ли тази оценка, как продължава пътя си оттук нататък, сподели тя специално за читателите на clinica.

- Проф. Токмакова, какво е да получите най-високото признание на гилдията?

- За мен е много приятна изненада, както и голяма отговорност да бъдa разпознатa като добър лекар. Мисля, че има много колеги, които заслужават да получат тази награда.
- Задължава ли едно такова признание като "Лекар на Годината"?
- Истината е, че в първия момент, когато разбрах изключително много се смутих, защото не мисля, че има един, който е повече от всички останали. Гледам на това, като на един между равни. И затова споделям и подарявам това признание на всички мои колеги, сигурна съм, че всеки един от тях е лекар на годината и лекар на всеки ден, защото избирайки тази професия - това е избор за цял живот. Много е хубаво, когато си забелязан, няма как да не се почувстваш специален и щастлив, но същевременно това е голяма отговорност, защото този приз задължава, оттук нататък не можеш да си позволиш да не си лекар на годината, на всеки ден даже.

- Какво е да си лекар в България днес?
- Предполагам, че няма значение къде си лекар, по-важно е да си лекар в този смисъл, в който се очаква. Независимо в коя държава, при какви обстоятелства, в каква клиника, най-важно е да запазиш уважението, съпричастността, грижата за пациента и желанието да му бъде помогнато по най-добрия начин.

- Не остана ли някак на заден план деонтологията в медицината - съществува ли все още тази отговорност на лекарите към пациентите и обратното?

- Мисля, че е задължително да я има и съм убедена, че моите колеги спазват това условие и грижата към пациента за нас е водеща. Няма как да бъдем лекари, ако това не е водещият ни принцип.
- А пациентите - ценим ли своите лекари и успяваме ли да им покажем благодарността си?

- Надявам се да е така, знаете, че във всяка една професия този, който е от другата страна може да се почувства неудовлетворен, това е нормално. По-важно е да потърсим причината защо някой пациент е неудовлетворен или разочарован. Надявам се, че лошите примери са малко. Аз съм много позитивен човек и вярвам в доброто, в това, че има желание да се помогне, а изключенията, които съществуват във всяка една професия, са малко и се отстраняват.

- Какво остава скрито от очите на обществото в ежедневието на един лекар?

- Има някои неща, които са от кухнята на нашата професия и определено остават скрити. Да кажем, че не винаги ни е лесно, пациентите не винаги разбират защо се налага да почакат или защо грижата в болнична среда не е точно това, което биха желали или са чували, че по света се случва. Някои известни факти, като недостига на медицински сестри, на персонал, на някои необходими средства в медицинската професия могат да доведат до това неудовлетворение. Ние се опитваме да не ги занимаваме, но това ни пречи да изпълняваме задълженията си, както бихме искали. Някой път битовите условия могат да не са точно тези, които те очакват. Според мен най-важни са истинската грижа, професионалното, компетентно отношение, съпричастността, емпатията. Всичко останало също трябва да бъде на ниво, но не е водещо.

- Кои са хубавите страни на системата, в която работят българските лекари и какво би ви се искало да се промени?

- Сред хубавите страни за пациентите е бързият достъп до специализирана медицинска помощ, което смятам, че не се оценява. Винаги мога да дам пример с други държави, където има дълги списъци с чакащи, дори и за по-обикновени консултации. В това отношение се радвам, че българският пациент може да има бърз достъп до специалист.
Друг позитив е добрият достъп до иновации. Аз съм кардиолог и за мен е важно, че имам възможност да работя в една от бързо развиващите се специалности в медицината. Нивото на Кардиологията отговаря на европейските и световните стандарти в по-голямата си част. Ние работим с лекарства, с различни видове интервенции и имаме късмет да използваме всичко ново доста бързо, дори сме едни от първите по прилагане на новите фармакологични възможности, те имат и добро ниво на реимбурсация. Също така, още едно предимство да бъда кардиолог е и фактът, че имаме едно от най-силните и активни научни дружества, което дава възможност за принадлежност на всеки на един от нас към тази общност и достъп до най-новите достижения в света - чрез обучения, семинари при различните ССЗ, чрез различни видове проекти, грантове за младите лекари и т.н. Това дружество е една съществена част от професионалния ни път.

- А какво бихте искали да се промени в системата, за да се чувства по-комфортно един лекар?
- Мисля, че това, което донякъде е ограничаващо са рамките на КП. Чувствам ги някак си ригидни, защото те не могат да поместят всички типове пациенти и житейски ситуации. И без да съм експерт в областта на здравеопазването, си мисля, че това, което ни липсва е възможността да решаваме прблемите на мултиморбидните пациенти по един по-гъвкав начин. Може би ДСГ или някакъв друг подобен модел биха ни дали тази възможност. Сега ние сме намерили начин как да решаваме този проблем, но не е въпросът да се движим по ръба на правилата, а да има регламентиран начин, по който да можем да помогнем на пациента . Аз имам късмет да работя в клиника, в която мога да не мисля за финансовите резултати в името на медицината, защото сме университетска клиника, защото вярваме в това. Срещу това да не получаваме най-големи финансови резултати, ние си позволяваме да работим с размах, така че да извършваме грижа на ниво и по всички стандарти.

- Защо стигнахме до този ужасен кадрови дефицит - защо лекари и сестри избягаха?
- Ние обучаваме млади сестри всяка година, но много малка част от тях остават в България. Като пример мога да кажа, че средната възраст на сестрите в клиниката, в която работя, е над 40 години. И не виждам ново попълнение - работата е тежка, а заплащането не е това, което очакват и е необходимо, за да се справят с нуждите на един нормален живот. Тази невъзможност да си осигурят нормален доход, за да издържат своите семейства, е основната причина да губим сестри.
Една значителна част от младите лекари напускат България, защото не могат да намерят своята реализация тук, по начина, по който си го представят. Когато си млад и започваш в една такава професия, е нормално да имаш големи очаквания. Ти си в момент, в който искаш да се научиш, да можещ, да се развиваш и това ние можем да го предоставим. Но някои от тях тръгват, защото намират в Германия, Англия - едновременно среда, в която могат да се обучават и да бъдат оценени и да се справят финансово с живота. При нас това е много трудно. Една голяма част от младите лекари успяват да специализират чрез работа на две места, за да могат да живеят през първите 4-5 години, докато придобият специалност. Не е много лесно във възрастта между 25 и 30 години да учиш и да работиш на два трудови договора, за да оцелееш. Нормално е, докато учиш, фокусът да е там, не е нужно да имаш още един - как да оцелееш. Това ги прогонва.
- Изкуственият интелект е около нас, но доколко помага, доколко крие и риск?
- ИИ навлиза във всяка една област, неминуемо и в медицината. Той има своите предимства и може да бъде от помощ в тези области, където вече се е доказал, особено в образната диагностика. Но да не забравяме, че нашата професия е свързана с директния контакт с пациента и с физическото присъствие на лекаря. Част от терапията се дължи точно на това взаимодействие между лекар и пациент, нещо, което ИИ не може да даде. Привърженик съм на всички нови технологии, но вярвам и в класическия вариант на медицината, в стетоскопа, във физикалното изследване с ръце, поглед, в разговора. Мисля, че трябва да търсим баланс между двете.
- Как продължавате оттук нататък като "Лекар на годината"?
- С още по-голямо чувство на отговорност. Много се натъжавам, когато не ми достигат силите, за да обърна внимание на всички, които са ме потърсили. Но знаете, че понякога това е трудно да се случи. Напоследък ми се налага да отделя половината от времето си за административни работи, свързани с МУ и ми е мъчно, че нямам повече за моите пациенти. Но винаги се старая, колкото мога.


Внесоха бюджетните закони в Парламента

Внесоха бюджетните закони в Парламента

От МС припомниха, че те са изготвени, за да се гарантирана фискалната стабилност и да бъде обезпечено нормалното функциониране на държавата

2024 г. с повече нови лекарства в ЕС

2024 г. с повече нови лекарства в ЕС

Одобрените иновативни терапии от ЕМА до ноември тази година са със 17 повече в сравнение с цялата минала година

НЗОК плаща за 267 пътеки в болниците

НЗОК плаща за 267 пътеки в болниците

По тях минималният престой е три дни, но това не означава, че човек трябва да се изпише, ако не е излекуван, напомнят експертите на фонда

Затваряме педиатрията за три месеца

Затваряме педиатрията за три месеца

Нямаме детски лекари, търсим трима, началникът на клиниката е на 93 години, казва директорът на Втора МБАЛ доц. Стефан Узунов
НЗОК е заделила 5 млн. за биомаркери

НЗОК е заделила 5 млн. за биомаркери

Отново има средства за амбулаторни грижи по домовете от сестри и акушерки, но няма промяна, която да отпуши сключването на договорите с фонда

Да спасяваш сърцата на децата е мисия

Да спасяваш сърцата на децата е мисия

Бих искала да кажа на всички колеги, че при нас ще намерят екип, изключително всеотдаен към работата си и отворен към тях, казва сестра Людмила Николова

2.3 млн. хоспитализации са много

2.3 млн. хоспитализации са много

Проектобюджетът на НЗОК за 2025 г. е по своя път към парламента. Почти 50% от средствата в него се предвижда да отидат за болниците, а 2.3 млн. са заложените хоспитализации. Правилно ли е това, кога ще обърнем пирамидата към извънболничната помощ, попитахме Красимир Грудев.
БСК с резерви към бюджета на ДОО

БСК с резерви към бюджета на ДОО

Продължава практиката и за свръхконцентрация на болничната помощ, което ограничава голяма част от населението в достъпа им до качествена медицинска помощ, казват от Камарата
Да има повече пари за профилактика в бюджета

Да има повече пари за профилактика в бюджета

Далеч по-добре е да предпазим хората от заболяванията, отколкото след това да бъдат лекувани, казва д-р Костадин Сотиров
НСТС гледа трите бюджета

НСТС гледа трите бюджета

Парите за здравеопазване са над 11.8 млрд. лв. или 5.5% от БВП

1 2 3 4 5 ... 681 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Трябва ли да има задължително продължаващо обучение за лекарите?

Декември 2024 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм