Има ръст на психичните разстройства в цял свят

В България ни засипва информация за двете войни, постоянно сме в изборна кампания, постоянно някой с някого се кара, това оказва влияние на нашето здраве, казва д-р Цветеслава Гълъбова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Психичното здраве на българина, като цяло, не се различава от това на представителите на останалите нации. При невротичните състояния, фобиите, тревожността, депресиите, хранителните разстройства, поведенческите разстройства и употребата на наркотици има ръст в цял свят. Има и у нас. Доколкото това са полифакторно обособени заболявания, причините в различните страни са различни. Съществена разлика обаче няма. Не можем, че българите сме по-болни от останалите. При нас водещият фактор за влошаване на психичното здраве е нагнетената обществено-икономическа обстановка, която е свързана и с геополитическата – войните. Всичко това поражда у хората чувство на страх и тревожност, как ще се справят в бъдеще, какво ще се случи. Постоянно ни засипва информация за двете войни. В държавата пък сме постоянно в изборна кампания. Постоянно някой с някого се кара. Живеем в дестабилна обстановка на несигурност и непредвидимост за утрешния ден. Естествено, това оказва влияние на нашето психично здраве по отношение на невротичните разстройства. У нас гледаме много лошо психично болните. Абсолютно нищо не се случва в тази сфера. Изключвам това, че беше обявена общетвената поръчка за новата болница по психиатрия в София, както и за още 17 лечебни заведения, които ще бъдат реновирани по Плана за възстановяване. Това обаче е капка в морето. Продължава острият проблем с недостига на кадри за тежкоболните в държавните психиатрични болници, а заплатите на работещите в тях продължават да бъдат мизерни. Продължава и постоянното им дамгосване, като хора, нарушаващи правата на психичноболните. В тази сфера не се прави абсолютно нищо. Нещата ще бъдат доведени дотам, че държавните психиатрични болници да се самозакрият поради липса на персонал.

- Очертаните от Вас проблеми са много, какви спешни мерки трябва да бъдат взети?

- Излишно е да се пита въобще при тази ситуация.

- И въпреки това, ако се започне, откъде най-напред?

- Трябва да се започне отвсякъде. Стига сме правили нещата на парче. Това, което може да се направи в този момент, когато се изготвя държавния бюджет, е да предвиди значително, поне 50%, увеличение на заплащането на персонала. Освен това, следва да бъдат отпуснати поне два пъти повече щатове за медицински сестри, санитари, болногледачи и психолози, но при заплати поне наполовина по-високи от сегашните.

- Илюстративно, какви са заплатите сега в държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски", която Вие ръководите?

- Ще започна от мойта заплата – директор на болница, отговарящ за 150 болни и персонал, получавам чисто 3400 лева. Началник на отделение с 47 години стаж по специалността получава 3003 лв. чисто. Медицинска сестра с 35 години трудов стаж, както и такава с 50 години стаж, каквато имаме – 1700 лева чисто. Ние работим с психично болни хора, които могат да бъдат и опасни, като не взимаме пари за опасен труд, тъй като сме трета категория. Няма как да задържим млад лекар с 1600 лева чисто при положение, че в чужбина ще взима 4000 евро. Това, ако не е безобразие, не знам какво е.

- Тези проблеми са факт от години. Защо, според Вас, все така остават нерешени?

- За мен обяснението е, че няма интерес от страна на държавата към психиатричната специалност. Ние нямаме клинични пътеки, за което не само държавата е виновна, но и съсловието. То се съпротивлява срещу реформирането на системата. По отношение на КП аргументът на същото това съсловие е, че те са убили медицината в здравеопазването. Аз питам, след като нашата специалност никога не е била убита от тях, защо сме на този хал, защо сме най-зле и сме най-бедни и най-нежеланото дете на българското здравеопазване?! По време на предишния състав на експертия съвет разписахме проект за две клинични пътеки. Когато съставът му беше сменен, новите хора категорично не пожелаха да се работи по преговори с НЗОК и т.н.

- Защо?

- Защото нашата и силно „сплотена" гилдия, също има свои лобита и интереси. Има хора, които си докарват прилични заплати в търговските дружества, работейки само с химикалките. Има и такита, като тези в държавните психиатрични болници, които са на бюджет, взимат мизерни заплати. За сметка на това обаче последните приемат всякакви пациенти, без да ги подбират. В психиатрична клиника или отделение на многопрофилна болница за акитвно лечение няма да срещнете нито един клошар, нито един соцален случай. В държавните психиатрични болници живеят около 300 такива. Там няма да срещнете дрогирани и пияни до козирката , и събрани от улицата. Всякакви такива случаи, както и принудителните лечения по член 89 от Наказателния кодекс биват насочвани към държавните психиатрични болници. Ние сме постсоянно под погледа и жестоките критики на всевъзможни организации- Кимтетът против изтезанията, Българският Хелзинкски комитет и други. Всички те ни сочат с пръст и казват, че сме места, в които се провеждат изтезания, че се отнасяме нечовешки към пациентите. Никой не си задава въпроса, как точно да се опазят правата на болните, да не ги имубилизираме, тоест връзваме и прочие. Никой не взима под внимание, че такъв болен е надрусан с наркотици или има висок градус алкохол в кръвта и трепе наред персонал и други болни, които се изпречат на пътя му. И всичко това, когато на смяна има една медицинска сестра и една санитарка на 30 пациенти в отделението. Големият проблем е липсата на персонал. Нашата специалност не изисква скъпо оборудване или изследавния. На нас ни трябва много, много, много персонал. В една от големите клинике в Мюнхен на 50 легла има 50 човека точно персонал. При нас болногледачи няма. Психолозите ни са само до обяд, защото са само трима. Нямаме и охрана. Съгласно наредбата на терапевтично имубилизиране във фиктсирането на пациента трябва да участват четирима обучени за това човека. Ние никога нямаме толкова на смяна в едно отделение. При това положение какво да правим?! Ще отваряме вратите, да излизат навън, пък да правят каквото искат. Ние няма да си затворим къщите, защото някой не иска да си върши работата. Когато повдигнахме въпроса за увеличението на заплатите, един експерт от Бюджетната дирекция на Министерството на здравеопазването ни посрещна с въпроса: „Искате увеличение на заплатите? Как си представяне 150 процента отгоре?" Представям си, след като 30 години не е направено нищо, трябва да се направи. Според доклада на Стратегическия съвет към Министерския съвет към края на миналата година ни трябват около 350 психиатри и това при положение, че общо по регистрация сме около 500. Друг е въпросът, колко от тях реално работят. Нещата не могат да продължават повече по този начин. Ние няма да излезем на улицата, понеже не можем да прекъснем работа, новървим по механизма на тихото самозакриване. Като се закрият 2400 легла, няма вече да тежим на МЗ, на обществото, няма да се нарушават правата. 2400 психичноболни ще се движат по улиците.

- Докъде се стигна с реализацията на Стратегията за психиатричната помощ?

- Към момента по нея се изготвиха проектите за 18 лечебни заведения. Нашата болница ще бъде пребазирана. Останалите 17 стационара ще се реновират в различна степен. Това е, което се случи от т. нар. твърди мерки. От меките мерки са изготвени програми за обучение, които все още не са приети.

- Какво се случи, какво се промени след работата на извънредната комисия в по-предишния парламент за решаване на проблемите в държавните психиатрични болници?

- С постановление на Министерския съвет бяха отпуснати 2 млн. лева за живеещите в психиатриите. По този начин те категорично бяха институционализирани и циментирани в тях вместо държавата да си свърши работата и да ги изведе оттам в центрове от семеен тип и защиштени жилища. Така те остават при нас, в болниците. Отпуснатите средства сега ни стигат, но въпросът беше в извеждането на тези хора от болничната среда. Това действие е антиреформаторско.

- Има ли начин, въпреки напрегнатата обстановка, човек да балансира, да се погрижи за своето психично здраве?

- Начинът е да се храни здравословно, да не употребява големи количества алкохол, да не посяга към наркотиците, да спортува и да си осигури добър сън. Най-важното е човек да мисли какво прави. Не по-малко важно е да запази и да поддържа топли и добри отношения със своите близки, приятели, като поддържа живия контакт в общуването. Нека да излезе малко от социалните мрежи. Да си публикуваш снимка на краката от далечен екзотичен плаж, не те прави щастлив. Човек трябва да чете все повече книги, да ходи из планината и да общува повече с природата, каквато имаме в изобилие. Умишлено не казвам човек да пътува в чужбина, защото виждам колко бедни са хората в България.