Здравното министерство пренебрегва БЛС

Не бих казала, че успяхме да извоюваме нещо с протестите, въпреки че имаше напрежение в страната. Започнаха общопрактикуващите лекари, включиха се и колегите от болничната помощ, националният митинг, който цялата страна видя на 6 април пред Министерски съвет и до тук. Нямаме абсолютно никакъв диалог с Министерството на здравеопазването, изолират ни. Бих казала, дори съзнателно. Няма диалог, няма чуваемост. Бяха поканени общопрактикуващите лекари на една среща в Министерството на здравеопазването, подписаха един протокол, който е с по-лоши условия, от тези, за които Българския лекарски съюз настояваше в преговорния процес. Интересно защо си позволява Министерството на здравеопазването да пренебрегва Лекарския съюз, който по закон е оторизиран да води преговори с НЗОК...И да сключва някакви споразумения с отделни представители и да ги налага след това на касата да бъдат включени в новите условия на работа, престъпвайки собствените си наредби. Казвам това с болка, че нищо не е постигнато, нещата стоят в изходната позиция и протестната готовност продължава. От тук нататък ще решаваме как!

 

Не бих казала, че са потушени протестите. Просто трябва да уточним, че мястото на лекарите не е на улицата, не е на площадите. За нас това никога не е бил начинът, по който да изразяваме съгласието си с определени политики. Нашето място е при пациентите, в кабинетите, в операционните. Няма как да стоим на улицата, но това не значи, че ние сме съгласни с това, което се случва и от тук нататък ние ще начертаем нашите стъпки да отстояваме исканията си.

Реакцията ни срещу пръстовите отпечатъци не е следствие на контрола, който би се реализирал след въвеждането им. Заявявам ясно, че сме „за" контрол, „за" ежедневен контрол, на място, в лечебните заведения, не спорадичен! БЛС обаче счита, че пръстовия отпечатък би затруднил тези, които искат да злоупотребяват със системата, но няма да се постигне този ефект на контрол, за който се създават и се въвеждат тези отпечатъци. И за да ме разберете, нека веднага да ви дам следния пример – пациентът в момента има възможност да откаже оставяне на пръстов отпечатък, което означава, че винаги може този, който иска да злоупотреби, да напише, че пациентът е отказал и да си напише каквото иска. Или втори случай, втора възможност, може да отиде недобросъвестният, да постави отпечатъка, да се прибере вкъщи и след пет дни, когато приключва клиничната пътека отново да отиде, да постави отпечатъка, за това да получи съответната сума от болницата, която иска да извършва тези злоупотреби, а пък болницата ще си получи сумата за клиничната пътека. Разбирате ли, че въвеждането на отпечатъка не е механизъм, който да реши проблема с лошите практики – той само ще ги затрудни. И още нещо, струва много пари на лечебните заведения. Аз с радост чух, когато министър Москов каза, че това са отношения, които са между касата и между пациента и че се учудва защо лекарите реагират така. Ако това е вярно, то нека да бъдат закупени и предоставени на лечебните заведения всички тези устройства, четци, софтуери и скенери, които са необходими. БЛС настоява затова. Веднага давам пример с конкретното лечебно заведение, на което съм управител – трябва да закупя 35 устройства, които струват около десет хиляди лева. От там нататък има и други разходи, които трябва да направи лечебното заведение, това са доста значими суми за нас.

Вчера излезе информация, че българите доплащат около 3 милиарда и 200 милиона за здравеопазване. Очевидно нещата в тази система не вървят на добре. Освен ограничения финансов ресурс, съответно и потоците, които се преразпределят между участниците в системата, в повечето случаи не са в полза на пациента. И Световната банка в своя доклад потвърди, че близо 50 % в здравеопазването се плаща от джоба на пациентите, което води до извода, че всъщност средствата, които се заделят за здравеопазване са недостатъчни. Говоря за средствата от здравните вноски, които тази година бяха в порядъка на 3 милиарда и 210 милиона. Ако те са достатъчни, няма да се налага на пациентите да купуват лекарства, да купуват стави, да си плащат за различни консумативи, за това плащат хората.

Имаме две неща - първо, недостатъчност и недофинансиране на клиничните пътеки. Второ, фактът, че се плаща за преминал пациент, а не за качество, изкривява системата и кара много от играчите в тази система, хора от лечебните заведения, да пишат по-скъпи клинични пътеки, а пациентите да се лекуват от съвсем друго заболяване. Тоест, парите от една страна са недостатъчни, но от друга страна те са неефективно изразходвани и е недостатъчен контролът, който трябва да извършва касата.

Ще имаме управителен съвет във вторник и вероятно ще излезем със становище по двете най-нови теми - болниците да не са търговски дружества и повдигнатата от синдикатите идея да се сложи таван на лекарските заплати. Лечебните заведения да не са търговски дружества е стара идея, на повече от пет години, тя все още е в суров вид и както в последно време е практиката - в публичното пространство се пуска недобре обмислена идея с много неизвестни. Забележете, говори се, че само за общинските и държавните болници ще се търси тяхното пререгистриране по някакъв специален закон, а останалите – общопрактикуващите, специалистите от извънболнична помощ, ще останат като търговски дружества. По този начин ще се създадат различни условия за лечебните заведения и от там най-вероятно те няма да бъдат равнопоставени. Така че считам, че на този етап тази идея няма да има реализация. Само ще добавя и това, че общинските и държавните болници имат огромни задължения – неразплатени близо 500 милиона, а за да се извърши такава пререгистрация е нужно тези задължения да бъдат покрити. Кой ще ги покрие? Ние, от нашите данъци ли? Има много причини тези заведения да ги натрупат, но една от причините е, че техните управители, техните мениджъри лошо са управлявали лечебното заведение. И тук идва връзката с второто - тавана на лекарските заплати. Присъствах на форума, който организира КНСБ и бях шокирана от факти, които се изнесоха, че ръководители, управители взимат огромни суми като възнаграждения от порядъка на 90 хиляди лева месечно. За мен възниква въпросът: къде е държавата, къде е Министерството на здравеопазването? Министерството е принципал, собственик на държавните болници, има наредби, в които се казва, че управителят на тези лечебни заведения – на държавните и на общинските, няма как да взема повече от 12 минимални работни заплати, което значи от порядъка на 5 хиляди лева. Защо не се спазват наредбите? В бордовете на държавните болници има представители на министерството, какво са правили те? Значи болниците имат задължения, не разплащат към контрагентите, сега ще търсим начин от нашите данъци да ги покрием, а тези хора са вземали едни огромни заплати и силно се съмнявам, че другият персонал в болниците е вземал достойно заплащане. Мисля, че държавата тук не си е на мястото в контрола на тези държавни болници.

А иначе, що се отнася до възнагражденията на всички, които работят в сектора на здравеопазването, е крайно време да имат други измерения. Искам да ви кажа, че срещу споменатите 90 хиляди лева на месец има и колеги, които вземат по 900 лева на месец. И е унизително това да продължава по този начин. Затова лекарският съюз настоява да се изработи и приеме система, в която да има коефициент на тежест за всяка медицинска дейност, която се извършва, за да се избегне този дисбаланс.