Лекарката със слънчевото име
Проф. Боряна Слънчева е родена на 2 април 1955 година в София. През 1979 г. завършва медицинския университет в столицата. Има три придобити специлности – педиатрия, неонатолигия и здравен мениджмънт. Кариерата й започва през 1980 година. С изключение на краткото разпределение, което някога преминаваха задължително всички висшисти, тя е работила все в СБАЛАГ „Майчин дом". Там, на различни длъжности, е вече 44 години. Както сама се шегува, „Заслужила съм си го. Явявала съм се на три конкурса за различни позиции". И заявява, че нито веднъж, въпреки трудностите, не е съжалявала нито за избраната специалност, нито за избраната болница. От 2001 до февруари 2024 година тя е началник на Клиниката по неонатология в лечебното заведение. Въпреки, че вече е пенсионер, продължава да работи, да преподава и да бъде обичаният от родителите лекар на техните деца.
Проф. Слънчева е основоположник на българската школа по неонатология, учител и ментор на множество български неонатолози. Автор е на над 85 научни труда, публикувани в специализирани медицински научни издания. Тя беше и дългогодишен национален консултант по неонатология и главен координатор на експертния съвет по неонатология към МЗ.
Изборът на професията
Твърди, че на практика избор не е имало, защото още от осми клас е знаела, че ще бъде лекар, като своя баща – проф. Петър Слънчев, специалист по спортна медицина. Той е и един от най-дългогодишните ректори на Националната спортна академия в миналото. Бил авторитет и в допинг контрола. Майка й Елена Слънчева е инженер. Решението й да кандидатства точно медицина, не изненадало никого вкъщи, както и приемането й – била отличничка и с интерес към естествените науки от малка.
Изборът да специализира неонатология дошъл неочаквано. Като студентка в трети курс попаднала в Педиатричната болница. Там видяла едно недоносено, съвсем малко бебе. „Беше толкова нещастно. Изглеждаше толкова трагично, че реших да се посветя точно на такива дечица", разказва проф. Слънчева. За 44 години, откакто работи тази специалност не помни за живота и здравето на колко бебета е била отговорна. Случва се обаче за празници родители да водят децата си, вече ученици, за да й поднесат букети в знак на благодарност. Малчугани, оцелели под нейните и на колегите й грижи, й изпращат свои рисунки. Тях тя е подредила на една от стените в кабинета си. В коридора пък има специално табло със снимки на дечица и благодарности.
Кой прави името
Докато говори, проф. Слънчева не спира да се усмихва, но не формално, а искрено. Това говорят и очите й, и цялото излъчване. „Усмивката е ноу-хау на нашия род", казва тя. Точно ведрият характер е в основата на нейната фамилия. В рода й се разказват две версии откъде произлиза тя. Едната е, че имало в рода все се раждали момичета. Накрая се появило момче. И тъй като някога мъжката челяд била на почит и уважение, се заговорило, че в този дом е изгряло слънцето. Другата е, че в рода на бял свят дошло красиво момче. Лекарката обаче предпочита първата версия. Във вените й тече македонска кръв по линия и на двата рода. В този на баща й всички за учители, техен далечен роднина е Петър Берон. Нещо повече, по спомените на проф. Слънчева, сестрата на баба й дори много приличала на него. Дядо й по бащина линия – Велико Слънчев е участник в Юнкерското възстание от 1923 година. Едната линия на рода й е от Кукуш, другата от Петрич. Усмивката, ведрото настроение и настойката за разбирателство разбиват всички митове за хората от другата страна на границата. Случва се обаче някои, които познава бегло да я попитат, дали има македонска жилка в кръвта си. „Недоумявам какво ме издава. Изглежда има нещо, по което хората с корени оттам се познават", смее е тя.
Силата на семейството
За нея то е всичко. Колкото и да е уморена от работа, проф. Боряна Слънчева никога не носи лошо настроение у дома си. Напротив, старае се дори след напрегнат ден да прекрачи прага с усмивка. Ведростта на характера си е предала не само на децата си, но и на своя съпруг – ортопедът д-р Евгени Медникаров. „Случихме на много добри деца", казва тя и продължава да разказва за сина си и дъщеря си. Той, кръстен на татко си, също е Евгени. Завършил е кинезитерапия. Дъщерята, Ирина, е юрист. Внуците са нейната, както и на д-р Медникаров слабост. Любимото им място е да отидат с баба и дядо на вилата недалече от София, където тя се залисва с цветята в градината, а той е все около басейна с рибите. Проф. Слънчева с удоволствие разказва и за специализантите в „Майчин дом" и не крие радостта си, че през последните години все повече млади лекари избират неонатологията. Наблюденията й обаче показват, че не навсякъде в страната е така. Според нея трябва да се дадат повече възможности за специализации. Оптимист е, че и това някога ще се случи. Когато я попитат има ли мото в живота, заявява „не". „Човек трябва да вярва в нещата, които прави и да не губи кураж и ентусиазъм. Важното е в лошите неща да търси добри решения", заключава вместо послание проф. Боряна Слънчева.----